Решение № 1529 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1529 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503198 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение №4518/26.07.2024г. по гр.д. №2066/2022г. на СГС е признато за установено по отношение на ищцата С. Б. И. ЕГН **********, адрес: *** и ответниците Н. И. И. ЕГН **********, адрес: ***, М. Р. И. ЕГН **********, адрес: *** и Ю. Р. И. ЕГН **********, адрес: *** че ищцата С. Б. И. е собственик на две трети идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД18-61, издадена на 27.09.2010 г. от Изпълнителния директор на АГКК, с площ 760 кв.м., съгласно документ за собственост и с площ от 738 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 63877, издадена на 14.09.2012 г. от АГКК - СГКК гр. С. с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, с номер по предходен план 513, квартал 49, парцел II, включващ еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ 116 кв.м., съгласно скица на сграда № 68264, издадена на 27.09.2012 г. от АГКК гр. С., с хоризонтално пространствено разпределение, както следва: полуподземен етаж, със застроена площ 113,95 кв.м., включващ: гараж, коридор, три избени помещения, склад и стълбище; първи жилищен етаж, със застроена площ 133,50 кв.м., включващ: три спални, дневна - столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; втори жилищен етаж, със застроена площ от 121,34 кв.м., включващ: две спални, дневна - столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; и гараж и ателиета с 1 идентификатор *** по кадастрална карта, на калкан с горепосочената жилищна сграда, с предназначение: сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 65 кв.м., съгласно скица на сграда № 84472, издадена на 28.11.2012г. от АГКК - СГКК С., състояща се от: гараж на приземния етаж, със застроена площ от 65,57 кв.м. и ателиета на втори етаж, със застроена площ от 74,76 кв. м., включващи: две ателиета, склад, тоалетна, коридор и открита тераса, и е осъден ответникът Н. И. И. да предаде на С. Б.

И. владението върху имота, като е отхвърлен искът в частта му да се признае за установено, че ищцата С. Б. И. е едноличен собственик на имота.

Със същия акт е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договорът за дарение, сключен с НА № 159 от 05.11.1984г., том XXV, дело № 4154/84г. между Р. М. И. като дарител и ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И. като дарени, поради противоречие с чл. 13, ал. 3 и 7 от Семейния кодекс от 1968 г.

(отм.), както и е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договор за доброволна делба от 26.11.1997г., сключен между Р. М. И., С. Б. И., М. Р. И. и Ю. Р. И., вписан с вх. рег. № 47160 от 28.11.1997г., том 20, поради неспазване на изискуемата в чл. 18 ЗЗД форма за прехвърляне на собственост върху недвижим имот.

Недоволен от решението е останал ответникът И., който чрез пълномощника си адв. И. е депозирал ВЖ. В нея са направени възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, подкрепени с обстойни доводи. Въз основа на тях иска от въззивната инстанция да отмени решението и да постанови ново по същество, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове. Претендират се разноски за първата и за настоящата съдебна инстанция.

Отговор на ВЖ е подаден в срок от ответника М. И., който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставено в сила решението на СГС. Обосновава същото с подробни съображения.

В срок отговор на ВЖ е представила и ищцата С. И., чрез адв. Д., в който се сочи, че оплакванията на въззивника са несъстоятелни. Развива доводи в подкрепа на становището си и моли решението да бъде потвърдено.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по ред на чл.

266 от ГПК, поради което след анализ на доказателствения материал, приобщен от първоинстанционния съд, апелативният съд прие за установени следните факти :

От доказателствата е видно, че ищцата С. Б. И. и Р. М. И. са били съпрузи от 1957г. до смъртта на втория през 2005г., а ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И. са техни синове.

С нотариален акт №179 от 29.12.1977г., том ХХХ, дело № 4754/1977г. Р.

