Решение № 117 от 27.07.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Шумен , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201009 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 59 от 12.05.2021г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране гр. София, с което на „Енергоразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от А.К., Г.К. и Р.Л. е наложена „имуществена санкция” в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева на основание чл.206, ал.3 от Закона за енергетиката ЗЕ/ във връзка с чл.206, ал.1 от ЗЕ за нарушение на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощени представители, които оспорват жалбата и молят съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представените писмени бележки излагат подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, 1 преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Енергоразпределение Север“ АД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е и се представлява от А.К., Г.К. и Р.Л., в качеството им на членове на Управителния съвет /УС/ на дружеството.

Със Заповед № З-Е-169/23.09.2020г. на председателя на КЕВР било наредено извършването на планова проверка по документи и на място за изпълнение на условията на Лицензия № Л-138-07//13.08.2004г., издадена на „Електроразпределение Север“ АД. Проверката била извършена в периода от 28.09.2020г. – 31.12.2020г. В хода на проверката, свидетелят Г. В.

П. констатирал, че за един случай по искане на жалбоподател от гр. Шумен за извършване на проверка на средство за търговско измерване, служителите на дружеството са извършили проверка и са съставили констативен протокол, в който липсва лице, което да е присъствало на проверката – клиентът, негов представител или свидетел. На 27.06.2020г. представители на „Електроразпределение Север“ АД в съответствие с разпоредбите на чл.14, т.5 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД /ОУ, одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004 от 06.04.2009г. на ДКЕВР/ били извършили проверка на средство за търговско измерване /СТИ// с фабр. № 1127011903902495 на клиента С.Б.М. с клиентски № ********** и с абонатен № ********** на адрес ***** въз основа на подадено искане с вх. № 5430722/25.06.2020г. За предприетите действия и извършената проверка бил съставен Констативен протокол с № 5312482 от 27.06.2020г., в който не са посочени лица – клиентът, негов представител или свидетел, присъствали на проверката на СТИ. В Констативен протокол № 5312482/ 27.06.2020г. липсвали подписи на клиент или на негов представител или на свидетел на извършената проверка на средството за търговско измерване, като същият бил подписан единствено от съставилите го представители на „Енергоразпределение Север“ АД.

Въз основа на установените факти, на 10.02.2021г. свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС - 29, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е осъществило състава на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител, лице, като последният подписал акта без възражения.

Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № НП-59 от 12.05.2021г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране гр.София, с което на „Електроразпределние Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от А.К., Г.К. и 2

Р.Л. е наложена „имуществена санкция” в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева на основание чл.206, ал.3 ЗЕ във връзка с чл.206, ал.1 от ЗЕ за нарушение на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. В. П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на свидетелят Г. В. П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по отношение на „Енергоразпределение“ АД е издадена Лицензия № Л- 138-07/13.08.2004г. от ДКЕВР и в този смисъл същото има качеството „енергийно предприятие“ по смисъла на Закона за енергетиката, което черпи права и за него се пораждат задължения съгласно посочената лицензия.

Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енергоразпределение Север" АД съставляват неразделна част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респективно неспазването на разпоредби от Общите условия, съставлява и нарушение на условията на самата лицензия. С нормата на чл.98а от ЗЕ е въведено задължение за изготвяне и публикуване на общи условия от разпределителните предприятия, какъвто е жалбоподателя. Това задължение е възпроизведено в разпоредбите на чл.104а от ЗЕ и чл.123, ал.1, т.2 и чл.126, ал.2, т.4 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Транспортирането, доставката или снабдяването с енергия с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от КЕВР методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в закона причини, като дейност, извършвана от жалбоподателя, попада в обхвата на понятието "услуга от обществен интерес" - § 1, т.66б от ДР на ЗЕ. Именно поради значимостта за обществото, респективно за отделните му членове, осъществяването на коментираните дейности, както и предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия /отделните разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях райони/, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност между лицензиантите и крайните клиенти.

Една от мерките за осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между оператора на електроразпределителна мрежа, какъвто без съмнение е жалбоподателя и крайните потребители на услугата, е създаването на публично известни общи условия, съгласно горепосочените разпоредби от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл.60 от ЗЕ, се одобряват 3 при условия и ред, определени с нарочна наредба на КЕВР. След одобряването им от КЕВР, общите условия, които периодично се актуализират, стават неразделна част от лицензията – съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2, т.7, вр. ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. При това положение, след като на първо място в регулаторната функция на КЕВР е включено и одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие - лицензиант, а също така и въпросните общи условия след одобряването им стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, т. е. на поставените и одобрени условия от регулаторния орган КЕВР, при които съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката до крайните потребители, осъществява поетите към държавата ангажименти (в този смисъл и Решение № 13838/19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013 г., Решение № 6977/26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2013 г. и др.). Ето защо, извършените нарушения от енергоразпределителните дружества на одобрените от КЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед това, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са напълно годно основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за неизпълнение на поети ангажименти, чрез упражняване от страна на държавата на характерни за носителите на власт правомощия, стига това да е изрично предвидено в действащото законодателство. В тази връзка, съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че с оглед облигационния характер на отношенията, уреждани с общите условия, неизпълнението на същите не би могло да бъде санкционирано по административнонаказателен ред, доколкото подобно разбиране не съответства на духа на закона.

Съгласно чл.34, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Елекроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ- 004/06.04.2009г. на ДКЕВР по искане на ползвателя или по инициатива на „Електроразпределение Север“ АД, последните извършват контролни проверки на средствата за търговско измерване на мястото на тяхното ползване, за което се съставят констативни протоколи. Според разпоредбата на чл.61, ал.1 от същите общи условия, в случаите, в които по силата на тези ОУ се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на „Електроразпределение Север“ АД и от ползвателя или упълномощено от него, лице, а съгласно ал.2 на чл.61 от ОУ – ако ползвателя не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Електроразпределение Север“ АД.

Следователно като лицензирано дружество, „Електроразпределение Север“ АД е било длъжно при поискване на ползвател, да извърши проверка на СТИ на мястото на неговото ползване, за което да издаде констативен протокол, който да бъде подписан от представител на дружеството и от ползвателя или от упълномощено от него, лице, а ако ползвателя не 4 присъства и/или откаже да го подпише – констативния протокол да бъде подписан от един свидетел, който не е служител на „Енергоразпределение Север“ АД. В настоящият случай по постъпило Искане № 540722 от 25.06.2020г. от С.Б.М. да бъде направена проверка на СТИ в *****, клиентски номер **********, абонатен номер **********, била извършена такава проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Проверката била извършена на 27.06.2020г., за което бил съставен Констативен протокол № 5312482. Видно от Констативен протокол № 5312482 от 27.06.2020г. същият е подписан само и единствено от извършителите проверката, служители на „Електроразпределение Север“ АД, като в същия не са посочени и липсва подпис на клиента или негов представител или на свидетел на извършената проверка на средството за търговско измерване. С оглед на цитираните по-горе разпоредби от ОУ правилно, обосновано и законосъобразно административно-наказващия орган е приел, че като лицензирано дружество, „Енергоразпределение Север“ АД, е било длъжно при поискване на ползвателя да извърши контролна проверка на СТИ на мястото на неговото ползване, за което да издаде констативен протокол, който да бъде подписан от представител на дружеството и от ползвателя или от упълномощено от него, лице, а ако ползвателя не присъства и/или откаже да го подпише – констативния протокол да бъде подписан от един свидетел, който не е служител на „Енергоразпределение Север“ АД.

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de763919-517b-4a18-b5bf-a83976fb4b65