Определение № 845 от 08.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. София, 08.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20261000601190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Е. И. И., подадена чрез защитника му адв. Т. К. Р., срещу Определение № 298 от 17.08.2026 г., постановено по ЧНД № 432/2026 г. на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода".

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно преценил липсата на материалните предпоставки за УПО. Твърди се, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното наказание, като липсата на пълноценно участие в корекционни програми се дължи на изключително тежкото му здравословно състояние – 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, хронично рецидивиращ атопичен дерматит, епилепсия, бронхиална астма и биполярно афективно разстройство.

Претендира се, че продължаването на изтърпяването на наказанието в затворническа среда е несъвместимо с живота и здравето на осъдения и представлява нехуманно третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за УПО.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради 1 което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С обжалваното Определение № 298 от 17.08.2026 г., постановено по ЧНД № 432/2026 г., Окръжен съд – Враца е оставил без уважение молбата на осъдения Е. И. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода" за срок от 7 години, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД № 27/2013 г. на Окръжен съд – Монтана. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав.

Правилно е било прието от първоинстанционния съд, че осъденият И. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, с което е изпълнена обективната (формална) предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. Към датата на произнасяне (17.08.2026 г.) осъденият е изтърпял общо 4 години, 4 месеца и 22 дни (включително зачетения труд), а остатъкът от наказанието е 2 години, 7 месеца и 8 дни.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне

(материална предпоставка), законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена.

След анализ на затворническото досие на И., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат.

Тези данни се съдържат в Доклада за оценка на риска и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС и в становището на началника на Затвора – Враца, които имат найпрякото наблюдение и най-непосредствения контакт с лицето за значителен период от време. От доклада е видно, че:

Оценката на риска от рецидив е 55 точки (средни стойности), като въпреки частичното понижение от първоначалните 67 точки, не се наблюдава трайно и устойчиво снижаване на риска, а при последната преоценка от 03.08.2026 г. стойностите са запазени;

Рискът от вреди по отношение на обществото след изтърпяване на наказанието е висок, обусловен от характера на деянието – опит за убийство по хулигански подбуди;

2

Налице са активни дефицитни зони: отношение към правонарушението (поема отговорност, но не изказва съжаление), емоционални проблеми (чести колебания в настроението, опити за самонараняване в миналото), междуличностни проблеми (при провокация е възможна проява на враждебност и агресия) и умения за мислене (липсват умения за разпознаване на проблемите, действа импулсивно, не се замисля за негативните последици);

Осъденият има регистрирано дисциплинарно наказание – „Писмено предупреждение" със Заповед № Л-3732/12.12.2022 г.;

Липсват данни за получени награди;

Планът на присъдата не е изпълнен в своя обем и цялост – осъденият не е преминал през заложените корекционни програми, не показва заинтересованост към изпълнение на поставените цели и задачи, демонстрира пасивност към организираните културно-масови и спортни мероприятия, прекъсва образованието си;

Поведението на осъдения се определя като колебливо и лишено от устойчивост, като не може да се направи категоричен извод за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна.

В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на първоинстанционния съд, че макар формално да са изпълнени част от предпоставките, визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може да се приеме, че процесът по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Е. И..

Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите, липсата на критично отношение към извършеното правонарушение, както и фактът, че стойността на риска от рецидив остава в средни стойности, а рискът за обществото е висок, навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода.

В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един попродължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да продължи корекционната работа, да премине през 3 заложените в плана на присъдата корекционни програми и да постигне устойчивост в нагласата за законосъобразно поведение.

Що се касае до наведените от жалбоподателя здравословни причини, същите не съставляват основание за уважаване на претенцията за предсрочно освобождаване, тъй като не са сред лимитативно изброените в закона предпоставки по чл. 439а от НПК. Несъмнено от медицинската документация се установява, че осъденият И. има сериозни здравословни проблеми, но същите нямат отношение към института на условното предсрочно освобождаване. Здравословното състояние не е сред факторите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в производство като настоящото, тъй като не се отнасят към поправянето на осъдения. Същото е относимо към предпоставките по чл. 447, т. 3 от НПК за прекъсване на наложеното наказание, като в настоящия случай именно заради тежките заболявания на И. това е правено многократно, като общият размер на прекъсванията възлиза на 4 години, 10 месеца и 28 дни, през които на осъдения е била давана възможност за хоспитализация, лечение и консултативни прегледи, от която възможност същият се е възползвал.

Извършената от въззивния състав преценка на относимите към предмета на настоящото производство доказателства не дава основание да се формира извод, различен от направения от първия съд, поради което и съгласно гореизложеното, обективираното в частната жалба искане не следва да бъде уважено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 3-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 298 от 17.08.2026 г., постановено по ЧНД № 432/2026 г. на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5