Решение № 69 от 16.09.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 16.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Мария К. Ц.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20231400900014 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 417, т.10 ГПК вр. с чл. 485 и чл. 535 от ТЗ за установяване съществуването на вземане по запис на заповед.

С искова молба вх. № 987 от 08.02.2023г. ищецът „КВС България” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, представлявано от управителя П. В., чрез адв. Е.

Д., е предявил срещу ответника П. Ц. А., ЕГН ********** от гр.Враца, в качеството му на авалист по издаден запис на заповед от 23.04.2019г., положителен установителен иск за установяване дължимост на сумата 143 808, 18 лева (съгласно изменението направено с допълнителната искова молба) и законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 09.11.2022г., до пълното й изплащане, по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 2 0 1 0 от 10.11.2022г. по ч.гр.д. № 3388/2022г. на РС-Враца, както и за присъждане на съдебните разноски по делото.

В исковата молба ищецът „КВС България” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, твърди, че ответникът П. Ц. А. е поръчител/авалист по запис на заповед с издател „Грейнстор БГ” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ***, с дата на издаване 23.04.2019 г. и падеж 15.11.2019 г. за сумата 200,000 лв. Поддържа, че издателят на записа на заповед е обявен в несъстоятелност с Решение № 260473 от 15.07.2022 г. по т.д. № 700/2021 г. по описа на СГС и че производството по несъстоятелност е спряно на основание член 632, ал.1 от ТЗ. Посочва, че по ч.гр.д. № 20221420103388/2022 г. по описа на ВрРС, VI гр.

1 с-в е издадена Заповед № 2010 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.11.2022 г. и изпълнителен лист № 1900/11.11.2022 г. срещу П. А., както и че с Разпореждане № 123/06.01.2023 г., получено от него на 30.01.2023 г., Районен съд - гр. Враца му е указал възможността за подаване на установителен иск в едномесечен срок. Моли съда, да установи, че П. Ц. А. му дължи сумата 200,000 (двеста хиляди) лева, като поръчител/авалист по запис на заповед с издател „Грейнстор БГ” ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *** с дата на издаване 23.04.2019 г. и падеж 15.11.2019 г. за сумата 200,000 лв.; както и законна лихва върху горепосоченото парично задължение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 16441/09.11.2022 г. до пълното му изплащане, както и да му присъди съдебноделоводните разноски по делото.

Ответникът П. Ц. А. от гр.Враца, чрез пълномощник адв. М. М. от АКВраца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че записът на заповед, от който ищецът черпи правата си, в конкретния случай не представлява самостоятелна правна сделка, а е издаден с обезпечителна функция към Договор за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г., сключен между ищеца и „Грейнстор БГ" ЕООД и свързания с него Договор за поръчителство (Приложение 1) от същата дата, съгласно който той се е задължил да отговаря спрямо „КВС България" ЕООД за изпълнението на задълженията на „Грейнстор БГ" ЕООД по договора за покупко-продажба на стоки, както и че в чл. 11, б. "г" от договора за покупко-продажба изрично е уговорено задължението на купувача да издаде запис на заповед в полза на продавача, а съгласно чл. 14, при заплащане на цялата цена по договора, записа на заповед се анулира. Поддържа, че съществува каузално правоотношение, от което би следвало да произтичат вземанията на ищеца, и по което претендираните вземания не съществуват; че от соченото каузално правоотношение произтича и отговорността му за чуждото задължение, в качеството му на поръчител, която отговорност е обезпечил чрез авалиране на записа на заповед; че съществуването на претендираното вземане следва да бъде разглеждано на плоскостта на поръчителството по ЗЗД като форма на обезпечение, а не на плоскостта на менителничното поръчителство, защото е видно, че е приел да отговаря за изпълнение на задълженията на „Грейнстор БГ" ЕООД не абстрактно, като авалист по записа на заповед, а като солидарен длъжник по сключения договор за поръчителство. В тази връзка прави възражение за погасяване на отговорността му като физическо лице поръчител по чл. 147 ЗЗД, поради изтичане на 6-месечния срок от настъпване на падежа на главното задължение (15.11.2019 г.), в който срок кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник. Посочва, че е останала сума за плащане 153 720.15 лв., от които след извършените частични плащания е останала сумата 43 720.15 лв. На следващо място, прави възражение за недължимост на претендираната сума и поради липсата на предявяване на 2 записа на заповед, което е следвало да бъде извършено на падежа или в един от двата следващи работни дни, което има за последица ненастъпване на изискуемостта на задължението по записа на заповед. Изтъква също, че има недостатък във формата на записа на заповед, тъй като е издаден чрез пълномощник, който не е бил изрично упълномощен да поема менителнични задължения от името на „Грейнстор БГ" ЕООД, че този порок на записа на заповед води до недействителност на поетото с него задължение, на която по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, авалистът има право да се позове, поради което прави и възражение за недействителност на записа на заповед като основание за изключване на отговорността му като поръчител по нея. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените от него разноски по делото.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба по отношение самостоятелния/неакцесорен характер на авала, като го подкрепя с цитати от решения на ВКС. Твърди, че ответникът П. А., като авалист по записа на заповед, не е страна по каузалното правоотношение между ищеца и издателя на записа на заповед, което не се променя от факта, ч е ответникът е подписал и договор за поръчителство, съгласно член 138 и следващите от ЗЗД. Поддържа, че записът на заповед е с конкретен падеж на плащане, съгласно член 486, ал.1, точка 4 от ГПК, поради което предявяването му за плащане се явява само предпоставка за поставянето на длъжника в забава и представлява единствено необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението, както и че непредявяването за плащане не води до загубване на правата по отношение на издателя на записа на заповед и неговия авалист. Посочва също, че процесният запис на заповед не страда от твърдения в отговора на исковата молба порок във формата - че е подписан от пълномощник без представителна власт; че това само по себе си дори не представлява порок във формата, който се отразява на действителността на записа на заповед, а още по-малко на отговорността на авалиста, както и че дори да има пороци във волята, задължението на авалиста ще бъде действително, като се позовава на член 461, чл. 462 и чл.483 от ТЗ. Изтъква, че каузалното правоотношение е неотносимо до степен, че съдебната практика приема, че дори частично плащане по него не освобождава авалиста от отговорност. Не оспорва, че записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение - Договор за покупкопродажба на стоки от 23.04.2019 г., сключен между него и „Грейнстор БГ” ЕООД (в несъстоятелност), по който задълженията на последното дружество не са изцяло заплатени в крайния срок за плащане - 15.11.2019 г., и по този начин съвпада с падежа на записа на заповед. Правото да се получат бонусите и отстъпките по Договора обаче е обусловено от пълното изплащане в срок до 15.11.2019 г., поради което след като „Грейнстор БГ” ЕООД (н.) не е изплатило изцяло своите парични задължения по Договора към него в срок, то няма и правото да получи посочените отстъпки и бонуси, поради което просрочената сума, която дължи по Договора под формата на главница, не е 3

