Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 375 от 05.07.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 251/2024
Вид
Определение № 375
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Разград, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1534/ 31. 05. 2024 г. по ч. гр. д. № 753/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Я. Д. за сумата над 1 389, 98 лв. до размера на претендираната главница от 1 444,78 лв., за сумата 353,87 лв. договорна лихва, 151, 26 лв. законна лихва за забава, както и за съдебни разноски над определения от съда размер. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно, моли да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в тази част, в която е оставено е оставено без уважение. Излага подробни съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Я. Д. за сумата 1444, 78 лева главница по договор за потребителски кредит , договорна лихва в размер на 353, 87 лева за периода 01. 07. 2023 г. до 12. 04. 2024 г., обезщетение за забава в размер на 151, 26 лева, считано от 02. 07. 2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Районният съд е постановил обжалваното разпореждане, с което е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница над размера от 1 389, 98 лева до претендирания размер от 1 444,78 лева, акцесорните вземания за лихва и претендираните сума за съдебно – деловодни разноски над определения от съда размер, а в останалата част за претендираните от 1 заявителя суми е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Я. Д., с която е разпоредил плащането им.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Съдът споделя правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 1 389, 98 лв. Включената в заявлението като главница сума над този размер, видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и не се дължи на посоченото от заявителя основание.

Застрахователната премия не представлява главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. Застрахователната премия при уговорен ГПР от 37, 33 % реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което не се дължи от длъжника. Според сключения договор за кредит, предоставената в заем сума е 1 389, 98 лева, а е посочено, че общият размер на кредита е 1 444, 78 лева. В случая, застрахователната премия е включена и се претендира като главница в договора за кредит. Застрахователната премия не представлява главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф животозастраховане, Клон България“, праводателят на жалбоподателя е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Правото да получи застрахователната премия е н а застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1534/ 31. 05. 2024 г. по ч. гр. д. № 753/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2