Определение № 136 от 09.03.2022, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. ХАСКОВО, 09.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20225600500083 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Р.А.“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от определение № 65 от 14.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2435 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което производството по делото е прекратено, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а при условията на алтернативност – за изпращането му по компетентност на Административен съд – Хасково.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от

Община ***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Р.А.“ ЕООД – гр.*** против Община ***, с искане за присъждане на сума в размер на 21 961 лева, представляваща заплатени от ищеца за периода от 2017 год. до 2020 год., включително такси битови отпадъци /ТБО/, претендирани на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД – по отношение на таксите, заплатени за периода от 2017 год. до 2019 год., включително и на основание чл.55, ал.1, предл.1 и предл.3-то от ЗЗД – по отношение на таксите, заплатени за 2020 год.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че спорът не му е подсъден, доколкото 1 така заявен не представлявал гражданско правен, а административен.

Определението е съобщено на ищеца на

26.01.2022 год., а подадената срещу него частна жалба е приета в съда на 01.02.2022 год., от което следва извода, че е постъпила в едноседмичния срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Ищецът е обосновал правният си интерес от предявяване на иска по чл.55 от ЗЗД – за връщане /възстановяване/ на ТБО с твърдения за това, че от страна на ответника не е била предоставена /положена и извършена/ услуга за поддържане чистотата на територията, в която се намирал притежавания от него недвижим имот, поради което със заплащането на таксата се е стигнало до неоснователно обогатяване на ответника.

За възстановяване на недължимо платени суми за такси „битови отпадъци“, съгласно чл.62 от ЗМДТ е установен специален административен ред – вземанията от такси, съгласно чл.9 б от ЗМДТ се установяват с административен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.4, ал.1 – ал.5 от ДОПК и постановеното решение в производството по обжалване по чл.156 и сл. от ДОПК би имало значение за възникване на правото на прихващане или на възстановяване на недължимо платената ТБО по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, съгласно чл.128, ал.5 от ДОПК. Този ред изключва общия граждански ред, доколкото актът за установяване на задължението за такса „битови отпадъци“ има характер на административен акт и изпълнението /неизпълнението/ на задължението на ответника не може да бъде разглеждано по общия исков ред. Искането за възстановяване на недължимо платени суми и за възстановяването им се прави пред съответния административен орган, отказът на който подлежи на административно обжалване. Твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил задължението за предоставяне на услугите, произтича от правоотношение, което по естеството си е административно и се регулира от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради което не се касае за спор за гражданско правоотношение. По казуси, идентични с настоящия е формирана съдебна практика, обективирана в Определение № 269 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1192/2014 г., II т.о., ТК и решение № 10329 от 12.10.2021 год. на ВАС по адм.д. № 3190/2021 г., I о.

Като неоснователно съдът преценя направеното в жалбата искане, при условията на алтернативност – за изпращане на делото по компетентност на Административен съд – Хасково, предвид липсата на твърдения и доказателства, установяващи същите за приключило административно производство, инициирано от ищеца с покана – искане с рег.индекс: *** от 03.09.2021 год., отправена до ответника, с искане за възстановяване на недължимо платени ТБО.

Достигайки до същите фактически и прави изводи за недопустимост на иска, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да 2 бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 65 от

14.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2435/2021 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението може да се обжалва пред

Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3