Решение № 1243 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501542 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Таурс-Е , чрез адв. Х. И., против решение № 2096/06.06.2024г., постановено по гр. дело № 9862/2024г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С. В. К., ЕГН ********** със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Ген. К.“ ***, чрез адв. Е. Е., не дължи сумата от 2 583,26лв., като потребител по кл. № *** и аб. № *** за периода от 07.03.2023г. – 16.05.2023г., съгласно писмо КП 5201220/16.05.2023г. и издадената въз основа на него фактура № **********/18.05.2023г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на С. В. К., сумата от 664лв., представляваща сторени по делото разноски, от които 104лв. държавна такса за образуване на дело и 560лв. платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните правила, като излага подробни съображения за това във въззивната жалба. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и постановено друго, с което исковата претенция на ищеца бъде отхвърлена. Претендира разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК С. В. К. ЕГН ********** със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Ген. К.“ ***, чрез адв. Е. Е., намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Съображенията изложени във въззивната жалба са същите, като тези в писмения отговор на исковата молба. Оплакванията са голословни. Моли се да 1 бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените разноски и във въззивното производство.

В проведеното на 28.10.2024г. открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез адв. Х. И. поддържа въззивната си жалба, като оспорва писмения отговор и претендира разноски. Въззиваемият С. К., чрез адв. Е. Е., поддържа отговора си, като оспорва жалбата и претендира разноски.

Въззивният съд съобрази следното:

Ищецът С. К. моли да бъде прието за установено по отношение на „Eлектроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, че не дължи сумата от 2583,26лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период на обект на потребление – вила, находяща се в гр. Варна, „Вилна зона - гр. Варна“, местност „И.“ № 309, с кл. № *** и аб. № ***, за което вземане е издадена фактура № ********** от 18.05.2023г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Оспорва дължимостта на посочената във фактурата сума, тъй като не му е било доставено и не е потребил такова количество ел. енергия. Държи да се вземе предвид обстоятелството, че електромерът е сменен на 06.03.2023г., след като инкасаторът е установил, че старият е неизправен. След подмяната на електромера във вилата нямало ток, вследствие на което ищецът се свързал с ответното дружество, което до вечерта изпратило екип и електрозахранването било възстановено. Това го навело на мисълта, че специалистите са объркали окачването на инсталацията. Посочва също, че електромерът се намира извън вилата, на оградата на имота и няма ключ за отключването му, което възпрепятства неговото манипулиране. Освен това, инкасаторът отчита електромерите на 16-то число на месеца и не е възможно на 16.04.2023г. да не е установил, че електромерът не работи, което е станало точно месец по-късно. Сочи, че служителите на ответното дружество не са си свършили качествено работата при подмяната на електромера, т. е. не са го свързали правилно или последният е бил дефектен. На последно място изразява възмущението си, че за процесния период (07.03.2023г. – 16.05.2023г.) средномесечната приравнителна сметка е в размер на 1 091,52лв., докато за периода м. август 2021г. до м. февруари 2023г. тази сума средно месечно е в размер на 42,08лв., която разлика е чувствителна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че между страните съществува действително договорно правоотношение по пренос и достъп на ел. енергия, както и че собствената на ищеца вила е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на измервателната система на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. В резултат от направените констатации е извършена корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната, за което е издадена фактура за процесната сума. Посочва, че Общите условия за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответника са обвързващи за ищеца. На следващо място сочи, че корекционната процедура има своето законово основание. Към датата на извършване на процесната проверка в обекта на ищеца са в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019г.), които регламентират правото на ответното дружество да извършва едностранни корекции на начисленото количество ел. енергия.

Сумата по коригиращата сметка не се дължи за реално потребена ел. енергия, а горните правила създават правна фикция, че коригираното количество ел. енергия е реално потребено за срока на корекцията. Преизчисляването се осъществява по одобрена от ДКЕВР методика. Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е 2 пряк резултат от поведението на самия потребител. Счита, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на ел. енергия, както и че всички предпоставки за възникване на процесното вземане са налице. Ищецът лично е присъствал при извършване на техническата проверка на СТИ. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че между страните е налице действителен договор за предоставяне на услуги по пренос и достъп на електрическа енергия през разпределителната мрежа на „ЕРП Север“ АД за обект, находящ се в гр. Варна, местност „И.“ № 309, в който ползвател е ищецът.

