Определение № 24642 от 04.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9259/2025
- Вид
- Определение № 24642
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24642 гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира И.
Членове:
Райна Мартинова
Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20251100509259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 7382/11.07.2025г. , жалба вх. № 7835/21.07.2025г. по входящия регистър на ЧСИ М.К., рег. № 788 на Камара на ЧСИ, жалба вх. № 271091/11.07.2025г. , жалба вх. № 271535/21.07.2025г. по регистъра на СГС, жалба вх. № 251922/21.07.2025г. по регистъра на СРС, депозирана от длъжник по изпълнително дело – П. М. И., ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ К. по изпълнително дело № 20257880400456 наложен запор върху банкова сметка/заплата и насочване на изпълнението към тях. Навела е твърдения е, че не била надлежно уведомена за образуваното изпълнително дело, не била страна в съдебен процес, по който бил издаден изпълнителния лист, наложеният запор създавал сериозни затруднения на семейството й, включително и възпрепятстване на достъпа до средства за издръжка, имало висящо дело по чл. 422 от ГПК, като е поискала да се спре изпълнението до произнасяне на съда по жалбата. Оспорила е запора и насочването на изпълнението към вземанията, които са запорирани, сумите надвишавали максимално допустимите според дохода й като самотен родител и настойник на малко дете. За запора разбрала на 10.07.2025г. от обаждане на служител от Банка Ти би Ай На 19.07.2025г. ЧСИ изпразнил наличните средства по сметките й в Ти Би Ай – 408,45лв; с наличност от 8373,69лв; Транскард ДСК дебитна – 956,34лв. с наличност от 6696,34лв. , спестовна наличност 8782,13лв. , но и кредитна карта с наличност от 18784,87лв. Работодателят й през август внесъл по сметка на ЧСИ 827,71лв., тя внесла минимални суми по кредитни карти Транскарт и Ти Би Ай през Изи Пей и тези суми били усвоени от ЧСИ. През септември работодателят й превел на ЧСИ 763,49лв. , през октомври работодателят превел максимално допустимата сума от 1213,27лв.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- Й.Х.Я., 1
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навела е твърдения , че изпълнителният лист бил издаден по влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 15317/2023г. по описа на СРС, предприети действия по изпълнителното дело били законосъобразни.
С писмените мотиви и допълнителна молба съдебният - изпълнител е посочил, че на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, подадено бил възражение в частта за разноските, отказал да вдигне запорите, жалбата не била основателна, към момента сумите били събрани и запорите били вдигнати.
Съдът като обсъди доводи на страни и мотиви на съдебния изпълнител приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20257880400456 по описа на ЧСИ М.К. , съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 09.07.2025г Й.Х.Я., ЕГН ********** срещу П. М. И., ЕГН ********** за събиране на сумата от 6464лв., представляващи съдебни разноски по изпълнителен лист издаден на 23.06.2025г. по НЧХД 20231110215317/2023г. на СРС, 116-ти състав , като с молбата съдебният изпълнител е оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 10.07.2025г. съдебния изпълнител е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение от Аведо България“ЕООД при спазване на чл. 446 от ГПК , като е обяснено как същата да се прилага с конкретен пример и съобразяване на минимална заплата за 2025г. с посочване на размер на същата
Със запорни съобщения от 10.07.2025г. до Банка ДСК“ЕАД , Ти Би Ай Банк“ЕАД и до Транскарт Файненшъл Сървисис“АД е наложен запор върху сметките на длъжника при тези дружества с изключение на суми, постъпващи от НОИ като обезщетения и помощи, от ДСО като помощи по Закона за семейни помощи за деца; суми, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания; сумите, които постъпват като възнаграждение /пенсия за текущия месец, чийто е размер не надхвърля минимална работна заплата; суми за издръжка и стипендия, като е обяснено да се прилага чл. 446 от ГПК с конкретен пример и съобразяване на минимална заплата за 2025г. с посочен размер на същата.
По изпълнителното дело се намират покана за доброволно изпълнение от 10.07.2025г., известие за доставяне –/лист 32 от изпълнителното дело/, съгласно които на 14.07.2025г. поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника , като в нея е посочено, че е наложен запор върху трудовото й възнаграждение и банковите сметки в Банка ДСК“АД, Ти Би Ай Банк“ЕАД и Траскарт Файненшънъл“АД .
С писмо от 11.07.2025г. Банка ДСК“ЕАД е посочила на ЧСИ че банковата сметка се пенсия и заплата, като само горница над минималната заплата ще бъде преведена на ЧСИ, ако не се получ„ат други нареждания от ЧСИ.
С писмо от 29.08.2025г. ЧСИ е наредил на Банка ДСК“ЕАД да вдигне 2 запора върху банковата сметка на длъжника за сумите, които постъпват от Аведо България“ЕООД като трудово възнаграждение.
С писмо от 14.07.2025г. Ти Би Ай Банк е посочило на ЧСИ че по сметка няма достатъчно средства за покриване на цялата сума С преводно нареждане от 10.07.2025г. са наредени 408,45лв. от банкова сметка в Ти Би Ай Банк“ на ЧСИ по изпълнителното дело.
С преводно нареждане от 18.07.2025г. са наредени 956,34лв. от банкова сметка в Банка ДСК“ЕАД.
