Решение № 1189 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х.в при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100507200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Л. К. Т. срещу решение № 501/21.03.2024г. по гр.д. № 64636/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Р. Р. П. и В. Д. Г. искове с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на ¾ идеални части от недвижим имот от 09.07.2020 г., поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, както и евентуалните такива с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на ¾ идеални части от недвижим имот от 09.07.2020 г., като привиден прикриващ дарение, както и с правно основание чл. 30 ал.1 във вр. чл. 29 ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на К.П. /починал на 28.02.2021 г./ до размер от ½ ид.ч., като намали направеното от наследодателя приживе разпореждане с правото му на собственост от процесния имот, чрез дарение в полза на Б.П.

/наследодател на ответниците/.

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при несъобразяване на доказателствената стойност на всички събрани доказателства и изводите, които следват при съвкупната им преценка. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че липсва нееквивалентност на престациите по процесния договор за продажба на недвижим имот и от там липса на основание за прогласяване на нищожност на същия, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че първоначалния ответник и приобретател по договора не е разполагал със средства да заплати продажната цена на идеалните части от апартамента, като внасяните от него суми по сметка на продавача за теглени от последния и давани на купувача и така един и същи ресурс е използван многократно за привидно плащане на цената, каквото продавачът не е получил.

Въззивникът счита, че по несъмнен начин се установява и привидността на договора за продажба, доколкото уговорената цена е почти четири пъти по – ниска от пазарната, липса на 1 реално плащане на цената от страна на купувача,желание на наследодателя на ищеца да прехвърли апартамента на първоначалния ответник т.е. дарствено намерение, при което и след приложение на правилата за прикритата сделка несъмнено е налице накърняване на запазената част на ищеца, която е единствен законен наследник на К.П. и поради което следва да бъде възстановена запазената й част от наследството на последния в размер на ½ част от правото на собственост върху процесния апартамент /при липса на други имущества, които да са включени в наследствената маса/.Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. Г., в който се оспорват наведените доводи във въззивната жалба и се посочва, че решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на всички заявени фактически твърдения в исковата молба, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, при правилно приложение на материалния закон и съобразно установената съдебна практика.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран:

- с главен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД за признаване за нищожна сделка обективирана в нотариален акт №29, том II, рег. №6615, дело № 209/09.07.2020г. от 09.07.2020г. за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване като противоречаща на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, предавен от наследника по закон на праводателя по сделката срещу наследниците по закон на приобретателя;

-при условията на евентуалност, ищеца е предявила и искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за проглясяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване в полза на продавача обективиран в нотариален акт №29, том II, рег. №6615, дело № 209/09.07.2020г. от 09.07.2020г. за нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение, както и с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на действителната сделка – дарение с ½ идеална част необходима за допълване на накърнената запазена част на наследника по закона на продаача – ищеца Л. Т..

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /в този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д.

№ 583/2016 г. на ВКС, IV г. о./. В случая и при предяваване на исковете с оглед главен и евентуален е спазена и горната поредност.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД предполага ищцовата страна съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест чл.154 ал.1 от ГПК, за установи, че договора за прехвърляне на вещни права, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена, противоречи на основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения ред. Противоречието 2 трябва да е до степен договорът да ги отрича и да е несъвместим с тях. Така законът придава значение на неписаните, но общозначими морални правила и свързва порока по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД с най-тежката гражданскоправна санкция – договор, който ги накърнява, е нищожен /не поражда правно действие/.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху следните правнорелевантни факти:налице ли е нееквивалентност на престацията, а именно – значително несъответствие между пазарната цената на прехвърленото вещно право и уговорената между страните по договора за продажба на вещно право и каква е действително платената цена от продавача и която да е основа за преценка наличието на еквивалентност на престациите; какви са останалите съпътстващи обстоятелства сделката, освен твърдяната значителна нееквивалентост на престациите и имащи отношение към преценката дали е налице накърняване на добрите нрави.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно:

-апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е закупен през 1996 г., по време на брака на К.П. П. и А.И. П., поради което е придобит режим на семейна имуществена общност – чл.19 от СК /1985г.-отм/, прекратена със смъртта на А. П. на 01.12.2012г., след което нейната ½ ид.ч. по реда на чл.5-9 от ЗН е наследена по равно от преживелия й съпруг К.П. и сина й /който не е син на К.П./ - Б.П., съсобственици на апартамента при квоти:3/4 за К. П. и ¼ за Б.П.;

- на 09.07.2020 г. между К.П. и Б.П. е сключен процесния договор за покупко-продажба на ¾ идеални части от гореописания апартамент,обективиран в нотариален акт №29, том II, рег.

