Решение № 1138 от 11.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503181 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262763 от 22.08.2022г. постановено по гр.д.№ 8976/2020 г., по описа на СГС, ГО, 9 състав, е отхвърлен изцяло предявения от Г. Б. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, настъпили в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД№12746/2018г. на СРС, 106-ти състав в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Г. Д. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения иск. Изтъква факта, че неправилно първоинстанционния съд приема, че забавянето на досъдебното производство е по вина на ищеца. Същят е разпитан в началото на производството три пъти, като по време, когато е търсен е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" е бил в СЦЗ. В приложения по делото констативен протокол № РС20.79/28.05.2020г. на Инспектората към ВСС, частично и избирателно възпроизведен в обжалваното решение, се съдържат данни, че по време, когато ищецът е бил търсен, то в периода от 2006г. до 2008г. е бил в СЦЗ. Една служебна справка от разследващия орган и от прокуратурата би установила това веднага. През 2011г. ищецът е продал собствен недвижим 1 имот и отишъл да живее при родителите си, за което са уведомени органите на досъдебното производство. Въпреки това те продължават да го търсят на стария адрес. Освен това, през 2011 г. ищецът бил обявен за издирване, но от друга страна пък е разпитван два пъти. На 04.07.2012 г. е направено предявяване чрез назначен служебен защитник, като от тази дата следващото процесуално действие е едва след пет години - с постановление от 20.06.2017 г. са дадени указания за предявяване лично на ищеца на постановление за привличане т.е. в рамките на пет години разследващите нищо не са правили и чак след петата година прокуратурата се е сетила, че трябва да бъде извършено нова процесуално действие. Същата година делото е предявено, но за тези пет години от 2012 г. до 2017г. съдът нищо не коментира, а само косвено вменява това забавяне отново върху ищеца. Твърди, че е дал показания неколкократно, не е призоваван редовно не поради това че се укрива, а че не е търсен на адреса, който е посочил. В материалите се съдържа и информация, че разследващите в рамките на шест години не са успели да разпитат един от пострадалите, който се намирал в чужбина. Разпитани са родителите на този свидетел, но съвсем необосновано е прието, че те нямат връзка с него, нито адрес или телефон. Това закъснение също съдът е вменил във вина на ищеца. Неправилно съдът приема, че нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл. 6, & 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не е в следствие на закъснения, за които са виновни лица, на които ответникът е възложил извършването на тази дейност. Делото не е било с правна и фактическа сложност, каквито опити има да бъде представено както от разследващите и прокуратурата, така и от съда. Двама пострадали, едно обвинение с ясно установена материална вреда, признание от страна на извършителя. И за това производство са били необходими почти четиринадесет години, за да се стигне до краен съдебен акт. През това време ищецът е бил разпитван, не е търсен адекватно, повече от пет години не е намерен единия от пострадалите, при условие че вече е давал показания и чрез негови роднини е могло да бъде осъществен контакт. В периода от 2012г. до 2017г. няма данни за извършвани процесуални действия, за което ищецът вина няма. Неправилно и в противоречие със съдебната практика на ВКС съдът приема, че е налице забавяне на досъдебното производство за периода след привличането му като обвиняем, т.е. след 15.11.2017 г. като преди това по отношение на него не е повдигано обвинение и не била взета мярка за неотклонение. Това освен неправилно е и невярно, тъй като през това време ищецът е бил обявен за издирване и в резултат на което е бил задържан.

Гореизложените съображения на СГС твърди да са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 425/01.12.2015 г. по гр.д. № 3143/2015 г. на IV- то гр. отд. на ВКС, където е прието, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен 2 извършител /тук има и самопризнание/; в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши.

Тези изводи на съда са неправилни не само по изложените по-горе съображения, а и тъй като в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ. - в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал служебно изслушването на СМЕ, с оглед установяването и изясняването по делото на един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на държавата (в лицето на процесуалния й субституент в производството - ответната ПРБ), а именно - наличието или не на причинна връзка между прекалено и необосновано дълго продължилото наказателно преследване срещу ищеца и част от твърдините от него процесии неимуществени вреди, изразяващи се в сочените в исковата молба, негови множество и тежки заболявания.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от мотивите на решението, съдът възприема, че при преценка дали е налице забавяне на досъдебното производство, следва да се вземе предвид периодът след 24.11.2011 г., когато ищецът е привлечен като обвиняем чрез назначения му служебен защитник. Преди този период, същият е разпитван като свидетел в досъдебното производство на 20.10.2008 г. и срещу него не е имало наказателно производство, по което да му е повдигнато обвинение, нито му е взета мярка за неотклонение. Разследването е предявено лично на ищеца и същият е привлечен като обвиняем едва на 15.11.2017г. На 26.07.2018г. е образувано НОХД № 12746/2018г. на СРС, 106-ти състав, приключило с влязла в сила осъдителна присъда на 28.12.2018г. или в съдебна фаза посоченото дело е продължило около една година.

