Решение № 199 от 14.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Перник, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500234 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1020/2023 г., Районен съд Радомир е осъдил Община Радомир да заплати на С. С. В. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение на безстопанствено куче на *** в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - ***, до окончателното заплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Сочи се, че в доклада по делото на първия съд липсвали указания до ответника какви процесуални действия следва да предприеме, за да се защити. От друга страна, дори да се приемело, че Община Радомир принципно носи отговорност, то тази отговорност била ограничена от финансовите възможности на общинския бюджет. При това съображение необходимите мерки били взети. На следващо място, в мотивите на първия съд било направено смесване между отговорностите на Общинския съвет и на Общината. Наред с това свидетелите на инцидента нямали възможност да възприемат предвид тъмнината и отдалечеността дали кучето е безстопанствено. При тези доводи се иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено като 1 правилно. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Пред настоящата инстанция не е спорно приетото в мотивите на първия съд, че около 03.30 ч. сутринта на ***, пред денонощен магазин в ж.к. „***“, ***, ищецът С. В., тогава ***-годишен, е бил нападнат от три безстопанствени кучета. При нападението В. бил ухапан от едно от кучетата, в резултат на което получил следните травматични увреждания – четири охлузни наранявания и лекостепенно изразен мекотъканен оток по задната повърхност на лявото бедро. Нараняванията били обработени в Центъра за спешна медицинска помощ в *** чрез първична хирургична обработка и чрез поставяне на противотетанична ваксина. Физическото възстановяване на ищеца продължило около десет дни. През този период същият търпял болки и страдания, които били по-интензивни в първите часове след получаване на уврежданията, а впоследствие постепенно намалели по интензитет. Наред с това, след инцидента ищецът бил притеснен и изпитвал страх от кучета.

Правилни са фактическите изводи на първия съд, независимо от оплакванията в жалбата, че кучетата са били безстопанствени. Това се установява от еднопосочните показания на свидетелите Р.Б. и В.М., потвърждава се косвено от показанията на доктор А.В., която споделя, че в района има пет безстопанствени кучета, и не е опровергано от нито един друг доказателствен източник.

Основният спор по фактите между страните е относно предприетите и изпълнени от ответната община мерки по овладяване на популацията на безстопанствените кучета на нейна територия. Представен е документ, наименуван Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Радомир (л. 20-41 от делото на РС).

В този документ най-общо, макар и многословно, е посочен проблемът с безстопанствените кучета и установените в закона начини за овладяване на тяхната популация. Освен чрез спорадичното споменаване на Община Радомир на няколко места в текста, съдържанието на 2 програмата не е конкретно свързано с ответника. Проблемите са така абстрактно поставени, че при замяната на името на общината документът успешно би могъл да бъде пригоден в този му вид за формалните нужди на всяка една община в България. Ответникът е представил и договор от 08.06.2023 г. (л. 17-19 от делото на РС), съгласно който е възложил срещу възнаграждение на д-р А.П.В., ветеринарен лекар, овладяването на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир. В договора са посочени следните конкретни задължения на изпълнителя – да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира, включително против бяс, и обезпаразитява безстопанствените кучета в общината. Най-общо като мярка за справяне с агресивните кучета е посочена евтаназията. За извършената дейност изпълнителят е поел задължение да докладва на възложителя ежемесечно (чл. 5 от договора). Представен е доклад (л. 53-56 от делото на РС) за извършената дейност за месец декември 2023 г. Съгласно този доклад през периода са заловени, кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани против бяс, и маркирани с индивидуална ушна марка и чип десет кучета, от които две в ***, а останалите в други населени места в общината. От отчета към доклада се установява, че с изключение на един от случаите, който касае сигнал на граждани, дейността е служебно инициирана от изпълнителя.

Изпълнителят д-р А.В. е разпитана като свидетел от районния съд в откритото съдебно заседание на 31.01.2024 г. Споделя, че в ж.к. „***“ в *** пребивават пет кастрирани назад във времето кучета, които поначало не били агресивни, но с уговорката, че много кучета проявявали по изключение агресия по отношение на лица, употребили алкохол.

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания неправилност, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното: за

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия – тя е обективна, безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица (т. 6 от ППВС 7/1959 г.). Вината представлява психическото отношение на дееца към извършваното от него противоправно деяние, а психика имат само хората, но не е и създадените от правото субекти. Предвид това, юридическото лице носи гражданска отговорност за вреди от действия и бездействия само като възложител – по чл. 49 ЗЗД, а отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия (т. 1 от ППВС 7/1959 г.).

По силата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България общината е юридическо лице, поради което процесният иск срещу Община Радомир за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.

Отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за неупражнен контрол и надзор над безстопанствени кучета следва да се отграничава от отговорността на собственика на питомно куче по чл. 50 ЗЗД. Това е така, защото собственикът на едно куче дължи обезщетение, без значение от това дали и каква грижа е положил, докато отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и обусловена от чужди виновни противоправни действия или бездействия (Така решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО).

В тази връзка следва да се посочи, че при деликта гражданската отговорност възниква 3 при настъпване на вреди от неизпълнение на задължение за действие или бездействие, а не от неизпълнение на задължение за резултат. Това неизпълнение следва да е противоправно, а вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо едно лице дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши, или ако ги е предприело, без да положи дължимата грижа, и вследствие на това настъпят вреди. Тоест от значение е дали предписаните от закона действия са предприети с дължимата грижа, а не дали са довели до очаквания резултат. Затова общината не дължи обезщетение, ако нейните служители и другите лица, на които тя е възложила тази дейност, са предприели с дължимата грижа предписаните от закона действия по контрол и надзор на безстопанствените кучета (решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г. на ВКС, IV ГО). От факта, че е настъпила вреда, не може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа (решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III ГО).

По изложените вече правни съображения по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да докаже, че е претърпял конкретни вреди вследствие на ухапване от безстопанствено куче на територията на община Радомир на посочената дата – ***

В тежест на ответната община е да докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира (оневини) своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината (решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III ГО). Вярно е, че тази част от доказателствената тежест не е била съобразена и разпределена от първия съд, но е била известна на ответника, който чрез процесуалния си представител – адвокат Д., е приложил цитираната съдебна практика още с отговора на исковата молба. Нещо повече, неправилното разпределяне на доказателствената тежест е съдопроизводствено нарушение само когато е довело до препятствие пред съответната страна да ангажира относими доказателства. В случая ответникът сам е посочил какви именно действия е извършила общината в изпълнение на нормативните си задължения по контрол и надзор на безстопанствените кучета и е ангажирал необходимите за това доказателства.

По делото е установена групата от факти, подлежаща на доказване от ищеца, а именно – че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на община Радомир. От правна страна, при анализа на тези факти, в известно несъгласие с мотивите на първия съд и за прецизност следва да се отбележи, че тези неимуществени вреди имат медикобиологичния характер не на страдание, а на кратковременно разстройство на здравето предвид лекото увреждане на тъканите при ухапването. Точната медикобиологична квалификация е съобразена с т. 15 от ППВС 3/1979 г. и е необходима за определяне на вида телесна повреда – лека телесна по смисъла на чл.