№6615, дело № 209/09.07.2020г. като уговорената цена /равна на данъчната оценка на продаваемия имот/ е уговорено да бъде платена от купувача на четири вноски в едномесечен срок от изповядване на сделката;

-Б.П. е направил следните преводи по сметка на К.П. с основание плащане на продажната цена на прехвърления имот по договора за продажба с нотариален акт № 29/09.07.2020г.: на 10.07.2020г. -6500 лв., на 15.07.2020г. – 7500,00 лв., на 17.07.2020г. – 8000,00 лв. и на 22.07.2020г. – 2769,65 лв.;

-от същата банкова сметка, по която Б.П. е превел паричните суми на К.П., последния за периода 14.07.2020г. – 12.08.2020г. е извършил теглене на суми в брой, а именно: на 14.07.2020г. – 8000,00 лв.; на 16.07.2020г .- 7500,00 лв., на 21.07.2020г. – 4000,00 лв. , на 23.07.2020г. – 1000,00 лв., на 12.08.2020г. -1000,00 лв.;

- преди процесната сделка К.П., като съсобственик и заедно с останалите съсобственици вкл. и дъщеря си - ищцата Л. Т. /която е дете от първия брак на К.П. пред брака му с А. П./ са се разпоредили с правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр.София, ул. ****, 3 като наследници на В.С. /майка на К.П./ и са получили продажна цена за целия апартамент 245 000,00 лв. плащана на части, като сумата от 6 125 лв. от първоначално платените суми /в деня на подписване на предварителния договор от 16.05.2019г./ изрично негово съгласие е преведена по сметка на дъщеря му Л. Т., а остатъкът от продажната цена, която за К.П. възлиза на 55125,00 лв.

/разликата между общо дължимата 61 250 лв. и изплатения задатък от 6 125 лв./ е преведена по банков път на К.П., по посочената от него сметка в банка „ДСК“ с IBAN:****;

- на 23.05.2019г. К.П. е оттеглил генерално пълномощно в полза на дъщеря му Л. Т., дадено й на 22.03.2019 г.;

-К.П. починал на 28.02.2021г. и оставил за единствен свой наследник по закон – ищеца Л.

К. Т., която разбрала за смъртта на баща си една през м. октомври 2021г.

Противоречиви са свидетелските показания относно съществувалите лични и финансови отношения между К.П. и дъщеря му Л. Т., от една страна и от друга – между К. П. и Б.П. /син на втората му съпруга А. П./, както и къде е живял К.П. в годините до 2019г.

Свидетелите разпитани по почин на ищеца - свидетеля Г.В. /съсед и живущ в друг вход на бл.22 на ул. Йордан Йовков в гр. София и където се е намирал апартамента на родителите на К.П. и в която сграда за същия период е апартамент, в който живеят ищеца и семейството й, както и майка й – С. – първата съпруга на К.П./ и А.С. /едноутробен брат на К.П., който не е живял на посочения адрес/ дават непълни, нелогични показания, противоречиви вътрешно, помежду си и с останалите събрани по делото доказателства за наличието на близки отношения между К.П. и дъщеря му Л. Т., която полагала грижи на него – издържала го, носела му храна, дори когато нямала възможност молила свидетеля А.С. да купи дрехи, обувки, цигари на К.П..

Съдът, при преценка на показанията на двамата свидетели, съобразява обстоятелството, че и двамата свидетели не били в близки отношения с К.П. – свидетеля В. сам посочва, че е отсъствал за дълги периоди преди да се ожени /но не посочва дата или период/, изрично посочва, че не е в близки отношения със семейството, познава К.П. от 1990г. и от срещите им пред блока или при общи мероприятия около етажната собственост, в които К. се е включвал, а свидетеля С. – изрично посочва,че живеел на друго място, не е посещавал майка си, израснал е от малък без нея, в друг квартал на София и не е поддържал връзка с К. и по – малкия си брат Х. или майка си, които живеели в апартамента на ул. Йордан Йовков, а е имало спорадични срещи между него и К. до кафето пред блока и то след като К. се разболял и по молба на Л. му помагал.