Решение № 1008 от 03.07.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5273/2024
- Вид
- Решение № 1008
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Вера Светославова Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.139 · Закон за задълженията и договорите
- чл.140 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1008 гр. Плевен, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430105273 по описа за 2024 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.З., чрез адв.Р.Т. от САК, против С. Д. П., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че на 30,04,2014 г. между ищеца и „***“ ООД, ЕИК ***********, в качеството на наемател, е сключен договор за наем на зем.земя с нот.заверка на подписите, като на 13,09,2016 г. е сключен анекс към договора, също с нот.заверка на подписите. Твърди се, че според анекса, наемното плащане за стоп.2019/2020 г. в размер на 28 945,09 лева следва да се плати в срок до 31,08,2019 г. Посочва се, че на 25,09,2020 г. между „***“ АД като кредитор, „***“ ООД като длъжник и С. Д. П. – като солидарен длъжник, е сключено споразумение, съгласно §5 от което длъжникът „***“ ООД се е задължил да заплати на кредитора в срок до 30,04,2021 г. сумата от 28 945,09 лева, представляваща дължимото наемно плащане за стоп.2019/2020 г. по процесния договор за наем на зем.земя. Твърди се, че съгласно §7 от споразумението от 25,09,2020 г., ответникът С. П. е встъпил като солидарен длъжник на длъжника за задължението в размер на 28 945,09 лева. Посочва се, че се дължи и лихва за забава за периода 01,05,2021 г. – 29,04,2024 г. в размер на 4739,75 лева върху претендираната главница в размер на 13 945,09 лева. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е 1 образувано ч.гр.д.№2419/2024 г. на ПлРС, като заповедта е връчена на длъжника С. П. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи сумата от 13 945,09 лева главница /предявена частично от дължимото в размер на 28 945,09 лева наемно плащане за стоп.2019/2020 г. по договор за наем на зем.земя с нот.заверка на подписите рег.№2063 от 23,05,2014 г., акт №184, том I на нотариус П.Х. и споразумение от 25,09,2020 г./, 4739,75 лева лихва за забава за периода 01,05,2021 г. – 29,04,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30,04,2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Посочва, че отговорът на ИМ е изпълнен с теоретични постановки, които обаче не намират никаква опора в казуса.
Твъръди се, че от множеството писмени документи в делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че отговорността на ответника С. Д. П. е именно като на солидарен длъжник и документът, от който това изхожда е споразумението от 25,09,2020 г. Посочва, че това споразумение съдържа всички изискуеми от закона реквизити - уговорен е размер на дължима сума, както и отговорността и задължението на С. Д. П.. По отношение на падежа сочи, че по безспорен начин се установява, че падежът е 30,04,2021 г., тъй като С. П. е изпълнил своето първо задължение по въпросното споразумение и в следствие на това изпълнение падежът е фиксиран към дата 30,04,2021 г.
Твърди се, че плащането в размер на 5320,83 лева е с ключово значение, тъй като удостоверява действителността на споразумението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.А. Д. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че претендираните суми са погасени по давност. Въведени са доводи, че задължението на ответника в производството следва да се приеме като задължение на поръчител, и е приложима разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че доколкото падежа на вземането е 01,01,2021 г., а заявлението е подадено на 29,04,2024 г., то искът се явява недопустим, тъй като е след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Освен това се сочи, че и самото дело е образувано на 16,09,2024 г. – тоест, повече от три години и половина след падежа на сумите, поради което задължението е погасено по 2 давност. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, алтернативно – да се отхвърли иска. В с.з. особения представител на ответника посочва, че с оглед текста на пред***ото споразумение ответникът има качеството на поръчител, като моли съда преюдициално да се произнесе относно качеството на лицето С. П., след което да се съобрази нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, която е императивна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, установи следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№2419/2024 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1417/02,05,2024 г., връчена на длъжника С. П. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова молба за установяване съществуване на вземането, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи вземането си по основание и размер. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 12,05,2025 г.
Безспорно по делото е, че на 30,04,2014 г. между ищеца, като наемодател, „***“ ООД като наемател, и Ц.Т. П.а като поръчител, е сключен договор за наем на земеделска земя №*** /нотариално заверен на 23,05,2014 г./, със срок на договора 5 години, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2019 г., за зем.земи с обща площ от 580,549 дка. Уговорено е и съответното наемно плащане.
С анекс към Договора, сключен на 13,09,2016 г., че срокът на договора е удължен с две години – до 30.09.2021 г.
