Решение № 260034 от 05.04.2021, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№….. гр.В.Търново, 05.04.2021г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3256 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата.

Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

С влязло в законна сила съдебно решение №260159/14.09.2020г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Д.Д.Д. с ЕГН ********** и С.Д.А. с ЕГН ********** по отношение на следните недвижими имоти:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор******* по кадастралната карта и регистри на гр.****, с адрес гр.******, находящ се в сграда с идентификатор *******, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 48 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж*************, заедно с прилежащото му избено помещение №** партер и ведно с

2.10876% идеални части от общите части на сградата, при следните квоти от правото на собственост: 1/4 ид.част за Д.Д.Д. и 3/4 ид.части за С.Д.А., както и делба на следния недвижим имот: 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ номер *** в кв.** по плана на гр.****, намиращ се в гр.***********, с площ по скица *** кв.м, а по нотариален акт*********, за който е отреден УПИ **** в кв.** по плана на гр.****ц, с площ на УПИ от 377 кв.м, при граници на ПИ по скица:*********, заедно построените в поземления имот КЪЩА, НАВЕС И ЛЯТНА КУХНЯ, при следните квоти от правото на собственост: 3/16 ид.части за Д.Д.Д. и 13/16 ид.части за С.Д.А. .

В първото съдебно заседание в делбено производство втора фаза ответницата С.Д.А. е направила искане по реда на чл.349 от ГПК процесните недвижими имоти да й бъдат възложени в дял, която възлагателна претенция е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищецът Д.Д.Д. е заявил сметна претенция срещу ответника С.Д.А., с която по реда на чл.31 ал.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствените недвижими имоти, като се претендира обезщетение, както следва: за имота в гр.*****, представляващ апартамент се претендира обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 5100лв./по 100лв. месечно/ за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г. и по 150лв., месечно, считано от 10.06.2019г./датата на нотариалната покана/ до момента на получаване на достъп до собствеността върху имота; за имота в гр.****, представляващ дворно място с къща, навес и лятна кухня се претендира обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на общо 2550лв./по 50лв. месечно/ за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г. и по 100лв. месечно, считано от 10.06.2019г. до момента на получаване на достъп до собствеността върху имота. Сметната претенция на ищеца е оспорена от ответната страна.

В делбеното производство е приета за разглеждане и сметна претенция заявена от ответника С.Д.А. за сумата в размер на 563,49лв., представляваща припадаща се на дела на ищеца част от стойност на извършени от ответницата в делбения имот в гр.****подобрения; сумата 448,71лв., представляваща припадаща се на дела на ищеца част от стойност на извършени от ответницата в делбения имот в гр.**** стойност на подобрения, ведно със законната лихва, считано от предявяване на сметната претенция до окончателното изплащане. Ищецът оспорва сметната претенция, предявена от ответника.

Относно способа за извършване на делбата ищецът оспорва възлагателната претенция на ответника С.А., с аргумент, че делбените имоти са два. Претендира извършване на разпределение на имотите между двамата съделители, като прави искане в негов дял да бъде възложен имота в гр.****.

По делото са представени и приети като доказателства копия от фактура-проформа, гаранционна карта, касова бележка и фискални бонове за заплатени изработка и монтаж на дограма, ел. бойлери.

С нотариална покана от 05.06.2019г., отправена от ищеца Д.Д.Д. до ответника С.Д.А., връчена на 10.06.2019г. се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти в гр.В.Търново и в гр.Дебелец, като по делото е представен и отговор на нотариалната покана.

По делото във фазата по извършване на делбата е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице, възприето от съда като компетентно и обосновано, делбените имоти в гр.**** и в гр.**** са неподеляеми. В заключението е посочено, че справедливата пазарна стойност на делбения имот в гр.*****, представляващ апартамент е 55 800лв., а за имота в гр.***** представляващ Поземлен имот с построените в него Къща, Лятна кухня и Стопански постройки справедливата пазарна стойност е 61 300лв. В заключението вещото лице е посочило, че общата стойност на пазарния наем за процесния имот в гр.**** е 7 569лв. за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г., а за същия период, за имота в гр.***** пазарния наем е 11 652лв.

По отношение стойността на подобренията в процесните имоти, вещото лице е посочило, че подобренията, извършени в делбения имот в гр.****, описани в заключението, възлизат на сумата общо 2 241лв., а стойността, с която се е увеличила стойността на имота е 1 800лв. Подобренията, извършени в имота в гр.****, вещото лице е изчислило, че възлизат на сумата 2 858лв., а стойността, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията е 2300лв.

