Решение № 298 от 15.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502632 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство С. Б. Г. в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 28.02.2023 г., жалбата е подадена на 14.03.2023 г.-пощенско клеймо) обжалва с въззивна жалба вх. № 268983/15.03.2023 г. в цялост Решение № 260284/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 17180/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9-ти състав, с което е прогласен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, договор за дарение от 27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146, том І, рег. № 4197, дело № 137/2018 г. на А. Я.- помощник нотариус по заместване на В. Я.- нотариус, рег. № *** на НК, с който Й. Е. Г. /С. Б. Г./, с гръцко гражданство, е дарил на малолетния си син Н. Й. Г., представляван от своя баща и законен представител Й. Е. Г., притежавания от него самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „***“ № 35, вх. *, ет.7, ап.А24, който 1 самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, прилежащи части: таванско помещение № 4, с площ от 8,13 кв.м.; ½ от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв.м. и 1,227 ид. ч. от общите части на сградата; избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв.м.; ½ от таванско помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м. и 1,271% ид.ч. от общите части на сградата, представляващ съгласно проект за преустройство Апартамент № 24, находящ се на VII надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „***“ № 35, вх. *, който обект е обединен в резултат на преустройство от Апартамент № 23, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Апартамент № 24, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

С решението и съобразно изхода на спора, съдът е разпределил разноските.

Въззивната жалба е подадена от лично от ответника С. Г.. С определение на съда от 25.05.2023 г., въззивникът-ответник е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо. Поддържа се, че в конкретния случай с предявения Павлов иск се цели обявяването за недействителна на една правна сделка по отношение на ищеца, като целеният правен ефект вече е настъпил по силата на друг факт, а именно по-рано вписани възбрани по изпълнително производство върху същия имот.

Поддържа се, че в конкретния случай е налице второ вземане на същия взискател срещу същия длъжник и той може да се ползва от вече вписаната възбрана по изпълнително дело № 950/2018 г. по описа на ЧСИ Б., поради което и предявеният иск е недопустим.

На второ място поддържа неоснователност на обжалваното решение с твърдението, че ищецът не притежава вземания в посочените размери. Счита, 2 че първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е обсъдил всички приети по делото доказателства. Поддържа се, че въпреки влезлите в сила решения, ответникът е подал молба за отмяна на съдебното решение, по което е образувано т.д. № 1149/2022 г., І ТО по описа на ВКС, по което до момента няма постановен влязъл в сила съдебен акт.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме, че обжалваното решение е недопустимо, съответно да го обезсили и прекрати производството по делото. В условията на евентуалност моли съда да отмени изцяло обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез процесуалния му представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.8 от първоинстанционното дело.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение с твърдението, че оплакванията във въззивната жалба се неоснователни, а решението правилно и законосъобразно по доводи изложени подробно в отговора на въззивната жалба. Претендира разноските направени във въззивното производство.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 260284/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 17180/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9-ти състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът, редовно призован не се явява в открито съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззиваемият-ищец „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение, като вземе предвид и представените както с отговора, така и в съдебното заседание писмени доказателства, които доказват, че вписаните върху имота възбрани са заличени и ищецът и към настоящия момент има правен интерес от предявения от него иск. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият-ответник Н. Й. Г., редовно призован не се явява в открито 3 съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу С. Б. Г. с предишно име Й. Е. Г. и Н. Й. Г..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник с изпълнителен лист, издаден на 14.12.2018 г. въз основа на влязло в сила на 12.12.2018 г. Решение № 2587/11.12.2017 г. по гр.д. № 529/2017 г. на описа на Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, изменено в частта за разноските с Определение от 02.03.2018 г., като и въз основа на Определение № 522/19.11.2018 г., т.д. № 1159/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по силата на който Й. Е. Г. е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 235 874,58 лв.-съдебни разноски пред САС, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 207 726,68 лв.-юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, да заплати допълнително сумата от 153 201,42 лв. с ДДС уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред САС, както и сумата от 125 119,20 лв. адвокатско възнаграждение.

С договор за дарение от 27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 146, том І, рег.№ 4197, дело № 137 от 2018 г. на помощник-нотариус А. Я. по заместване на Нотариус В. Я. с район на действие Софийски районен съд с рег.№ *** на НК, Й. Е. Г. дарява на малолетния си син Н. Й. Г., представляван от своя баща и законен представител Й. Е. Г., притежавания от него самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул.

4

„***“ № 35, вх. *, ет.7, ап.А24, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, прилежащи части: таванско помещение № 4, с площ от 8,13 кв.м.; ½ от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв.м. и 1,227 ид. ч. от общите части на сградата; избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв.м.; ½ от таванско помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м. и 1,271% ид.ч. от общите части на сградата, представляващ съгласно проект за преустройство Апартамент № 24, находящ се на VII надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „***“ № 35, вх. *, който обект е обединен в резултат на преустройство от Апартамент № 23, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Апартамент № 24, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Договорът е надлежно вписан в СВ-София № от дв.вх.рег.№ 78409, акт том 185, акт номер 129 от 27.11.2018 г.

Между страните не се спори, а и с приетото по делото удостоверение за раждане от 08.09.2016 г. се установява, че двамата ответници и страни по оспорената сделка са баща и син.

Между страните не е било спорно, а и с представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че освен за процесното вземане, ищецът е кредитор на първия ответник и за вземане по изпълнителен лист от 14.01.2016 г., за принудителното събиране на сумите, по който, е било образувано изпълнително дело № 20188500400950 по описа на ЧСИ А. Б..

Установено е, че по това изпълнително дело със страни: ищецът като взискател и първият ответник като длъжник, са наложени възбрани върху процесните два апартамента А24 и А23, за които няма спор че следствие на извършено преустройство, към момента представляват един апартамент. И двете възбрани са вписани в СВ, АВ-София на 26.11.2018 г. Установява се от представеното с исковата молба удостоверение на ЧСИ Б. (л.49 от делото на СГС.), т.е. безспорно е че към датата на подаване на исковата молба-21.12.2018 г. , сделката с недвижимия имот, предмет на настоящия иск 5 е осъществена на 27.11.2018 г., т.е. след вписана възбрана върху същия имот и от същия кредитор.

За принудително събиране на вземанията, които ищецът има към първия ответник по изпълнителния лист от 14.12.2018 г. е образувано второ изпълнително дело № 2018850040998 на ЧСИ А. Б..

Въззивният съд не обсъжда заключенията на приетите пред първоинстанционния съд ССчЕ като неотносими, ирелевантни за фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване от една страна, а от друга, защото чрез тях се установяват факти и обстоятелства, които не са въведени с исковата молба, предвид изричната молба вх.№ 67225/09.07.2020 г. (л.207 от делото на СГС), с която ищецът изрично е заявил, че единствено вземанията за разноски от производството по гр.д. № 1446/2014 г. на СГС го легитимират като кредитор, останалите вземания посочени в исковата молба не са част от основанието и фактическият състав на иска по чл.135 от ГПК.

При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е основателна и доказана.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна – ответник в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.