Решение № 50 от 21.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ямбол, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500045 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от въззивника Н. Р. Н. ЕГН********** чрез пълномощника му адв. И.С. от АК-Ямбол против решение №260385/23.11.2021 г. по гр.д.

№373/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е уважил предявения от въззиваемата К. Г. Г. насрещен иск по чл.127, ал.2 СК и е предоставил на същата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г.Н.Н., роден на **.**.**** г., ЕГН144513904. Със същото решение първостепенният съд е определил режим на лични контакти между бащата Н. Р. Н. и Г.Н.Н. с периодичност два пъти в месеца през всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя; един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката; за Коледните празници в нечетна календарна година – от 10 ч. на 24 до 19 ч. на 26 декември непрекъснато с преспиване, за Новогодишните празници за четна календарна година от 10 ч. на 30 декември- до 19 ч. на 01 януари непрекъснато с преспиване, на Великденските празници в нечетна календарна година от 10 ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден; относно личнитие си празници на нечетна година детето ще прекара 6- май именния си ден с бащата, а рождения ден -13 май с майката, на четна календарна година обратното, като бащата ще взема детето от дома на майката в гр.Ямбол, ул. „Крали Марко“, бл. 80, вх. Б, ет. 13, ап.123 и след изтичане на срока на лични контакти ще го връща отново в дома на майката. С атакуваното решение съдът е определил местоживеене на детето Г.Н. при неговата майка К.Г. на посочения в решението адрес и е осъдил въззивника Н.Н. да заплаща на въззиваемата К. Г. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г.Н., месечна издръжка в размер на 250 лв., дължима на 25-то число на текущия месец, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. На основание чл.59, ал.8 СК районният съд е определил 1 защитни мерки, като е задължил К.Г. и Н.Н. да посещават Д“СП“ гр.Ямбол или др. определено от този орган място за предоставяне на социални услуги по провеждане на социална и психологическа работа с цел стимулиране връзката между детето и родителите и за предотвратяване на отчуждението между тях. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Н.Н. иск по чл.127, ал.2 СК и е възложил в тежест на въззивника държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 360 лв.

В жалбата са формулирани оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, изразяваща се в необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила. Критикува се неправилният съдебен прочит на значителен обем фактически данни, които според въззивника рефлектират негативно върху правната преценка на възпитателските качества и морален облик на майката. Твърди се, че съдът не е отчел правилно интересите и предпочитанията на детето относно съжителството му с бащата, отправя се упрек към необосновано изградената преценка на материалните възможности на двамата родители и значимите фактори за спокойното израстване и нравствено и духовно развитие на малолетното дете. Посочва, че през ноември месец 2020 г. майката по собствено решение е напуснала въззивника и сина си, докато децата били на училище, а въззивникът научил, че тя поддържа връзка с друг мъж и възнамерява да реорганизира личния си живот. При напускането на семейното жилище и във времеви интервал от 7-месеца К.Г. е демонстрирала цялостна дезинтересираност към малолетното дете Г.Н., а на 27.06.2021 г. в отсъствието на бащата го отвела насилствено, от жилището им в с.Б.. Твърди се, че майката самоволно ограничава контактите на бащата с детето, като същевременно липсата на отдаденост и възможност да му предостави пълноценни грижи компенсира с помощта на сестра си, на която поверява детето през съботите и неделите. При правилно установената от доказателствените източници фактология се твърди, че ЯРС е формулирал незаконосъобразни правни изводи в разрез с постоянната практика на ВКС, игнорирайки указаните в ППВС№1-74 устойчиви релевантни критерии при предоставянето на родителските права и незачитайки най-добрия интерес на детето съгл. дефинитивния регламент пар.1, т.5 от ДР ЗЗдет. В подкрепа на изтъкваните дефицити в родителския капацитет на майката и особено силната емоционална привързаност и оформено съзнателно желание на детето да бъде отглеждано от бащата, се цитират фрагменти от заключението по изслушаната пред ЯРС съдебно –психологична експертиза. В аспекта на доминиращия принцип за охрана на най-добрия интерес на детето се отправя критика, че по делото не са изследвани обстоятелствата относно личността и емоционалния облик на мъжа, с който майката се намира в съжителство и евентуалните негативни психоемоционални изживявания на детето от това съжителство. Формирани са съждения относно допуснато в решаващо-оценъчната дейност на ЯРС неправилно изолиране на изградената силна връзка в отношенията на малолетното дете Г.Н. с неговия по-голям брат Р. Н.. Атакува като превратен и необоснован съдебният извод, че бащата разполага с месечни доходи в размер на 2000 лв., на чиято изходна основа съдът е определил завишения размер на месечната издръжка от 250 лв. , тъй като съгл. представен трудов договор бащата получава минимална месечна работна заплата. По същество се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, въз основа на което упражняването на родителските права спрямо малолетния Г.Н. да бъде предоставено на бащата Н.Н.. Претендират се извършени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. В депозирана молба-становище се доразвиват доводите и съображенията във въззивната жалба, като се акцентира върху новонастъпили обстоятелства в семейството на майката -раждане на близнаци, с оглед което се предоставя на съда преценката за необходимостта от нов социален доклад

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата К.Г. чрез пълномощника й адв.

