Решение № 2013 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2013 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110215638 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. В. Г., ЕГН **********, чрез адв.Х., срещу Наказателно постановление № 21-4332-026642/22.12.2021 г. издадено от Началник Сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250,00 лева по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.

1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.

Конкретно се поддържа, че същественото при административно наказателното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, както и дали е извършено от него виновно.

Сочи се, че тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от АНО, като в случай че АНО не успее да докаже извършването на нарушението, авторството на нарушителя или наличието на субективния елемент, то НП следва да бъде отменено като неправилно. В конкретния 1 случай се твърди, че липсва вина от страна на Г. В. Г., респективно че деянието не е осъществено от субективна страна. Навежда се, че на жалбоподателя за първи път му се случва да забравя да поднови задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като предвид ситуацията в последните две години в Р.България - постоянните извънредни епидемиологични обстановки, удължаване на определени административни срокове и т.н., неволно е пропуснал да поднови застраховката си. Твърди се, че същият не е допускал или че не е знаел, че полицата, с която управлявал автомобила, е била невалидна, като до него никога не е било изпращано уведомление, че полицата му е невалидна.

По изложените съображения се отравя молба до съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Х., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, който в дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по основателността на депозираната жалба.

При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

2

Към 14.12.2021 г., около 15:15 часа, лек автомобил марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ бил собственост на Г. В. Г., като към посочената дата и час за автомобила нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

На 14.12.2021 г., около 15:15 ч. жалбоподателят Г. В. Г. управлявал собствения си лек автомобил марка „ХХХХ“, с рег. № ХХХХ в гр. София, по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов” с посока на движение от бул. „Цар Б. III” към бул. „К. Величков“. На посоченото място и срещу бензиностанция OMV водачът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР, в хода на която било установено, че не притежава валидно сключена и действаща за 2021 година застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въз основа на така направената констатация св. П. Д. Д., заемащ длъжността „младши автоконтроьор“ при ОПП – СДВР, съставил АУАН Серия GA № ХХ/14.12.2021 г. срещу Г. В. Г.. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Р.И.С. и предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-026642/22.12.2021 г., издадено от Началник Сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250,00 лева по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.

1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител П. Д. Д..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. П. Д. Д. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при 3 проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля П. Д. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на свидетеля Д., който е категоричен, че при извършената проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Този факт се подкрепя и от приложената по делото справка от Гаранционния фонд, от която е видно, че по отношение на процесния автомобил „ХХХХ“, с рег. № ХХХХ към 14.12.2021 г. не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност, съобразно приложените по делото Заповед № 8121к13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 4332з143/15.02.2016 г. на директор на СДВР, Заповед № 513з-782/26.01.2021 г. на директора на СДВР.

4

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. Следва да се отбележи, че релевираните от страна на жалбоподателя съображения в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП е задължително да бъдат описани нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Тази разпоредба гарантира осъществяване правото на защита на нарушителя, който следва да има възможност да разбере какво нарушение му е вменено от фактическа, както и от правна страна и да се защитава по фактите. В случая не е допуснато нарушение на посочената разпоредба и още при съставянето на акта са изпълнени императивните законови изисквания, като нарушението, макар и лаконично описано, е конкретно посочено като време, място, изпълнително деяние и обстоятелства при извършването му, като са посочени и индивидуализиращите белези на автомобила, управляван от жалбоподателя, за който се твърди да не е имало сключена задължителна застраховка "ГО".

Доводите на въззивника във връзка с обстоятелството, че в процесното НП не е посочено дали автомобилът е имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2020 г. в случая са изцяло ирелевантни, доколкото меродавният момент, за който в случая се преценява наличието или липсата на задължителна застраховка "ГО" е към посочената в АУАН и НП дата на нарушението, а именно - 14.12.2021 г.

Действително, с оглед преценката за степента на обществена опасност на случая, уместно би било посочването кога е изтекъл периодът на валидност на предходно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (в случая изтекла на 26.11.2021 г.). Цитираното обстоятелство обаче не е сред съставомерните белези на изпълнителното деяние, за което както вече беше посочено е достатъчна липсата на застрахователно покритие към момента на управлението на процесното МПС, поради което и липсата на подобно посочване не ограничава правото на защита на въззивника.

При проверка материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че Г. В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от 5

КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че около 15:15 часа на 14.12.2021 г. въззивникът Г. не е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на собствения му лек автомобил марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХ, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

По изложените съображения съдът счита, че доколкото Г. В. Г. е бил собственик на процесния лек автомобил марка "ХХХХ", регистриран на територията на Република България, като последният не е бил спрян от движение, то същият е имал задължение съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.