М. И. е придобил чрез покупко-продажба по реда на чл. 20 ЗСГ (отм.) чрез ИК на РНС "Девети септември" следния недвижим имот: празно дворно място от 660 кв.м., съставляващо парцел VIII-396 от кв. 49 по плана на гр. С., м. ***, с неуредени сметки по регулация за 30 кв.м., при съседи: от две страни улица, С.

Д. С. и наследници на С. В. М.. Установява се, че към имота е била придадена по регулация от имот пл. № 423 площ от 30 кв. м., по силата на НА № 95 от 2

21.12.1978г., том XI, дело № 2288/1978 г.

Не е спорно, а и със свидетелски показания е установено, че в процесния поземления имот е била построена едноетажна жилищна сграда с площ 60,35 кв. м., състояща се от три стаи, кухня столова, заедно с изба и противорадиационно укритие, и подпокривно пространство - таван.

С НА № 159 от 05.11.1984г., том XXV, дело № 4154/1984г. Р. М. И. е дарил на синовете си - ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И., по 1/4 идеална част от недвижимия имот - едноетажна жилищна сграда с площ 60,35 кв. м., състояща се от три стаи, кухня столова, заедно с изба и противорадиационно укритие и подпокривно пространство - таван, заедно с дворното място, в което е построена - имот пл. № 396, парцел VIII, в кв. 45 по плана на гр. С., м. ***, цялият с площ 660 кв. м.

От приетото като доказателство копие на страница от Книга III от 1984г., 5 част, №13053-15931 от 22.Х.1984г. – 30.ХI.1984г. от Регистър за вписване се установява, че под №14001 е вписана декларация – съгласие на С. Б. И., дадена на Р. М. И. да дари на М. и Ю. И. едноетажна жил. сграда в гр. С.. Видно е от удостоверение с изх. №326 от 01.02.2024г., издадено от съдия по вписванията в Агенцията по вписванията към МП, че горният запис е отразен в книгата на втори Нотариус към Служба по вписванията гр. С..

На основание договор за доброволна делба от 26.11.1997г., сключен между Р. М. И., С. Б. И., М. Р. И. и Ю. Р. И., М. Р. И. е получи в дял едноетажна жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ 60,35 кв. м., състояща се от три стаи, кухня, столова, заедно с изба и противорадиационно укритие, заедно с подпокривно пространство, заедно с дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел II-513 (стар VIII-396) в квартал 49 по плана на гр. С., м. ***, цялият с площ 660 кв.м. Съделителите са договорили, че за уравнение на дяловете съделителят М. Р. И. е изплатил на Р.

М. И., С. Б. И. и Ю. Р. И. сумите от по 32 500 лева на всеки от тях. Договорът е вписан в АВ – Служба по вписванията гр. С. с поредн №2, номер по входящ регистър 83866 от 19.05.2000г., акт №257, том 7, година 2000.

Видно е от НА № 94 от 04.08.1998г., том XI, дело № 10395/1998г., че към поземления имот са придадени 100 кв. метра от съседния имот пл. № 512.

С НА № 40 от 23.05.2000г., том I, рег. №1482, дело №43/2000г. на нотариус Б. Н., ответникът М. Р. И. и съпругата му П. Т. И. са продали гореописания имот на В. А. Г. за цена от 47 410,80 лева, която съответства на данъчната оценка на имота. В нотариалния акт поземленият имот е описан като парцел II-513 в кв. 49, а реализираните в него строежи са описани като: еднофамилна, двуетажна масивна жилищна сграда с хоризонтално пространствено разпределение, както следва: полуподземен етаж - застроена площ от 113,95 кв. м, състоящ се от гараж, коридор, три избени помещения, склад и стълбище; първи жилищен етаж със застроена площ от 133,50 кв. м, състоящ се от три спални, дневна-столова, кухня, баня-тоалетна, коридор, два балкона и стълби; втори жилищен етаж, със застроена площ от 121,34 кв. м , състоящ се от две спални, дневна-столова, кухня, баня-тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; и построени на калкан гараж и ателиета: гаража на 3 приземния етаж със застроена площ 60,57 кв. м, ателиетата на втория етаж със застроена площ 74,76 кв. м.

