Определение № 31561 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31561 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20251110131422 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК.

На основание чл. 140 ГПК съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните и компетентните ДСП по местоживеене на детето и родителите.

УКАЗВА на ДСП, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност да представи писмен доклад. Докладът следва да бъде изготвен след извършване на посещения в жилищата на родителите, изслушване на родителите и на детето, събиране на информация от личен лекар, учител, възпитател и други лица, лично наблюдение върху взаимоотношенията между детето с родителите. Докладът следва да съдържа информация за това какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителския капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите, здравословно състояние на детето, наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите. Докладът следва да съдържа информация за това има ли данни спрямо детето да е осъществявано физическо или психическо насилие от някой от родителите, респ. има ли данни за конфликт на лоялност и манипулация на детето от някой от родителите. В доклада трябва да се съдържа становище по чл. 138а СК.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за 1 изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като в случай че страна не се яви без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Делото е образувано по искова молба на А. И. Д., ЕГН **********, срещу Г. А. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 11 вр. чл. 51, ал. 4 СК за изменение на въпросите за родителската отговорност спрямо детето А. Г. А., разрешени с Решение № 22071/05.12.2024 г. по гр.д. № 55205/2024 г. на СРС, 89 състав.

В исковата молба се твърди, че страните се развели, а от брака си имат едно дете – А.Г. А..

Твърди се, че бащата подлага детето на тежки манипулации, има отчуждително поведение, а под влияние на стрес детето е отключило диабет тип-1. Заявява се, че тези обстоятелства са основание за преразглеждане на действащия режим по въпросите за родителската отговорност. В исковата молба се излагат подробни съображения за отношенията между страните преди прекратяването на брака им с развод по взаимно съгласие. Поддържа се, че ищцата е била принудена да подпише споразумение за споделено родителство. Твърди се, че ищцата живеела в апартамента на майка си в кв. „Редута”, където детето имало своя стая.

Когато детето било при баща си, живеели с родителите на Г., с които детето А. прекарвало основно времето си. Поддържа се, че ответникът направил опити да урони честта на ищцата пред баща й. Твърди се, че детето А. приело много добре партньора на ищцата, но ответникът не можел да приеме това. Ответникът започнал да говори „лоши неща” за ищцата и партньора й пред детето, както и да подлага последното на манипулации и стрес.

Детето се прибирало притеснено, свито, загубило желание да прави любимите си неща.

Поддържа се, че учителката на детето заявила, че то плаче и тъгува за майката. През м. януари 2025 г. майката забелязала кръгове под очите на детето и отпадналост, като детето пиело много вода. След престой при бащата детето също така се изпускало нощно време.

Поддържа се, че резултатите от кръвните изследвания на детето показали високи нива на глюкоза. Била поставена диагноза „диабет тип 1”. Детето останало в болница в продължение на 10 дена, а бащата отишъл да го види едва на втория ден. Поддържа се, че ищцата е била обучена да поставя инсулин, докато бащата бил дезинтересиран. През следващите седмици детето останало при майката, а бащата го взимал само за няколко часа. Едва когато бащата се научил да поставя инсулин, детето започнало да остава при него с преспиване. Така бащата обаче все по-често отказвал да връща детето на ищцата. Сочи се, че в деня след рождения ден на детето последното трябвало да остане при баща си поради пътуване на майката, но бащата отказал да го вземе. Бащата започнал да заплашва, че ще докаже, че нивата на кръвната захар се покачвали, докато детето е при майката. Започнал също да звъни на детето и да му казва, че идва да го вземе, но детето му отказало. Под влияние на стреса детето се молело да остане при ищцата. Твърди се, че бащата казвал на детето: „Майка ти не те обича, обича само А.. Аз те обичам истински”. Поддържа се, че пред детето бащата заявявал също:

„А. ще приключи на дъното на езерото, ще го сготвят”. Сочи се, че бащата вменявал на 2 детето, че майката и партньорът й се карат, както и че майката е бита от партньора й.

Твърди се, че ако детето изяви желание да прекарва повече време с майка си, бащата го наричал „предател”. Освен това бащата вменявал, че партньорът на майката не можел да е приятел на детето. Твърди се, че бащата внушавал на детето собственото си отношение към парите. Твърди се, че бащата отправял обиди и заплахи спрямо ищцата, партньора й и майка й, като отправял и обвинения заради заболяването на детето. Поддържа се, че въвличането на детето в конфликт за лоялност представлява риск за неговата психика и дори за физическото му здраве. Твърди се, че ако детето заяви, че иска да е с майката, бащата казвал:

„за мен си умрял вече щом искаш да ходиш при майка си”. Бащата често се нервирал, псувал пред детето и крущял по адрес на майката „лоши неща”. Поддържа се, че детето се страхува от баща си, както и се страхува да споделя чувствата и желанията си. Страхува се също да говори с майка си, докато е при баща си, защото последният се ядосвал. Твърди се, че бащата се интересувал от сатанински знаци. В периода 19.05.-20.05.2025 г. детето било силно неспокойно и вдигало нивата на кръвната си захар до 13-14 пункта. Сочи се, че кръвната захар се влияела също така от хормона на растежа. Твърди се, че бащата се ангажирал да проведе само една среща с представител за получаване на информация за инсулинова помпа. Инсулин и сензор обаче били закупени от ищцата, като рецептите, решението на ТЕЛК също били отговорност на ищцата. Твърди се, че с оглед изложеното действащият режим на лични отношения не отговаря на нуждите на детето. Предвид изложеното се моли да се измени действащият режим, като родителските права се предоставят на майката, при която да се определи местоживеенето на детето. Моли се да се определи режим на лични контакти между детето и бащата, който да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева. Изразява се намерение за сключване на споразумение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. А. Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че е безспорно, че страните са били в брак, който е прекратен, както и че имат едно дете – А. Г. А.. Безспорно е и че бракът е прекратен със споразумение, утвърдено от съда. Безспорно е също, че през м. януари 2025 г. детето на страните е диагностицирано с инсулинозависим захарен диабет. Твърди се, че останалите изложени от ищцата обстоятелства не отговарят на действителното положение.