43 720.15 лв., a 143 808.18 лв., без в тази сума да са включени неустойките за забава, предвидени в Договора. Прави изменение на иска, като намалява цената му на 143 808.18 лева.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба и направените с него възражения срещу иска и отново моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски по делото.

Конституираното в процеса, на основание чл.220 ГПК, като трето лицепомагач на страната на ответника П. Ц. А. - „Грейнстор БГ" ЕООД, ЕИК: *** (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ц. Т. Д. , редовно призовано за съдебно заседание, не взема становище по предявения иск и не изпраща свой представител в съдебното заседание.

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи; ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен.

В съдебното заседание пълномощникът на ответника представи като ново писмено доказателство Решение № 260315/11.08.2023 г. по т.д. № 700/2021 г. на СГС, с което производството по несъстоятелност на „Грейнстор БГ" ЕООД е възобновено, прекратени са правомощията на органите на управление на дружеството, назначен е временен синдик и е постановено започване на осребряване на имуществото на дружеството, с искане за спиране на производството по настоящото дело до приемане на вземането на ищеца в производството по несъстоятелност на „Грейнстор БГ" ЕООД.

Мотивите на ответника са, че предвид акцесорната му отговорност, в качеството му на поръчител на „Грейнстор БГ“ ЕООД, е налице обусловеност между изхода на настоящото производство и приемане на вземанията на ищеца в производството по несъстоятелност на „Грейнстор БГ“ ЕООД, който е главния длъжник; в случай, че това вземане не бъде прието, то отговорността на ответника би отпаднала, тъй като непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват; с оглед избягване на неоснователното осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане, което е погасено.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 3388/2022г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:

Установи се делото, че с Договор за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г., сключен между ищеца „КВС България” ЕООД, като продавач, и третото лице-помагач „Грейнстор БГ" ЕООД, като купувач, продавачът е продал на купувача свои стоки при посочени в договора и Общите условия 4 към него условия (чл.1). В чл. 11, б. "г" от договора за покупко-продажба изрично е уговорено задължение на купувача да издаде запис на заповед в полза на продавача, за да гарантира паричните си задължения към КВС. В чл.16 от договора купувачът се е задължил да обезпечи изпълнението на задължението си за плащане на цената на закупените стоки, като издаде в полза на продавача записи на заповед, авалирани от законния представител на купувача. Съгласно чл. 14 от договора, при заплащане на цялата цена по договора КВС анулира записа на заповед, издаден в негова полза от купувача.

Според чл.20 от договора при сключване на договора законният представител на купувача подписва договор за поръчителство, съгласно който той лично, солидарно с купувача, ще отговаря спрямо „КВС България" ЕООД за всички парични задължения на купувача по този договор, съгласно Приложение № 1.

Видно е от приложения договор за поръчителство от 23.04.2019г. към Договор за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г. към Общи условия на КВС (Приложение № 1), сключен между „КВС България" ЕООД и ответника П. Ц. А., че поръчителят се е задължил при условията на този договор, неотменимо и безусловно, да отговаря солидарно спрямо КВС за изпълнението на всички задължения на „Грейнстор БГ" ЕООД по основния договор за покупко-продажба на стоки (чл.1-3).