На 25,09,2020 г. между ищеца като кредитор, „***“ ЕООД като длъжник и С.
Д. П. - като солидарен длъжник, е сключено споразумение. В буква „А“ от споразумението кредиторът и длъжникът са уточнили размера на задълженията на длъжника, както и какви задължения се погасяват с платените до 24,09,2020 г. суми.
3
В §3 от Споразумението длъжникът се задължава да заплати до 31,12,2020 г. сума в размер на 5320,83 лева.
В §5 от Споразумението длъжникът се задължава да заплати до 30,04,2021 г. сума в размер на 28 945,09 лева, представляваща наемно плащане за стоп.
2019/2020 г. по Договора за наем.
В §6 от Споразумението е уговорено, че в случай, че длъжникът не заплати в срок до 31,12,2020 г. посочената в §3 сума, дължимата от него сума в размер на 28 945,09 лева става предсрочно изискуема, като предсрочната изискуемост настъпва на 01,01,2021 г.
В §7 от Споразумението кредиторът и длъжникът са се съгласили, че с подписването му солидарният длъжник встъпва като солидарен длъжник на длъжника за всички поети от последния задължения към кредитора за заплащане изцяло на сумите, посочени в §3 и §5, както и за всички неустойки, лихви и разноски във връзка с неплащане на посочените суми. Солидарният длъжник е декларирал, че няма каквито и да било възражения по отношение на клаузите на споразумението, клаузите на договора за наем и измененията към него.
С молба от 22.05.2025 г., ищецът е представил преводно нареждане от 23,12,2020 г., от което е видно че ответникът С. П. е платил по сметка на ищцовото дружество сумата от 3000,00 лева, с основание „по споразумение от 25,09,2020 г. наредител *** ЕООД“. Пред***о е и второ преводно нареждане от 23,12,2020 г., от което е видно че ответникът С. П. е платил по сметка на ищцовото дружество сумата от 2320,83 лева, също с основание „по споразумение от 25,09,2020 г. наредител *** ЕООД“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди, че до настоящият момент ответникът не му е заплатил дължимите по Договора за наем, респективно по споразумението от 25,09,2020 г. суми. По правната си същност това твърдение е отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът, чрез своя особен представител, не ангажира доказателства за плащане на претендираните суми, но релевира правопогасяващи/правоизключващи възражения.
4
Настоящият състав намира, че квалификациите на правоотношението, давани от страните сами по себе си не са определящи за неговата същност. Важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.
Съдът следва да установи вида на поетите от страните задължения, тълкувайки договора съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД.
Особения представител на ответника навежда доводи, че по силата на споразумението от 25,09,2020 г. ответникът П. е станал поръчител за задълженията на основния длъжник.
Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува, поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й – тоест да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл.121 и сл. от ЗЗД. Основна отлика между поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл.121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл.138, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от гаранта, чието задължение е функция на главното правоотношение.
Солидарните задължения по чл.121 и сл. от ЗЗД са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг, който да е предпоставка за тяхното съществуване. На следващо място, обемът на главното задължение е мярка за обема на задължението на поръчителя, който отговаря за изпълнението на всички задължения на главния длъжник, включително и за условните и бъдещите му задължения и за всички последици от неизпълнението му и следователно за причинените от неизпълнението вреди – по аргумент от чл.138, ал.2, чл.139 и чл.140 от ЗЗД.
При солидарността подобна зависимост не съществува.
Съгласно чл.101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде 5 изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Встъпването в дълг има акцесорен характер, тъй като има сила само при наличието на действително старо задължение. Задължението на новия длъжник е ново и самостоятелно.
Общите правила за солидарността се прилагат и за вътрешните отношения и ако новият длъжник плати, той има регресни права срещу стария длъжник за горницата над припадащата му се част. Той може да се суброгира в правата на кредитора срещу стария длъжник до размера на регресните му права.
Видно от чл.138 от ЗЗД с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на негово задължение. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца (чл.147 ЗЗД). Поръчителството е акцесорен формален договор.
Основанието му е желанието кредиторът да бъде обезпечен, а основанието на поръчителя е да обезпечи кредитора.
Последователно се приема в доктрината и практиката, че волята на страните трябва да бъде изрично изразена. Когато едно лице изяви воля да „встъпи“ като солидарен длъжник, и ако не следва друго от съдържанието на споразумението/договора, то се е задължило като солидарен длъжник.
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de6b2737-fdb4-4b80-baaf-865d6e979ecd