В съдебно заседание вещото лице уточни и допълни, че месечният пазарен наем за имота в гр.**** за периода след месец юни 2019г. възлиза на 170лв., а за имота в гр.***** за същия период възлиза на 250лв. среден пазарен месечен наем.

Във фазата по извършване на делбата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц П К и П Й П. Свидетелят К, разпитан каза, че ответницата С.А. правила ремонти в къщата в гр.***, преди три-четири години, представляващи частичен ремонт на покрива-смяна на греди, тачки, цигли,капаци, изграждане на два дувара, както и ремонт вътре в къщата-шпакловки, боядисване, подмяна на дограма. Свидетелят каза, че ответницата живее със сина си в имота в гр.****. Свидетелят П, разпитан каза, че ремонтите в къщата в гр.**** ответницата правила

2017г.-2018г., като същите били поставяне на дограма, шпакловане, изграждане на два дувара. Свидетелят заяви, че ответницата закупила материалите за ремонтите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По възлагателната претенция на ответницата С.А..

Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял на един от съделителите по реда на чл.

349, ал. 2 ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е да служи за задоволяването на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да бъде реално неподеляем и съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.

Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице придобило право на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. На следващо място необходимо е съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството.

Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя- т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. На последно място необходимо е съделителят да не е притежавал друго свое жилище.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение №

1 от 2004 г. се взима предвид дали съделителят притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, който да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да може да бъде използван целогодишно като жилище.

Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.

Съдът намира, че предявената от ответника С.А. възлагателна претенция се явява основателна досежно делбения имот в гр.****. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че имотът е неподеляем. Същият представлява жилище, като съсобствеността върху него е възникнала на основание наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност със смърт на единия съпруг. По делото не е спорно и от гласните доказателства се установи, че ответницата е живяла и живее в имота и понастоящем, постоянно, продължително, налице е трайно фактическо състояние, което е продължително във времево отношение и се изразило в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на ответницата и не се установи същата да притежава в индивидуална собственост друго жилище. Ответницата е заявила възлагателна претенция и относно другия делбен имот, който също представлява жилище, но относно този имот не са изпълнени всички предпоставки на чл.349 ал.2 от ГПК. От страна на ответницата няма наведени твърдения, че е живяла в този имот към момента на откриване на наследството, а единствено, че имота има сантиментална стойност за нея. След като не е налице една от предпоставките за уважаване на възлагателна претенция, то заявената такава по отношение на делбения имот в гр.**** следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно чл.349 ал.2 от ГПК при уважаване на възлагателна претенция дяловете на останалите съсобственици се уравняват с друг имот или пари.

Определянето на стойността на дяловете на двата съсобственика, съдът направи като взе предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена във фазата по извършване на делбата.

Съгласно заключението справедливата пазарна стойност на имота в гр.**** е 61 300лв, а на имота в гр.****-55800лв. Стойността на дела на съделителя Д.Д., с оглед притежаваните от него идеални части в двата процесни имота, възлиза на общо 25 443,75лв., а стойността на дела на ответника С.А. за двата процесни имота възлиза на сумата 91 656,25лв. При положение, че предмет на делбата са два недвижими имота, които са неподеляеми и при основателна възлагателна претенция за единия от делбените имоти, съдът приема, че делбата следва да се извърши, като се уважи възлагателната претенция на ответника С.А. и се възложи в нейна изключителна собственост недвижимия имот в гр.****. За уравнение на дела на съделителя Д.Д. следва да му се възложи в собственост делбения имот в гр****, като се съобрази, че целта на делбата и водещ принцип при извършването й е поставяне в дял на съделител на имот, като този принцип не може да бъде изключван и по съображения за стойността на имота. /В този смисъл е решение 28/13.02.2014г. по гр.дело 5515/2013г,І г.о. на ВКС./ Доколкото обаче имотът, който се възлага в собственост на ищеца Д.Д. надвишава по стойност делът му, то следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 30 356,25лв. за уравнение на нейния дял от делбения имот в гр.*****.

По сметната претенция на ищеца Д.Д., с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2, лишения от възможността да ползва общата вещ според притежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, се приема, че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. Съдебната практика приема, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин се ползва вещта-чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице.