Решение № 62 от 27.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева при участието на секретаря Паолина Б. Кирилова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20261800200211 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /за краткост наричан по-нататък Закона/.

Предмет на делото е признаването и изпълнението на Решение № BHLL/...... от 27.08.2025 г., в сила от 05.11.2025 г., постановено от несъдебен орган на Република А. - Областно управление Л., срещу българския гражданин М. П. Г., роден на ............ г. в гр. Б., с адрес: с. О., общ. П., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ...., с ЕГН: **********.

Решението е изпратено от решаващата държава на териториално и предметно компетентния, съгласно чл. 32, вр. ал. 16, ал. 1-8 и чл. 31, ал. 1 от Закона, Софийски окръжен съд.

Съгласно изискванията на Закона същото се придружава от Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език.

За съдебно заседание засегнатото лице М. П. Г. не се явява.

1

Във връзка с постановеното призоваване на лицето чрез органите на РУП П., е постъпила докладна записка в която се излагат обстоятелства, че засегнатото понастоящем се намира в Кралство Н. /по сведение на негови близки/.

На основание чл.16, ал.3 ЗПИИРКОРНФС, засегнатото лице се представлява от служебен защитник –адв. Д. А..

В съдебно заседание по същество на делото същата заема становище да се прекрати производството по делото, поради липса на процесуална компетентност на СОС да разгледа делото срещу засегнатото лице Г., тъй като според адв. А., същият трайно пребивава извън територията на Република България.

Алтернативно – счита, че е нарушена процедурата по връчване на решението на несъдебен орган, тъй като в Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение липсвало изрично посочване по какъв начин е връчено решението на засегнато лице, а оттам- дали същото е надлежно уведомено за постановеното против него решение и за съдържанието му и дали не е нарушено правото му да обжалва същото.

Представителят на С. окръжна прокуратура заема становище да се уважи искането, тъй като са налице предпоставките, предвидени в специалния закон, и не съществуват основания за отказ за признаване на решението на несъдебния орган на Република А..

Съгласно приложимия закон - ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Получено е Решение № BHLL/...... от 27.08.2025 г., в сила от 05.11.2025 г., постановено от несъдебен орган на Република А. - Областно управление Л., срещу българския гражданин М. П. Г., роден на ............ г. в гр. Б., с адрес: с.

О., общ. П., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ...., с ЕГН: **********, за това, че на 20.04.2025 г. в 16:59 часа по автомагистрала А1, км 170+398 м, участък Ансфелден-KN Л., посока на движение Виена Аухоф, е управлявал лек 2 автомобил с рег. № ............ по платената пътна мрежа, без да е платил надлежно таксата за време чрез залепване на валидна самозалепваща се винетка върху превозното средство или чрез регистриране на регистрационния номер на превозното средство с системата за таксуване.

С посоченото решение на засегнатото лице е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 350 евро и разноски в административнонаказателното производство в размер на 5 евро.

Деянието е квалифицирано като нарушение съгласно немското законодателство, а именно на разпоредбата на чл. 20, § 1 от Закона за федералните пътни такси от 2002 г., вр. с чл. 10, § 1 от BStMG, вр. с чл. 11, § 2 от BStMG.

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на издаващата държава - Република А. - Областно управление Л.. Видно от текста на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции и на приложеното решение в превод на български език, се касае за извършено административно нарушение, свързано с нарушаване на разпоредбите по Закона за движение по пътищата, за което не се изисква двойна наказуемост, за взаимното им признаване - чл.

30, ал. 2, т. 6 от Закона.

В конкретния случай деянието е извършено на територията на Република А.. По този начин казусът не попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища. Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:

3 а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

От текста на Удостоверението по чл. 4 се установява, че засегнатото лице М. П. Г. е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава издател на искането, за правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване - раздел з) т. 2 б от Удостоверението.

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 355 евро, от която 350 евро представлява размера на наложената му парична глоба за извършеното от него деяние, квалифицирано съгласно немското законодателство като административно нарушение, и сумата в размер на 5 евро - разноски, сторени в административнонаказателното производство.

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с постоянен и настоящ адрес: с. О., общ. П., обл. С., ул. „Х. Б.“ № .....

Не се установява никое от основанията по чл. 35 от Закона, при които може да се откаже признаването на решението на наказващия орган на Република А..

По възраженията на защитата:

Видно от докладната записка е, че засегнатото лице понастоящем пребивава в Н.. В действителност, същият е български гражданин, постоянно пребивава на територията на Р България, постоянно е регистриран на територията на община П., където живее със семейството си / видно от приложената справка от НБД „Население“/.Изводът, че Г. постоянно пребивава извън страната не почива на събраните по делото доказателства.

На следващо място- не би могло да бъде споделено и твърдението, на което се позовава защитата, че не е ясно по какъв начин е връчено решението на несъдебен орган, в кореспонденция с правото на засегнатото лице – М. П. Г. да обжалва това решение. Внимателният прочит на текста на Удостоверението по чл.4 от Рамково решение, опровергава това твърдение, като видно от текста на отбелязването по т.3.3, че решението за налагане на финансова санкция е 4 било връчено лично на засегнатото лице, което е уведомено за правото си да го обжалва последвано от пояснение- отбелязване на следващата страница, че /в предвидените от закона срокове/ лицето не се възползвало от правото си на обжалване или повторно разглеждане на делото, по което е наложена глобата, поради което и решението е влязло в законна сила на 5.11.2025г.

По изложените съображения и на основание чл.16, ал.7, вр. чл.32, ал.1 и чл.33, вр.чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BHLL/...... от 27.08.2025 г., в сила от 05.11.2025 г., постановено от несъдебен орган на Република А. - Полицейско управление Л., по силата на което българският гражданин М. П. Г., роден на ............ г. в гр.

Б., с адрес: с. О., общ. П., обл. С., ул. „Х. Б.“ № ...., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 20.04.2025 г. в 16:59 часа по автомагистрала А1, км 170+398 м, участък Ансфелден-KN Л., посока на движение Виена Аухоф, е управлявал лек автомобил с рег. № ............ по платената пътна мрежа, без да е платил надлежно таксата за време чрез залепване на валидна самозалепваща се винетка върху превозното средство или чрез регистриране на регистрационния номер на превозното средство с системата за таксуване, предвид на което е осъден да заплати сумата в размер на 355 евро - глоба в размер на 350 евро и разноски в административнонаказателното производство в размер на 5 евро.

ИЗПРАЩА на основание чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС решението след влизането му в сила на НАП – София Област за изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно органът на издаващата държава чрез изпращане на съответния формуляр по електронна поща на [email protected], че полученото Решение № BHLL/...... от 27.08.2025 г., в сила от 05.11.2025 г., постановено от несъдебен орган на Република А. 5 Полицейско управление Л., е признато и изпратено за изпълнение.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6