С молба от 11.07.2025г. длъжник е поискал да му се позволи да заплаща задължението на вноски.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва определени изпълнителни действия, сред които е насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Несеквестируемостта е уредена от законодателя с цел осуетяване възможността длъжникът да бъде лишен от определено имущество, което е необходимо за неговата и на семейството му издръжка. Изпълнението върху парични вземания на длъжника към ІІІ-ти лица се осъществява чрез събирането им. Затова несеквестируемостта на паричните вземания на длъжника към ІІІ-ти лица е забрана те да бъдат събирани от друг правен субект, различен от длъжника. Тази специфика на този елемент от имуществото на длъжника обосновава извод, че запорът върху такова парично вземане е несъвместимо с несеквестируемостта и наложеният такъв е незаконосъобразен. Когато запор е наложен върху частично несеквестируемо вземане, то този запор е законосъобразен само за секвестируемата част на това вземане. Самият запор не подлежи на самостоятелно обжалване, на такова подлежи насочването на изпълнението към вземането, като съдът в това производство следва да посочи, дали имуществения обект е секвестируемо и ако приеме, че имущество е несеквестируемо, то следва да отмени всички действия, нарушаващи несеквестируемостта.
При частична несеквестируемост съдът може без да отменя запора, да укаже как се определя секвестируемата и несеквестируемата част от вземането.
Изпълнението се насочва към парично вземане на длъжника чрез налагане на запор върху същото. Насочването на изпълнението се обжалва тогава, когато с жалбата се твърд несеквестируемост на имуществото-пълна или частична.
Срокът за обжалване на тези действия е от узнаването за наложения запор. (В този смисъл т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай жалбоподателят е длъжник по изпълнението, оспорва насочването на изпълнението върху вземанията му към банките по банкови сметки и към работодателя за трудово възнаграждение с твърдения, че същото несеквестируемо. Жалбата е подадена в срок, държавна такса е внесена, поради което и е допустима.
3
Действително , направено е изрично искане за отмяна на запора, но доколкото същото се основава на несеквестируемост на паричното вземане, то съдът приема, че жалбата е срещу насочването на изпълнението към това вземане, а искането за отмяна на запора само го съпътства.
Пенсията на длъжника до определени размери е несеквестируема съобразно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Всички суми, които са преведени по банкова сметка на длъжника като пенсия, освен последното по реда си такова (това, което е преведено по банковата сметка за месеца преди налагането на запора), е придобила характер на спестявания и е секвестируемо. Същото се отнася и за трудовите възнаграждение.
Несеквестируема е само онази част от пенсията/възнаграждението, определена съобразно правилата на чл. 446 от ГПК, която е преведена един месец преди налагането на запора. (В този смисъл т.13 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установява от запорните съобщения, че ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника към банките и към работодателя , като изрично е посочил, че запорът н е обхваща суми, които представляват несеквестируем доход за пенсия и възнаграждение на длъжника, до работодателя дори е посочил как да се изчисли секвестируем размер на трудовото възнаграждение, а през август 2025г. е вдигнат запор върху банкова сметка в банка ДСК“ЕАД, указания до банките са също подробни и съобразно чл. 446 от ГПК. Не е установено по банковата сметка , различна от тази в „Банка ДСК“ЕАД длъжник да получава пенсия или трудово възнаграждение, или други доходи, които да не могат да са обект на принудително изпълнение.
При така установеното съдът приема, че изпълнението е насочено само върху секвестируемо имущество на длъжника, а доводите му в обратния смисъл са неоснователни. Това е така, защото в случая запорираната част от вземанията на длъжника по банковата му сметка и при работодателя е секвестируема. Доказателства за конкретен размер на банковите сметки, за размер на трудовото възнаграждение
Наведените оплаквания във връзка с получаването на поканата за доброволно изпълнение, за неучастие в производство по което е издаден изпълнителен лист, за оспорване на вземането по изпълнителния лист в исково дело по чл. 422 от ГПК нямат самостоятелно отношение към предмет на делото по чл. 435 от ГПК. Отделно следва да се посочи, че от изпълнителният лист се установява, че е издаден по НЧХД, а не в заповедно производство по ГПК, каквито са твърденията на жалбоподателя, доказателства, че вземането по изпълнителния лист е предмет на исково дело не са ангажирани. Така съдът приема тези възражения на жалбоподателя за неоснователни.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че изпълнението върху вземанията на длъжника по банковите му сметки и трудовото възнаграждение 4 е насочено върху секвестируемо имущество, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Молбата с вх. № 7381/11.07.2025г. по регистъра на ЧСИ намираща се на лист 132 от делото на СГС представлява иск за обезщетение за претърпени вреди и не може да бъде разгледана в производство по чл. 435 от ГПК. Същата е депозирана пред ЧСИ, който с писмото от 04.09.2025г. я е изпратил на СГС потвърждение на същото е направено и с писмото от 28.10.2025г. Тази молба е адресирана до СГС поради което и същата следва да се изпрати на Председател на СГС за образуване на самостоятелно исково производство по същата.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 7382/11.07.2025г. , жалба вх.
№ 7835/21.07.2025г. по входящия регистър на ЧСИ М.К., рег. № 788 на Камара на ЧСИ, жалба вх. № 271091/11.07.2025г. , жалба вх. №
271535/21.07.2025г. по регистъра на СГС, жалба вх. № 251922/21.07.2025г. по регистъра на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за спиране на изпълнителното дело.
Изпраща на Председателя на СГС за образуване на исково дело молба с вх. № 7381/11.07.2025г. по регистъра на ЧСИ в оригинал , намираща се на лист 132 от делото на СГС, ведно с преписи от писмо от 04.09.2025г. и от 28.10.2025г. на ЧСИ, които да се изготвят служебно.
Да се изготви служебно заверен препис от молбата вх. № 7381/11.07.2025г. и същата да се приложи по делото.
Решението в частта по молбата за спиране може да се обжалва пред софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението е окончателно.
Разпечатката съдържа 48 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de6fc913-1473-4edb-9033-8758feb9dc55