Решение № 2184 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330111739 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. М. С., ЕГН ********** против „АСВ“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди през 2025 г. да започнал да получава обаждания от името на ответника да заплаща парични суми, които не дължал. След справка в ЦКР установил вписано под № .... негово задължение към АСВ в размер на сумата от 4959 лева, което поддържа да не дължи, поради което моли за установяване недължимостта на същата /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз/, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

На 25.06.2023 г. ищецът сключил ДПК с „Кредисимо“ ЕАД, както и такъв за поръчителство от същата дата с „Ай тръст“ ЕООД под № ...., който не бил погасен, поради което поръчителят платил на кредитора, вместо потребителя и встъпил в правата на удовлетворения, като с цесия от 01.02.2022 г. и приложение № 1 от 13.11.2024 г. прехвърлил вземанията си на ответника.

Поддържа да има вземания към ищеца, без да ги конкретизира и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, ответникът следва да докаже пълно и главно – наличието на твърдените договори между посочените трети лица /кредитор и поръчител/ и потребителя, които отговарят на изискванията на ЗПК и са сключени при спазване правата и интересите на потребителя; предаване на конкретна парична сума и уговорка за връщането й, ведно с доп. вземания; наличието на неизпълнение на конкретни задължения от страна на потребителя; плащане от страна на поръчителя на кредитора по договора на конкретни суми за погасяване на конкретни задължения по договора и наличието на изрична уговорка за погасяване на задължения по този начин; прехвърляне на конкретни, непогасени вземания по договора за кредит в негова полза чрез договор за цесия и приложение, сключени с поръчителя, за което потребителят е уведомен, както и дължимост на исковата сума, вписана в ЦКР по конкретното правоотношение и нейното основание.

При така разпределената док. тежест, съдът приема иска за основателен.

Видно от доклада на делото, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответника са дадени изрични указания, че не сочи доказателства за нито един от елементите на ФС на претенцията, с изкл. на представени договори с третите лица и приложения към тях.

Такива не са и ангажирани в хода на процеса. Не доказва самото наличие на сочените договори, т.е. валидно възникване на правоотношения, но дори да се приеме, че такива са били налице, ищецът ангажира доказателства, вкл. в осз – че получена като кредит сума е била погасена чрез плащане на предишния кредитор. От своя страна, ответникът така и не установява да има качеството на нов такъв, за да претендира процесната сума, вписвайки я като свой прерогатив и в ЦКР. Няма предпоставки подобна задлъжняла обвързаност да продължава да съществува спрямо ищеца, за когото не се установява да има валиден дълг към ответника по сочените дог. правоотношения с трети лица, които от своя страна валидно да са прехвърлили конкретни вземания – с основание, размер и период, а самите те да са дължими на съответно основание.

Искът е доказан и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с док. за плащане на 101,42 евро – ДТ. Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на минимума от 406,94 евро, 2 който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М. С., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 4959 лева – вземане, вписано в ЦКР под № ....., което да е прехвърлено на ответника „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от 01.02.2022 г. и приложение № 1 от 13.11.2024 г.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да плати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес:

..............., сумата от 101,42 евро /сто и едно евро и четиридесет и два цента/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а.т Д. Г. Б., с личен номер ...., с адрес: ......, сумата от 406,94 евро /четиристотин и шест евро и деветдесет и четири цента/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С. М. С. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3