Видно от констативен протокол № 954969-1/06.03.2023г. на последно посочената дата служители на „ЕРП Север“ АД, в отсъствието на клиента, удостоверено от присъствието на свидетел, са подменили СТИ за обект на потребление – вила, находяща се в гр. Варна, „Вилна зона - гр. Варна“, местност „И.“ № 309, с кл. № *** и аб. № ***, поради необходимост от извършване на метрологична проверка на СТИ. Нуждаещият се от метрологична проверка електромер е бил демонтиран и монтиран нов, с показатели по нощна тарифа (1.8.1) от 9034кВтч и дневна (1.8.2) от 10732 кВтч. Протоколът е подписан от съставителите и свидетел.

Видно от констативен протокол № 5201220/16.05.2023г. служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо електроенергията, доставяна в горепосочения обект на потребление, като са констатирали наличието на неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ. Прекъснат е оперативен нулев проводник от нулевата шина към СТИ, вследствие на което консумираната ел. енергия от абоната преминава през СТИ, но не се измерва и съответно заплаща. На подадения сигнал на тел. 112 е получен отказ да бъде изпратена оперативна група. За отстраняване на тази техническа нередност по измервателната система са предприети действия по възстановяване на схемата на свързване. Проверката е извършена в присъствието на клиента, като протоколът е подписан от съставителите – служители на ответника и от него без възражения.

Видно от справка за корекция № 65170_С612 от 17.05.2023г., извършена на осн. чл.

50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, за периода 07.03.2023г. до 16.05.2023г. е начислено допълнително количество електроенергия в размер на 3 936,24 кВтч.

С писмо от 18.05.2023г. ищецът е уведомен, че на 16.05.2023г. е извършена проверка на точността на измерване на СТЕ в процесния обект, за която е съставен констативен протокол и е изготвена фактура за корекция на сметката за потребена енергия с № **********/18.05.2023г. на стойност 2 583,26лв. със срок на плащане 02.06.2023г. Изпратено е писмено предизвестие за временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, поради неплатени задължения. Електроразпределителното дружество е дало срок до 26.06.2023г. на клиента С. К. да заплати горепосочената сума, както и съответната законна лихва за забава.

На 03.07.2023г. е подадена жалба от С. К. до „ЕРП Север“ АД относно начисленото количество електрическа енергия за процесния обект, в отговор на която дружеството е посочило, че не са налице основания за преразглеждане на начисленото количество електроенергия и корекция на издадената фактура.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ.

Вещото лице посочва, че при извършената проверка от специалисти на ответното дружество е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесния обект. В 3 периода от 07.03.2023г. до 16.05.2023г. цялото доставено и потребено количество ел. енергия в обект с аб. № *** не е преминало през измервателната система на електромера, демонтиран е нулевия проводник от клемите. Излага, че няма технически уред, с който към днешна дата да се установи точното, неотчетено количество електроенергия за минал период, освен по изчислителния метод. Не са налице данни за техническа неизправност на процесния електромер. Направените изчисления по корекционната процедура с използваните параметри са математически точни. Крайната цена на допълнително начисленото количество ел. енергия е съгласно решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. Изчислената електроенергия за доплащане е в рамките на допустимата и може да бъде доставена. В съдебно заседание посочва, че прекъснатият оперативен нулев проводник води до неизмерване на преминалата към процесната вила електроенергия. Захранването на електромера е по две жици-нула и фаза.

Нулевият проводник обичайно е вързан към нулевата шина за да се осъществява захранването на самия електромер. В случая нарушителят е премахнал нулата и е оставил само фазата, но всъщност захранване не се осъществява, а нулевият проводник така е вързан, че влиза директно в разклонителната кутия, заобикаляйки електромера. Няма захранване на електромера, а захранване на инсталацията вътре в обекта.

От изслушаните показания на свидетеля С. Г., съставител на констативния протокол от 16.05.2023г. се установява, че към датата на проверката, на която е присъствал ищецът, още преди да отворят таблото, електромерът е бил с неработещ броителен механизъм. След извършване на проверката се установило, че нулата, която отива към електромера от нулевата шина е прекъсната и прикрита в изолацията. Обяснил на клиента, че електромерът не работи и не отчита ел. енергия, но електричество отива към обекта. Обадил се на тел. 112, но няма спомен да е идвал екип. Възстановил схемата на свързване, за да може електромерът да отчита правилно, за което съставил КП.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално допустим, с оглед наличния правен интерес от предявяването му.

В тежест на въззивното дружество е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорни отношения между страните по повод доставянето на ел.енергия на битовия клиент, да установи извършването на проверка, но наличието на неправомерно вмешателство при изменение на схемата на свързване на електромера, както и да установи размера на вземането, индивидуализирано в издадената от него фактура. В тежест на ищецът, настоящ въззиваем е било възложено от първоинстанционния съд да докаже наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.