М.Г. от АК-Ямбол , в който се съдържа становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. В опровержение на фактическите твърдения в жалбата се излага, че в 2 производството пред първата инстанция е доказана мотивацията в действията на майката, която е била заплашена с посегателство върху живота, в случай, че вземе детето, напускайки семейното жилище и като аргумент в подкрепа на верността на тези твърдения се сочи депозирана молба по реда на ЗЗДН в РС-Ямбол. Твърди се,че поради възникналия в психиката й основателен страх от реализиране на заканата, въззиваемата не е могла да вземе детето си, както и че през процесния период за него се е грижил по-големият му брат, докато бащата пътувал с месеци в чужбина. Посочва се, че въззивникът декларира пред съда манипулативна и невярна информация относно факта, че разполага с постоянна месторабота в страната, докато в действителност компенсира продължителната си трудова ангажираност извън пределите на страната,поверявайки грижите за малолетното дете на по-големия си син. Окачествява като неоснователни и голословни твърденията в жалбата за липса на достатъчни преки грижи за детето от страна на майката и за опита й да ограничи контактите с бащата, аргументирайки се доказателствено с наличното по делото утвърдено от съда споразумение между страните. Оценява обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано в обективно анализираната от РС-Ямбол доказателствената съвкупност и акцентира върху произтичащата от нея еднозначна и непротиворечива информация за установени максимални гаранции на интересите на детето и поблагоприятни условия за отглеждането му при майката. С категоричност се отрича възникването на емоционални проблеми и дискомфорт за малолетното дете от присъствието на фактическия съжител на неговата майка. Относно оспорения размер на присъдената издръжка се поддържа, че въззивникът е трайно ангажиран в дейност по осъществяване на международен транспорт и възражението му във вр. с минималния размер на трудовите му доходи е голословно. По същество се иска ЯОС в обсега на решаващата си компетентност да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да присъди на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззивникът, чрез адв. И.С. поддържа жалбата по подробно развитите в нея и депозираните становища съображения относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното решение, съпътствано с искане за неговата отмяна и отхвърляне на всички претенции на въззиваемата.

В с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Г. поддържа позицията си по оспорване на депозираната въззивна жалба по изложените в отговора съображения, поставяйки акцент върху обстоятелството, че повече от година детето се отглежда при майката, докато бащата от близо две години е в чужбина, а твърденията му за смяна на работата са само "про-форма". Потвърждава факта, че майката е родила две деца близнаци, но отрича наличието на правно значение на този факт в претендираната от въззивника насока за отмяна на атакуваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебноделоводни разноски пред двете съдебни инстанции, с мотив, че макар производството да е по реда на чл.127 СК, същото в развитието си включва и разгръщане на производство по чл.143 СК, за което се дължат разноски.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата и в отговора становища, релевираните в съдебно заседание позиции на страните, на база анализа на доказателствената съвкупност и съобразявайки приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото 2 бр. Удостоверение за раждане, изд. от Община Ямбол е видно, че страните К.Г. и Н.Н. са родители на детето Г.Н.Н., родено на **.**.**** г. и на Р.Н.Н., роден на 26.02.2002 г. Като безспорно в позициите на страните съдът установява, че същите не живеят заедно от м. ноември 2020 г.

Въззивникът Н. Н. въз основа на нот. акт №067, том 4, рег. №1502, н.дело №124/06/03/2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в с.******, общ.****, обл.****, ул.**** №30- дворно място с площ 1 220 3 кв. м. с построена в него жилищна сграда с разгъната застроена площ 76 кв. м., навес с оградни стени с разгъната застроена площ 42 кв. м., както и останалите подобрения в имота.

Безспорно е по делото, че имотът е бил семейно жилище преди фактическата раздяла на страните.

От приобщените писмени материали, на база удостоверние, изд. от "Формула-2" ЕООД Карнобат на въззивника Н.Н., се установява, че за период м.юли-м.декември 2020 г. на същия са изплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 6505, 05 лв. и командировки в размер на 5 754, 36 лв. Съгласно удостоверние №1862/01.07.2021 г., изд. от "Формула-2" ЕООД на въззивника са изплатени командировки за периода м.януари- м. юни в размер на 6578 лв. Представена е и Заповед №6/30 от 23.06.2021 г. за командироване на въззивника за осъществяването на международен автомобилен превоз на товари за периода 23.06.2021 г. -01.07.2021 г., както и трудов договор №00003144/13.09.2021 г. между работодателя " АИТ Интернешънъл транспорт" ЕООД и Н.Н. работник/служител, с който е уговорено последният да изпълнява длъжността Водач на камиони над 20 т., с продължителност на работния процес- 5 дни в седмицата при 8- ч. законоустановено работно време и уговорено месечно възнаграждение в размер на 650 лв.

Сред приложените писмени доказателства е налице договор за наем от 06.01.2021 г., по силата на който въззиваемата К.Г. е наела недвижим имот, апартамент №123, находящ се в гр. ***, ул.*******. По делото са приложени удостоверния за настоящ адрес, изд. от длъжностно лице от Община Ямбол на основание чл.23, ал.1 Наредба за издаване на удостоверение въз основа на регистрите на населението, съгл. които въззиваемата и детето Г.Н.Н. са регистрирани на посочения в договора за наем адрес от 23.02.2021 г. Въз основа на представена от майката служебна бележка изх.№1592/12.07.2021 г., изд. от "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол се удостоверяват получени от въззиваемата брутни месечни възнаграждения за периода м.януари- м. юни 2021 г. в размер 4705, 95 лв. или 3 667, 92 лв. чист доход.