Определение № 6624 от 07.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6624 гр. С., 07.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110145411 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на И. Е. З. и Е. М. Д. срещу Б. И. Д., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Възражението му за недопустимост на предявените искове е неоснователно, защото наличието на процесуална легитимация на страните се извлича от твърденията в исковата молба, докато материалноправната легитимация на ищците /дали същите действително са собственици на процесния имот/ е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде разрешен със съдебното решение.

В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова молба /уточнена с молба с вх. № 347116/04.12.2023 г. и молба с вх. № 114572/08.04.2024 г./.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците по насрещните искове са депозирали отговор на насрещната искова молба.

По повод възражението в отговора на насрещната искова молба следва да се посочи, че с Разпореждане № 136273/01.11.2023 г. са дадени указания до насрещния ищец относно всяко отделно вземане, предявено с насрещните искове. Препис от разпореждането му е връчен на 27.11.2023 г. и в отговор той е подал молба с вх. № 347116/04.12.2023 г., с която обаче не е изпълнил в цялост указанията на съда /липсва изпълнение по отношение на първоначално заявените претенции за спестени от ответниците по насрещните искове разходи за покупна цена на имота и за извършени в имота строително-монтажни работи/, а е заявил, че предявява насрещен иск само за спестените от насрещната страна разходи за данък недвижим имот и такса битови отпадъци в общ размер на 414.11 лв., за който насрещен иск единствено е заплатил държавна такса. Следователно за разликата над 414.11 лв. до първоначалния размер на насрещните искове от 5 000 лв. насрещната искова молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Същевременно, извършвайки отново проверка за редовност на насрещната искова молба, съдът констатира, че в нея не е посочено по какъв начин се претендира сумата от 414.11 лв. от двамата насрещни ответници – при условията на разделност /респ. при какви квоти/ или при условията на солидарност /респ. не са изложени фактически твърдения за това откъде произтича солидарността/. Това налага на насрещния ищец да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността в насрещната исковата молба.

Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени 1 доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с изключение на определението, описано в т. 27 от отговора на Д., което не е представено в цялост, и на приходните квитанции, приложени към отговора на насрещната искова молба, които са представени в нечетливи преписи, по отношение на които документи на страните следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101 ГПК.

Направеното с отговора на Д. оспорване на истинността на представената от ищците по ревандикационните искове схема, издадена СГКК – С., от която последните изрично заявяват, че желаят да се ползват, е бланкетно, поради което следва да бъдат дадени указания на оспорващия по реда на чл. 101 ГПК, едва след което съдът ще предприеме понататъшни процесуални действия по отношение на оспорването.

Искането на ищците по ревандикационните искове за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелството, че Д. се намира във владение на процесния имот, е неоснователно, защото това обстоятелство изрично се признава от него в отговора.

Искането на Д. за допускане на трима свидетели за установяване на посочените обстоятелства в неговия отговор е частично основателно, като до разпит следва да му бъдат допуснати двама свидетели – по един за всяка от сочените групи обстоятелства. В останалата част искането следва да бъде отхвърлено на основание чл. 159, ал. 2 ГПК. С оглед равнопоставеност следва да бъдат допуснати и поисканите от насрещната страна двама свидетели, целящи провеждането на насрещно доказване.

Искането на Д. за задължаване на ищците по ревандикационните искове да се явят и да дадат обяснения по реда на чл. 176 ГПК подлежи на отхвърляне, защото за съответните обстоятелства са допуснати писмени и гласни доказателства, а и въпросите са формулирани по начин, непозволяващ прилагането на последиците по 176, ал. 3 ГПК, в случай че ищците не се явяват, откажат да отговорят без основателна причина или дадат уклончиви или неясни отговори.

Искането на Д. да бъде задължено трето лице да представи документите, посочени в т.

3 от доказателствената част на отговора му, не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде отхвърлено.

Искането на Д. за снабдяване със съдебно удостоверение подлежи на отхвърляне, защото като купувач на публична продан по съответното изпълнително дело той разполага с възможност да се снабди с документи от него и да ги представи като писмени доказателства по настоящото дело, поради което не се нуждае от съдебно съдействие за целта.

Искането на ищците по ревандикационните искове за допускане на съдебно-техническа експертиза е неоснователно, защото цели установяване на безспорно по делото обстоятелство.

Неоснователно е и искането на Д. за допускане на съдебно-техническа експертиза по поставените в неговия отговор задачи. Допускането на експертизата за установяване на обстоятелствата по т. 5 от доказателствената част на неговия отговор /направените необходими разноски за имота/ не е необходимо, защото за тях по делото вече са допуснати писмени и гласни доказателства. Що се отнася до задачата по т. 6 от доказателствената част на отговора му, същата е неконкретизирана, а и с оглед очертания предмет на насрещния иск е очевидно, че във връзка с него не са необходими специални знания на вещо лице с техническа специалност, вместо което във връзка с този иск вече са допуснати писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от Б. И.

Д. срещу И. Е. З. и Е. М. Д. насрещни искове за сумата от 414.11 лв.