Следваща сделка за процесния поземлен имот и сградите в него е изповядана с НА № 186 от 05.12.2008г., том XI, рег. № 37931 дело №2148/2008г. на нотариус Р. Д., с която В. А. Г. е продал поземления имот с построените в него сгради на Г. С. Т. за цена от 45 036,20 лева.

Поземленият имот е нанесен с идентификатор ***, построената в него жилищна сграда е с идентификатор ***, а построените на калкан с жилищната сграда гараж и ателиета с идентификатор *** в действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-61 от 27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК.

С НА №67, том I, рег.№1610, дело №47/2015 г. на нотариус М. И., Г. С. Т. е продал имота на "ТМ Транс 12" ЕООД за продажната цена от 50 000 лева.

Последният приобретателят е учредил върху имота договорна ипотека в полза на "Маршал Кредит груп" АД за обезпечение на кредит, видно от НА №22 от 02.04.2015г., том II, рег. №3572 дело №152/2015г. на нотариус М. И.. Върху имота е била насочена и реализирана публична продан по изп. дело № 20158390400355 на ЧСИ И. М.-К., при която той е възложен на обявения за купувач ответник Н. И. И.. Същият е въведен във владение на имота с Протокол за въвод във владение от 20.04.2017 г.

В писмо от 04.12.2018г. на „Софийска вода“ АД е удостоверено, че до 18.04.2017г. клиентската партида на имот с адрес в *** е била на Р. М. И., а след тази дата на Н. И. И..

За процесния недвижим имот се е развило съдебно производство между сина на ответника М. И. – Р. И. и Н. И., като с влязло в сила решение на СГС искът на първия срещу ответника И. с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен.

В първоинстанционното производство са разпитани две групи свидетели, съответно на ищцовата страна и на страната на ответника И..

Ангажираните такива от С. И., които живеят в същия квартал и имат непосредствени впечатления твърдят, че познават нея и синовете й. Сочат, че цялото семейство винаги е живяло в къщата в кв. *** и е напуснало същата около 2017г. Видждали са в имота, както ищцата и нейния съпруг, така и двамата им синове и семействата им.

Свидетелят И. заявява, че често е посещавал спорния имот, защото е поддържал дворното място и градината и причината, за да напуснат имота М. и С. е, че ЧСИ ги е изгонило.

Сведетелят на ищцата Д. твърди, че е посещавал имота след 1990г. по едни път на 2 – 3 месеца и е вижда, че дядо Р. и баба С. са обработвали дворното място и са отглеждали животни и птици.

В показанията си свидетелите на ответника И. сочат, че познават имота и живеят в квартала и за категорични, че след 2010г. не са виждали хора, които живеят постоянно в него, а само такива които посещават фирмен офис, намиращ се над гаража на къщата. Свид. Г. конкретизира възприятията си, че 4 след 2005г. откогато живее в съседство с процесния имот, като в него е виждал само М. със съпругата му и двете им деца, но не знае дали те са живели постоянно там. За ищцата знае от разговори със съседите му, че живее в района на кв. „Хаджи Димитър“ или кв. „Левски“. Категоричен е, че ежедневно минава през процесния имот, но не е виждал в него възрастна жена и не познава С. И., поради което не може да я опише.

Идентични на изложените са и показанията на свид. А. – живял срещу процесната къща от 1984г. , които също установява, че през периода 2005г. – 2015г. не е виждал никой да живее в имота, а единствено е виждал непознати хора да посещават офиса, намиращ се над гаража. Последният твърди и че няма спомен след 2005г. дворът да е би обработваем, както и че единствените хора, които е виждал в него са възрастен мъж пред 90-те години и ответника М., но не е виждал и не познава С. И., нито е виждал възрастна жена в имота.

Съдът приема, че следва да даде вяра на показанията на втората група свидетели, тъй като те не декларират близки отношения със страната, за която свидетелстват, поради което е житейски логично да се приеме, че са по – обективни.