Определение № 6945 от 14.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6945 гр. София, 14.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110169817 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постъпила молба от адв. К. Б., в качеството й на процесуален представител на Г. В. А. и от адв. Н. И. И., в качеството му на процесуален представител на С. В. А. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Основният аргумент за исканото изменение е претенция за определяне на адвокатско възнаграждение по всеки един от кумулативно съединените искове и преизчисляването на възнаграждението съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ответникът „Топлофикация София“ЕАД са депозирали писмен отговор в указания срок, в който дават становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.

Молбата е допустима, доколкото е подадена в предвидения от закона срок.

По същество на молбата съдът намира следното:

Молбата е неоснователна. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния случай по делото са предявени обективно четири обективно кумулативно съединени искове, два обусаляващи и два обусловени, като делото е с ниска фактическа и правна стойност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото. В този смисъл в постановеното решение съдът е определил какъв размер адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА се дължи на всеки един от осъществилите процесуална защита адвокати и го е изчислил по правилата на чл.78,ал.3 1

ГПК и не намира за необходимо да изменя размера на същото.

Като допълнителен аргумент следва да бъде взето и постановеното Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 Ем акаунт бг , съгласно което съдът не е обвързан с предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размери на адвокатски хонорар.

С оглед горното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №365626/19.12.2023г. от адв. К. Б. и адв. Н. И. за изменение на Решение №19217/22.11.2023г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2