Решение № 88 от 07.07.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Балчик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20223210100297 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ****, представлявано от А. А. -изпълнителен директор и Й. Е.-председател на УС, със седалище и адрес на управление ****, против И. Г. Р. с ЕГН********** от ****, с правно осн. чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска 1633,40 лева.

Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Ищецът твърди, че ответника е собственик на процесния имот, като за процесния период 01.10.2019г. до 30.04.2019г. и на това основание е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, апартамент, ответника не е заплатил за сумата от 1377,68 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2017г. до 30.04.2019г.

Това е мотивирало ищеца да подаде заявление по чл. 410 от ГПК до компетентния съд, който е издал Заповед за парично изпълнение, като е разпоредил, че ответника дължи 1377,68 лева главница, законната лихва към нея, считано от 31.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането и 215,67 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.07.2020г., както и 1 сумата от 33,10 лв. -главница представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането и 6,95 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2017г. до 17.07.2020г.

Направено е искане,на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице помагач да бъде привлечено дружеството **** със седалище и адрес на управление: **** - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

С исковата молба се претендират се разноски, направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначеният от съда особен представител адв. И.. Последната е посочила, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

На първо място е оспорила наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, поради което и е оспорила наличието на такава.

Направила е възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани вземания за три години преди датата на завеждане на иска, предвид на това, че същите са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б.

“в“ от ЗЗД, за които се прилага тригодишната давност.

Направила е възражение за претендираната за периода 13.03.2020г.08.04.2020г. мораторна лихва поради разпоредбата на чл. 6 от ЗМДПИП, за който период такава не се дължи.

Счита, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение е неоснователен, т.к. съгл. чл. 36, ал. 2 от ОУ редът и начинът на плащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите, каквито доказателства липсвали.

Съдът е квалифицирал иска, съгл. разпоредбата на чл. 422, ал. 1, от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

На осн. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като ищеца, следва да докаже по надлежния ред, че ответника не е заплатил претендираните суми; да установи по безспорен начин, че са спазени изискванията на ЗЕ за продажба на ТЕ относно преноса, доставка до абоната и разходвана /потребена енергия от абонат.

Съдът е задължил ищцовото дружество да представи по делото всички относими документи касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния претендиран период, вкл. и доказателства за метрологична проверка на уредите за дялово разпределение.

Указал е, че върху ответника лежи доказателствената тежест, че е заплатил потребената енергия и в случай, че не ползвал да докаже, че не дължи претендираните вземания.

2

Дал е възможност на ответника до първото с.з. да изрази становище по конституирането на трета страна-помагач.

Адв. И. е изразила съгласие за конституирането, но дружеството Т. С. като трето лице помагач по делото в първото с.з. и е указало на помагача да представи доказателства относно отчитането и разпределението на топлинната енергия в топлоснабдения имот, както и доказателствата във вр. с отчитането на уредите за ДР, както и протоколите за връчване на изравнителни сметки, осигурен достъп на служителите да ДР в сградата режим на ЕС, както и документация относно сертификация на уредите за ДР.

В последствие по изрична молба на ищеца, поради грешка в дружеството осъществяващо ДР в топлоснабдената страда в режим на ЕС, като третото лице помагач е конституирано дружеството ****.

От страна на третото лице помагач са представени доказателства изискани от съда с молба, заведена с вх.№2438/19.05.2025г.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не се представлява. С депозирана писмена молба е поискал съдът да се произнесе с решение, с което да уважи иска.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. И.. Последната пледира съдът да отхвърли исковата претенция като недоказана. Навежда твърдения, че в продължение на повече от четири години ищеца не е представил доказателства, на които позовава исковата си претенция, като посочва, че договор въз основа, на който ищеца претендира вземането си с **** за извършване на делово разпределение в сградите режим на ЕС не са били представени, поради което и последната е направила оспорване, че такъв не съществува, като твърди, че ищецът именно на това позовава претенцията си.

Твърди, че в конкретния казус не се установило в условията на пълно и главно доказване възникналите задължения за ответника за заплащане на претендираните от ищеца суми и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до извода,че ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена,като недоказана.

Ищецът пренендира вземания за 1377,68 лева главница, законната лихва към нея, считано от 31.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането и 215,67 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.07.2020г., както и сумата от 33,10 лв. -главница представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането и 6,95 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2017г. до 17.07.2020г.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал че в тежест на ищеца е да докаже претенцията. Ищецът в настоящият процес не доказа ответникът да дължи претендираните суми.

В продължение на повече от четири години, ищецът не представи за нуждите на делото доказателства въз основа на които съдът да приеме, че ответника дължи исковата претенция.

3

Независимо, че третото лице помагач представи за нуждите на делото, доказателства те съвсем не изчерпваха тези, които са достатъчни за да бъде убеден съда за основателността на иска.

Съдът уважи искането на ищеца за СТЕ, но поради отказ на в.л. да я изготвят съдът прецени, че определението, с което е допусната следва да се отмени. Това е поради обстоятелството, че към датата на последното с.з. е изминал срок многократно надвишаващ този, предвиден в разпоредбата на чл.111, б. “в“ от ЗЗ е изтекъл-от 01.10.2017г. към днешна дата е изтекъл срока многократно надвишаващ пет години. Това би направило допълнителни разходи и изчерпал допълнителен времеви период за разглеждане на делото в разумен срок, за които ищецът черпи неправомерно права за начисляване на законна лихва считано от 31.07.2020г. до окончателното й заплащане на задължението, т.е. повече от пет години лихви, за което вина на ответника не следва да се търси.

По делото не бе доказано и съществуващото облигационно отношение между ищеца и третото лице помагач.

На това основание съдът преценява, че исковата претенция се явява недоказана, а от там и като краен резултат следва да бъде отхвърлена. На отхвърляне подлежат и претенциите за лихви-законна и мораторна, също като недоказани.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , то съдът преценява, че разноските следва да останат така както са направени от ищеца и не му се дължат.

Единствено, поради отмяна на определението за назначаване на СТЕ, то съдът преценява, че сумата внесена в размер на 500,00 лева следва, след влизане в сила на решението да се върне на ищеца.

Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ****, представлявано от А. А. -изпълнителен директор и Й. Е.-председател на УС, със седалище и адрес на управление ****, за признаване за установено по отношение на И. Г. Р. с ЕГН********** от ****, с правно осн. чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че последният дължи на ****, сумата 1377,68 лева главница, законната лихва към нея, считано от 31.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането и 215,67 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 17.07.2020г., както и сумата от 33,10 лв. -главница представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането и 6,95 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2017г. до 17.07.2020г.,като недоказан.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач-****. с ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Д. Ц. В., на 4 страна на ищеца „****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. А.-изпълнителен директор и Й. Е.-Председател на УС, със седалище и адрес на управление ****.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на Решението, сумата в размер на 500,00лева или 255,65евро следва да се върне на ****,от гл.счетоводител на РС-Балчик.

Препис от Решението, след влизането му, в частта относно възстановяване на сумата от 255,65евро, да се връчи на гл.счетоводител при РС-Балчик,за сведение и изпълнение!

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________ 5