Решение № 13181 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13181 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Св. Л. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110136347 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3 171,66 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., с краен срок за изпълнение – 14.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.02.2023 г. до окончателното плащане; 1 955,94 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2010 г. до 14.01.2022 г., както и 92,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 14079/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г.

Ищецът ..... твърди, че между ...., чийто правоприемник е .... и ответника С. И. И. е сключен договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., по силата на който му е предоставил паричен заем в размер на 3 510 лв., при годишен лихвен процент от 8 % през първата година и ГПР от 16,18 %, като през всяка следваща година до края на срока на договора кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта, или 12,750 % към момента на сключване на договора за кредит. Поддържа, че кредитът е усвоен на 14.01.2010 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, като същият е следвало да бъде върнат чрез 144 анюитетни месечни вноски, ведно с договорните лихви и таксите при краен срок за погасяване - 14.01.2022 г. Сочи, че от страна на ответника не са извършвани плащания, поради което непогасени са останали сумите, както следва: 3 171,66 лв. – главница, 1 955,94 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2010 г. до 14.01.2022 г. и 92,50 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.02.2023 г. Допълва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. .... (с предишно наименование ....) е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по процесния договор за потребителски паричен кредит от 14.01.2010 г., като на 16.09.2022 г. е направен опит за уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и пратката, изпратена до него на постоянния му адрес в гр. Казанлък, 1 се е върнала с отбелязване, че е получена от лице от домашните, а пратката, изпратена до него на настоящия му адрес в гр. София, се е върнала с отбелязване, че е останала непотърсена. При условията на евентуалност заявява, че цесията е породила действието си спрямо ответника с връчване на уведомлението за нея като приложение към исковата молба, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. И. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между него и .... е сключен договор за паричен заем № FL509795 от 14.01.2010 г., както и усвояването на заемната сума по него. Оспорва извършената цесия от 18.01.2016 г. да е произвела действия спрямо него, поради което оспорва активната легитимация на ищеца да претендира процесните вземания. Твърди, че е извършвал вноски по кредита, които ищецът не е съобразил, поради което моли за задължаването му да представи справки за платени суми, както и за начина на разпределянето им. Заявява, че е налице неправилно отнасяне на платените от него суми от страна на ищеца, считайки, че те са били насочени за погасяване единствено на начислени такси и лихви, но не и на главници, с което е допуснато нарушение на добрите нрави. Счита за нищожна клаузата за договорна лихва, тъй като води до значително неравновесие между договарящите страни, позовавайки се на чл. 143, т. 5 от ЗПК, поради което счита претендираната сума от 1 955,94 лв., надвишаваща повече от 50 % размера на главницата, за изначално недължима. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като от страна на ищеца не е доказан моментът на изпадането му в забава. При условията на евентуалност навежда довод за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за договорна и мораторна лихва. Счита, че платените от него суми, в случай, че не бъдат отнесени за погасяване на такси и неустойки, са достатъчни, за да покрият отпуснатата му заемна сума.

Отправя изрично искане за преизчисляване на платените от него суми, като същите бъдат приспаднати от главницата по договора за кредит. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 27.11.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата относно сключването на процесния договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г. с твърдяното съдържание, в изпълнение на който кредитодателят .... е предоставил на кредитополучателя С. И. И. заемната сума в размер на 3 510 лв.

Видно е, че по силата на договора кредитодателят .... следва да предостави на кредитополучателя С. И. И. потребителски кредит в размер на 3 510 лв., за което последният дължи годишна лихва, която през първата година от срока за издължаване е в размер на 8,00 %, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита е в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта, или 12,750 % към момента на сключване на договора за кредит. Страните са уговорили, че заемната сума следва да бъде върната чрез 144 равни (анюитетни) месечни вноски с падеж на първата погасителна вноска – 14.02.2010 г. и падеж на последната погасителна вноска – 14.01.2022 г., включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, според който през първата година от срока на издължаване на кредита вноската се равнява на 37,99 лв., а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване се равнява на 55,88 лв., като същите са платими до 14-то число на съответния месец. Предвидено е още, че годишният процент на разходите е в размер на 16,18 %, както и, че при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, банката има право да начисли еднократна такса в размер на 30 лв., която служи за покриване на административните 2 разходи на банката, свързани с извършване на действията по събиране на изискуемите просрочени плащания, както и, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 19 от договора всички уведомления и изявления трабява да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. Според чл. 15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на банката. В чл. 21 се предвижда, че с подписване на договора кредитополучателят потвърждава, че предварително е уведомен за всички условия по кредита, прочел го и е съгласен с тях.