Следователно, в периода от образуване на досъдебното производство до първото привличане на ищеца като обвиняем, на 24.11.2011 г., срещу него не е имало наказателно производство, по което да му бъде повдигнато обвинение. Същият е разпитан само в качеството на свидетел и е проведен разпит на пострадалите лица.

Съдът възприема датата 24.11.2011г. за начален момент, от който ищецът би могъл да търпи евентуални вреди от воденото срещу него производство и определя релевантния период, като посочва, че осъдителната присъда е влязла в сила на 28.12.2018 г. Възприетото от съда е в съответствие с механизма, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок, посочен в решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014г. на III г.о. по описа на ВКС. Началният момент е отправянето на наказателно обвинение, а крайният постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното положение на лицето. Съдът намира, че от първото повдигане на обвинение, през 2011 г., до приключване на производството с влязла в сила осъдителна присъда, през 2018 г., са изминали около 7 години, като през цялото време са извършвани процесуално- следствени действия, свързани с установяване на неговото местонахождение с оглед предявяване на разследването.

3

Изтъква факта, че лице, което не знае за воденето срещу него наказателно производство, не може да търпи каквито и да било неимуществени вреди. Ищецът е задържан от органите на МВР едва на 12.04.2017г. /л. 266 НОХД № 13743/2012г. по описа на СРС, НО, 106 състав/. От задържането на същия до влизане в сила на присъдата /28.12.2018 г./ е изминал период от 1 година и 8 месеца, който категорично опровергава твърденията за неразумна продължителност на наказателното производство.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б от ЗОДВПГ /аналог на стария чл.49 ЗЗД/ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Г. Б. Д. твърди, че през лятото на 2005г. срещу него е образувано досъдебно производство за извършено престъпление измама, въз основа на което е образувано НОХД №12746/2018г. на СРС, приключило с осъдителна присъда през месец септември 2019г.

Наказателното производство продължило повече от 14 години. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца от нарушение правото му за разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ.

Излага, че образуваното срещу него наказателно произовдство е продълило 14 години, въпреки че не се е укривал от органите на досъдебното производство и съда. В деня на обявяването му за общодържавно издирване се е явил пред съответноте органи за даване на показания. Счита, че забавянето на делото е изцяло по вина на разследващите органи и прокуратурата, тъй като по него не са извършвани сложни процесулно- следствени действия. Забавянето на досъдебното производство е довело до претърпяване на неимущесвени вреди, изразяващи се във влошено здравословно и психическо състояние, отдръпване на роднини и приятели от контакти с него и загуба на работа. Претендира обезщетение за неимуществени вреди от Държавата, чрез Прокуратурата на Република България, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление на прокурор при СРП от 30.03.2007г. е образувано досъдебното производство срещу ищеца, поради наличие на законен повод- съобщение от органите на предварителното производство за извършено престъпление и достатъчно данни, съдържащи се в пр.пр.№ 64505/2006г., на СРП, преписка № ЗМ1430/2007г. по описа на ОИМ на СДП.

Установява се от писмо на МВР от 13.03.2007г. с което е уведомена ИП-СД Полиция, че към този момент жалбоподателят -ищец Г. Д. се намира в затвора в гр.*** като обвинявем по чл.211 НК по друго дознание № 246/2006г. по описа на РПУ Асеновград. След справка е 4 установено, че Д. многократно е регистриран за извършени измами, свързани с уреждане на задгранични визи и измами. На 20.10.2008г. Г. Д. е разпитан като свидетел, дал е обяснения за срещата му с пострадалите, както и за причините, поради които не е могъл да ги снабди с визи, изразил е готовност да върне предоставените му суми.

На 27.04.2011 г. е изпратена призовка на Д. за явяването му като свидетел на адреса, съобразно неговата адресна регистрация, като лицето не е установено на адреса, а по данни на съседка същото не живее там от няколко месеца. Затова е обявен за издирване с бюл.