Решение № 799 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100511606 по описа за 2023 година

Производство по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435,ал.2 ГПК.

Жалбоподателят Г. К. Г., ЕГН ********** е подал жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител Н.М., peг. № 841, по изпълнително дело № 20148410409925/2014 г., представляващи отказ да се прекрати изпълнителното дело поради това, че взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на повече от две години.

Поддържа,че получения отказ е неправилен тъй като новият взискател Е.М. ЕООД е изкупил дълга на първоначалния взискател К. АД на 22.09.2017 година, но първото изпълнително действие, което поискал от съдия- изпълнителя е било чак на 09.03.2022 година, а до този момент не е предоставил правата на ЧСИ М. по чл.18, ал.1 от ЗКЧСИ. За това време взискателят е бездействал и тъй като става въпрос за почти 5 години бездействие ЧСИ е следвало да прекрати делото.

Предвид изложените съображения иска отмяна на отказа на ЧСИ и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК , поради перемпция.

Ответникът по жалбата и частен правоприемник на взискателя по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М. мотивира обжалваните действия. Според същия жалбата е допустима, а по същество е неоснователна,тъй като тъй като няма период по делото от две и повече години без извършване на действия по принудително изпълнение.

1

Съдът като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства намира следното:

Жалбата относно отказа да се прекрати изпълнителното дело е допустима,а по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20148410409925 по описа на ЧСИ Н.М. peг. № 841, с Район на действие – СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 02.09.2014 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с взискател К. АД , ЕИК ******* и длъжник Г. К. Г., ЕГН **********.

На 27.04.2018 год. „Е.М.“ ЕООД е конституиран като взискател на мястото на К. АД ,тъй като последният е цедирал вземането си срещу горепосочения длъжник и на същата дата длъжника е уведомен за това и е получил призовка за принудително изпълнение чрез опис на движими вещи..

През 01.02.2019 г. е постъпила молба от цесионера на вземането и нов взискател „Е.М.“ ЕООД за запор на вземане на длъжника по трудови и/или други договори.

На 29.05.2020 год. взискателят е поискал запор на сметки на длъжника. Такова искане е направено и на 09.03.2022 год.

По делото няма данни описа и запорите да са били ефективни,т.е. да са отнети суми или вещи от длъжника.

Отказът е обективиран в разпореждане от 19.04.2023 год. /л.163 от делото/, получен от длъжника на 25.04.2023 год., който го е обжалвал в срок.

От приложеното копие на изпълнителното дело се установява,че от образуването му на 10.09.2014 год. до настоящия момент са извършени много действия по изпълнението справки за имущественото състояние на длъжника, за наличието на доходи по трудови и други договори, изпратени са множество запорни съобщения, като е факт, че всяка година от образуване на делото има поне по една молба за налагане на запор. Единствено през 2021 год. няма извършвани действие по изпълнението,но последното през 2020 год. е на 29.05.2020 год. , а първото за 2022 год. е на 09.03.2022 год. и е видно,че периода на бездействие е по-малко от две години.

При гореизложеното съдът намира следното:

Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия повече от две години, който срок е преклузивен, а прекратяването е по право. Разпоредбата е ясна и категорично и не допуска тълкуване различно от това, че във всеки случай, когато в продължение на две или повече години по дадено изпълнително дело не са предприети никакви действия по принудителното изпълнение,делото се прекратява по право,а съдия изпълнителя следва след като констатира този юридически факт,формално да го прекрати.

По делото е установено,че от образуване на делото през 2014 год. до 2022 год. не е имало такъв период от време две или повече години , през който взискателя да е бездействал 2 и да не са извършвани изпълнителни действия. Изпращаните по искане на взискателя запорни съобщения категорично са изпълнителни действия и те са прекъсвали всеки път срока за перемиране на делото. За този им ефект е без значение дали длъжника е узнал за всяко едно предприето действие и дали то е било успешно.

При това положение отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен , поради което жалбата срещу него да се остави без уважение.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 03.05.2023 год. на Г. К. Г., ЕГН ********** срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител Н.М., peг. № 841, по изпълнително дело № 20148410409925/2014 г. от 19.04.2023 год. ,с което е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3