Представено е бордеро № 453264/14.01.2010 г. с референция 4151997, удостоверяващо заплащането по посочената в договора банкова сметка на сумата от 3 510 лв. с посочено основание за превода „усвояване на кредит 4151997“.

От договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. се установява, че ...., в качеството на прехвърлител, е прехвърлило в полза на ....., в качеството на приобретател, всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията, които ще бъдат определени към датата на изтичане на крайния срок. В клаузата на чл. 4.3 от договора за цесия се предвижда, че прехвърлителят упълномощава приобретателя с правото да действа като негов представител при уведомяване на длъжниците от името на прехвърлителя, а съгласно чл. 5.1 уведомяването ще се извършва чрез изпращане на уведомления от приобретателя до всички длъжници с препоръчана поща с обратна разписка.

Към договора за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. страните са подписали потвърждение от същата дата, с което се установява предметът на извършената цесия, а именно: вземанията във връзка с портфейл, индивидуализирани в приложение № 1 към него, част от които е потребителски кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., сключен с ответника С.

И. И., с краен срок за изпълнение – 14.01.2022 г. и дължими към 31.12.2015 г. суми по него, както следва: 3 171,66 лв. – главница, 1 955,94 лв. – лихви и 92,50 лв. – такси и разноски, или общо 5 220,10 лв.

От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД ...., чрез изпълнителния си директор и прокуриста, е упълномощил адвокатско дружество „И. и Д.“, участващите в него адвокати, както и ....., да извършват уведомяване при условията на чл.

99, ал. 3 ЗЗД във връзка с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. на физически лица – длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката.

От уведомление за извършено прехвърляне на вземания става ясно, че адв. Ж. Д., в качеството му на пълномощник на .... (с предишно наименование .... и „Българска пощенска банка“ АД) е изпратил такова от името на цедента до ответника С. И. И., с което го уведомява за извършена цесия от 18.01.2016 г., с което задълженията му към банката по договор за потребителски кредит № FL509795 от 14.01.2010 г. са изкупени от ......

Представено е и уведомление от адв. Ж. Д., в качеството му на пълномощник на ....., с което уведомява ответника за негови просрочени задължения по договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., предоставяйки му 15-дневен срок да ги погаси по посочена банкова сметка, като при неизпълнение договорът за кредит ще се счита за предсрочно изискуем.

3

Видно от известието за доставяне на „... към тях, двете уведомления са надлежно получени от адресата им на 19.09.2022 г., чрез лице от адреса, на който са изпратени, а именно: гр. Казанлък, ул. „Софроний Врачански“, бл. 30, вх. Б, ет. 3, ап. 16.

От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че с бордеро № 453264/14.01.2010 г. с референция 4151997 и посочено основание „усвояване на кредит 4151997“, разплащателна сметка с IBAN BG 81 BPBI 7940 10632 74702, посочена за сметка, по която кредитът се усвоява, е кредитирана със сумата от 3 510 лв., като същата е послужила за погасяване на други кредитни задължения на ответника С. И. И., въз основа на което експертът достига до извод, че банката е изпълнила задължението си по процесния договор за потребителски кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., предоставяйки на кредитополучателя заемната сума от 3 510 лв., който я е усвоил. Експертизата е установила извършени в периода от 03.06.2010 г. до 27.02.2013 г. 24 броя плащания в общ размер на 1 709,90 лв., отнесени за погасяване на сумите, както следва: 338,34 лв. – главница, 1 289,42 лв. – лихви 82,14 лв. – месечни такси за абонамент на разплащателна сметка при преводи, като след извършване на цесията от 18.01.2016 г. плащания по кредита не са правени. Според вещото лице към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.02.2023 г. падежирали и просрочени са били 11 вноски по погасителния план към договора за кредит, като при съобразяване на извършените плащания, отнесени за погасяване на такси, лихви и главница, непогасени са останали сумите, както следва: 3 171,66 лв. – главница, 1 955,94 лв. – договорна лихва за периода от 14.01.2010 г. до 14.01.2022 г. и 92,50 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.02.2023 г.