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК насрещната искова молба в частта за разликата над 414.11 лв. до 5 000 лв.

УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с 2 бр. преписи за ответниците по насрещния иск изрично да посочи по какъв начин претендира от тях сумата от 414.11 лв. – при условията на разделна отговорност, в който случай следва да посочи каква част от вземането претендира от всеки ответник, ИЛИ при условията на солидарна отговорност, в който случай следва да изложи фактически твърдения за това откъде произтича солидарната отговорност на ответниците. При неизпълнение на указанията в срок насрещната искова молба в частта за сумата от 414.11 лв. ще бъде върната.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2025 г. от 11:10 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на насрещния ищец Б. И. Д. – и препис от отговора на насрещната исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото с изключение на определението, описано в т. 27 от отговора на исковата молба на Б. И. Д., и на приходните квитанции, приложени към отговора на насрещната искова молба на И. Е. З. и Е. М. Д..

УКАЗВА на Б. И. Д., че определението, описано в т. 27 от отговора на исковата молба, не е представено в цялост, както и че ако желае приемането му като писмено доказателство, следва най-късно в първото открито заседание да го представи в цялост в заверен препис ведно с 2 бр. преписи за връчване на насрещните страни. При неизпълнение на указанията в срок документът няма да бъде приет като писмено доказателство по делото.

УКАЗВА на И. Е. З. и Е. М. Д., че приходните квитанции, приложени към отговора на насрещната искова молба, са представени в нечетливи преписи, както и че ако желаят приемането им като писмени доказателства, следва най-късно в първото открито заседание да ги представят в заверени четливи преписи ведно с 1 бр. препис за връчване на насрещната страна. При неизпълнение на указанията в срок документите няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на Б. И. Д. в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да посочи в коя точно част оспорва Схема № 15-1038652-15.11.2019 г., издадена от СГКК – С., и в какво се изразява оспорването. При неизпълнение на указанията в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че оспорване на документа по реда на чл. 193 ГПК не е направено.

ДОПУСКА на ответника Б. И. Д. събирането на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА свидетели при режим на довеждане – един свидетел за установяване на обстоятелствата кой е владял и стопанисвал процесния имот от 10.10.2011 г. до днес, предявявали ли са трети лица интерес към имота и искали ли са да го огледат, и един свидетел за установяване на обстоятелството какви суми е вложил ответникът за въвеждане в експлоатация на имота и други, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел.

ДОПУСКА на И. Е. З. и Е. М. Д. събирането на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА свидетели при режим на довеждане за провеждане на насрещно доказване по отношение на обстоятелствата, за които са допуснати двама свидетели на Б. И. Д., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането им за допускане на още двама свидетели за установяване на обстоятелството, че Д. се намира във владение на процесния имот.

УКАЗВА на страните да осигурят явяването на допуснатите им свидетели в 3 насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетел от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото, като в този случай следва да посочат данни на съответния свидетел /три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит в размер на 60 лв. за свидетел.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Д. с правно основание чл. 176 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Б. И. Д. с правно основание чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на съдебнотехническа експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

И. Е. З. и Е. М. Д. са предявили срещу Б. И. Д. субективно активно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело № 123/2015 г. на нотариус Х. В., с рег. № 628, с район на действие РС – С., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „АДРЕС", с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:

29.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: *** и ***, стар идентификатор: няма, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху процесния имот.

Ищците твърдят, че на 02.04.2015 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 1350, дело № 123/2015 г. на нотариус Х. В., с рег. № 628, с район на действие РС – С., вписан в СВ – С. с вх. рег. № 18268/02.04.2015 г., акт № 2, том ХLІ, са придобили при равни квоти правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ офис /а по първоначален архитектурен проект – магазин № 1/, като към момента на сключване на сделката имотът е бил изграден в степен на завършеност „груб строеж“. Посочват, че сградата е въведена в експлоатация въз основа на Удостоверение № 793/11.08.2017 г. за въвеждане в експлоатация, издадено от главния архитект на Столична община, но в документа като възложител бил посочен ответникът. Сочат, че непосредствено след въвеждането на сградата в експлоатация установили, че не могат да влязат в собствения си имот, тъй като той го е завзел, а след извършена справка в СВ – С. констатирали, че на 26.08.2015 г. по партидата на процесния имот е вписано Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 8969/11.10.2011 г., издадено по изп. д. № 20107830400202 по описа на ЧСИ И. Ч., с което имотът бил възложен на ответника като купувач на публична продан. Считат, че постановление им е непротивопоставимо на основание чл. 113 ЗС, защото е вписано след вписването на 02.04.2015 г. на нотариалния акт, с който те са придобили собствеността върху процесния имот от същите праводатели – И. И. Ц. и А. Г. Ц.. Обосновават правния си интерес от предявените ревандикационни искове при твърдения, че правото им на собственост се оспорва от ответника, който разполага с документ за собственост и е посочен като възложител в удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, както и с това, че до настоящия момент имотът се намира в негово владение, без да е налице годно правно основание за това.