Оспорва се да е осъществяван физически или психически тормоз по отношение на ищцата, респ. да са отправяни обиди към детето или неговата майка. Поддържа се, че бащата е заявявал единствено, че ще предприеме правни действия, защото намира, че поведението на майката е неправомерно и насочено към ограничаване на контактите с детето. Твърди се, че ищцата с действията си цели да подрони авторитета на ответника като родител, да го злепостави и да опетни името му пред детето. Сочи се, че при заболяването диабет тип-1 нивата на кръвната захар варират от високи до ниски. Поддържа се, че бащата е преминал през три обстойни курса за приложение на инсулиново лечение, хранителен режим, остри и хронични усложнения на диабета от 27.01, 12.02 и 26.03.2025 г. Поддържа се, че бащата е обяснявал на детето какво означава думата „сектанти”, защото я е чувало при майката. Сочи се, че детето е споделяло, че с майката ходи на църква понякога по три пъти на ден. Твърди 3 се, че при игри с детето бащата играел лошият герой, а детето – добрият, за да може детето да го победи накрая. Твърди, че ищцата е представила откъслечно извадки от електронна кореспонденция. Поддържа се, че майката не приема, че бащата и детето имат силно изградена връзка. Поддържа се, че когато детето е при майката, то закъснява за детска градина и има проблеми с дисциплината. Излагат се твърдения, че детето е присъствало на постановки на партньора на майката, които са за лица над 18 години. Поддържа се, че майката е неспособна да подготви детето за адаптиране в обществото като съзнателен гражданин. Поддържа се, че живеенето на детето с бащата ще спомогне за изграждане на стабилно чувство за семейна и родова принадлежност. Твърди се, че съществено знчение за това с кого да живее детето имат полът и възрастта на детето. Твърди се, че майката е записала детето на училище без съгласието на бащата. Твърди се, че майката опитва да обсеби детето и да не позволи друг да има близки връзки с него. Поддържа се, че бащата има сигурна работа с добри доходи, отлично образование, добър социален статус, както и собствено жилище в гр. София. Поддържа се, че бащата има подкрепата на своите родители, към които детето е привързано. Твърди се, че бащата е неосъждан и не употребява марихуана.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен иск по чл. 59, ал. 11 СК, като моли родителските права по отношение на детето да се предоставят на него, като на майката се определи режим на лични отношения с детето. Моли се майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева. Изразява се намерение за сключване на споразумение.

От А. И. Д. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се твърди, че постигнатото между страните споразумение за развод е подписано под натиск от съпругата.

Твърди се, че насрещният иск е недоказан. Поддържа се, че насрещният иск се основава на общи и декларативни твърдения, които не са подкрепени с доказателства. Поддържа се, че е налице влошаване на средата на детето при бащата поради психически натиск и страх, системно въвличане на детето в конфликт на лоялност, неглижиране на заболяването на детето, рисково поведение при полагане на медицински грижи. Поддържа се, че насрещният иск игнорира емоционалното състояние на детето. Поддържа се, че бащата е демонстрирал дистанцирано, агресивно поведение към детето. Поддържа се, че бащата проявява отчуждително поведение, като отправя заплахи в присъствието на детето. Твърди се, че детето е диагностицирано с диабет тип-1 след престой при бащата. Оспорва се майката да е извършвала изневяра преди развода. Излагат се съображения, че на 03.10.2025 г. детето изпаднало в състояние на тежък страх и вцепенение, когато бащата поискал от майката „да му осигури детето”. Поддържа се, че детето било заведено на преглед в „Пирогов”, където разказвало различни случаи на заплахи. Излагат се съображения, че бащата е казал на детето, че партньорът на майката ще бъде сготвен, че ще бъде сервиран на С. Т. и той ще му яде частите в различни дни и ще си мисли, че яде пиле, както и че ще му отреже ръцете на две, за да изглеждат като пилешки. Поддържа се, че на 04.10.2025 г. бащата отново позвънил и детето пак реагирало с остър страх и отказ да се вдигне телефонът. Заявява се, че при 4 бащата детето живее в кухня, защото апартаментът му е преустроен в такава, за да готви за клиентите си. Твърди се, че за целите на делото бащата скоро е променил адреса си и живее при родителите си, а не в кухнята. Поддържа се, че детето се чувства по-спокойно в контактния център и иска да се вижда с бащата само там. Излагат се съображения, че бащата продължава да упражнява психическо насилие и към момента. Поддържа се, че лошият пример и внушенията на бащата водят до проблеми при възпитанието на детето. Твърди се, че детето и до днес помни изразите: „тия там няма да ги слушаш, те са несериозни”, „ти ли ще ми кажеш”, „какво правиш толкова за мен”. Отрича се майката да е настройвала детето срещу бащата. Твърди се, че след престой при бащата детето споделя, че е гледало съдържание в „Ютюб”, свързано с насилие и ужаси, вкл. за убийци. Твърди се, че детето проявява интерес към театралното изкуство и затова е присъствало на постановки. Заявява се, че към м. януари 2026 г. при детето се наблюдава агресивно поведение към майката след престой при бащата. Сочи се, че при ограничаване на времето му пред екран детето отговаря: „няма ти да ми казваш”, „ти ли ще ми казваш, бе”. Твърди се, че разширяването на режима на бащата би поставило детето в непосредствен психически и физически риск, поради което искането на бащата е неоснователно.