Определение № 551 от 09.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Велико Търново, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

АННА ДИМОВА

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК

102829659, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 2, ет. 2, ап. 10 – длъжник по изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – Ивелина Цанкова, рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против Постановление от 10.03.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради липса на местна компетентност на съдебния изпълнител.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление поради неспазване на процесуалните норми. Жалбоподателят посочва, че е длъжник по процесното изпълнително дело, като счита, че същото незаконосъобразно е образувано от ЧСИ – Ивелина Цанкова при липса на местна компетентност, тъй като седалището на длъжника е в гр. Бургас.

Твърди, че изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. е образувано на 04.03.2025 г. въз основа изпълнителен лист от 14.08.2024 г., издаден по в.т.д.

№ 68/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по което „КИМТЕХБЪЛГАРИЯ“ ООД е осъдено да заплати по иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД парично задължение в полза на взискателя, представляващо възнаграждение за извършени строително-монатжни работи (СМР) по договор от 01.09.2020 г. В 1 тази връзка, посочва, че вземането по процесния изпълнителен лист произтича от търговско правоотношение /договор за извършване на СМР/, сключен между търговци и не представлява възнаграждение за работа по смисъла на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага доводи, че понятието „възнаграждение за работа“ е относимо към трудовоправните отношения, което следва както от мотивите на законодателя при изменение на чл. 427 ГПК, така и от смисъла, в който посоченият израз е използван в ГПК, напр. в чл. 446 и чл. 446а, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Счита, че доколкото не е налице никоя от другите хипотези, предвидени в чл. 427, ал. 1 ГПК, то приложение намира т. 5 на същата разпоредба, като местната компетентност на ЧСИ се определя от постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. Посочва, че седалището на „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД е в гр. Бургас, поради което на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, ЧСИ – Ивелина Цанкова не разполага с местна компетентност да образува процесното изпълнително производство и незаконосъобразно е отказала да прекрати същото. Твърди, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – Ивелина Цанкова е за сумата от 85 133,75 евро, като незаконосъобразно съдебният изпълнител е наредил на „Централна Кооперативна Банка“ АД да преведе сума в размер от 130 244,77 евро, за която няма издаден изпълнителен лист. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като съдебният изпълнител при направено искане от взискателя изпрати по компетентност изпълнителното дело, а при липса на такова – да го прекрати.

Направено е искане на основание чл. 438 ГПК да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – Ивелина Цанкова.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „ПРЕСПА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 104506100, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Хемус“ № 2, вх. А, ет. 1, ап. 1, който в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмени възражения, като моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Взискателят счита, че обжалваното постановление е правилно и съответства на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК, която разпоредба неправилно се тълкува стеснително от длъжника. Посочва, че вземането на изпълнителя по договор за изработка по съществото си е вземане (възнаграждение) за извършена работа.

Счита, че формулировката на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК е обща, което има за цел 2 разпоредбата да обхване притезания за извършена работа, независимо от вида на правоотношението и дали страните са търговци, или не. Посочва, че изложените в жалбата доводи във връзка с чл. 446 и чл. 446а ГПК са неотносими към тълкуването на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК, а възраженията относно изпратеното запорно съобщение – неотносими към обжалвания акт.

Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

С мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е заел становище за неоснователност на подадена жалба, като счита, че същата цели да осуети изпълнителното производство. Посочва, че видно от изпълнителния лист, вземането на взискателя е за неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 01.09.2020 г. между „ЕВО“ ООД и длъжника като възложител. В тази връзка, счита, че на основание чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират адресите на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за възнаграждение за работа, каквото е и процесното. Излага доводи, че приложението на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК не е ограничено до трудовоправни отношения, като счита, че изложените доводи във връзка с чл. 446 ГПК са неотносими към приложеното поле на посочената разпоредба. С оглед изложеното, счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – Ивелина Цанкова, рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Велико Търново е образувано по молба на взискателя „ПРЕСПА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 104506100, с приложени към нея Договор за прехвърляне на вземане от 15.10.2022 г., Уведомление за прехвърляне на вземане и доказателства за връчването му, както и Изпълнителен лист, издаден на 14.08.2024 г. по в.т.д. № 68/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас /а не както се сочи в депозираните мотиви гр.д. № 182/2022 г. на Окръжен съд Бургас/ срещу длъжника „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 102829659, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 2, ет. 2, ап.

10 за сумите: 85 133,75 евро – главница, ведно със законната лихва върху 3 главницата, считано от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да изпълни върху средствата на длъжника в „ЦКБ“ АД, по отношение на които е допуснато и наложено обезпечение на дължимите суми, а ако същите са недостатъчни, да наложи запор на сметките на длъжника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и в други банки, ако се установи, че дружеството длъжник има такива вземания и на основание чл.. 18 ЗЧСИ да определя способа на изпълнение.

С разпореждане от 05.03.2025 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се изпрати нареждане за плащане по обезпечителен запор в „ЦКБ“ АД и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника, заедно с копие от изпълнителния лист и Уведомлението за цесия, е изпратена както на обявения в ТР имейл адрес, така и по пощата, като на 06.03.2025 г. от обявения електронен адрес в ТР е върнат отговор, че не потвърждава полученото съобщение, тъй като нямат отношение с Покана за доброволно изпълнение изх. № 002783, а изпратеният по пощата екземпляр е редовно връчен на 10.03.2025 г. На 10.03.2025 г. е постъпило възражение от длъжника с вх. № 004772/10.03.2025 г. срещу образуваното изпълнително дело поради неспазване на местната компетентност, както и поради това, че извършената цесия не била съобщена на длъжника, поради което моли делото да бъде прекратено.

С Постановление от 10.03.2025 г., съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело, тъй като не е налице нарушение на местната компетентност и длъжникът е бил уведомен за цесията.

Постановлението е получено от длъжника на 17.03.2025 г. На 19.03.2025 г. в Окръжен съд – Велико Търново е депозирана жалба срещу постановлението, която е изпратена в кантората на ЧСИ И. Цанкова за администриране. Същата жалба е постъпила и в кантората на съдебния изпълнител с вх. № 005715/20.03.2025 г. Препис от жалбата е връчен на взискателя, като в законоустановения тридневен срок е постъпило възражение, с което се заема становище за неоснователност на жалбата.

4

Великотърновският окръжен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, но същата е недопустима по следните съображения:

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитативно посочени в нормата на чл. 435 ГПК.

Правото на жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право, поради което и предпоставките за възникването на това право, както и способите и начините за реализацията му, са регламентирани в ГПК. С оглед на това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, в които законът изрично е предвидил обжалваемост на тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена, действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на съдебен контрол.

В чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК е предвидено, че на обжалване подлежи отказът на съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В настоящия случай, жалбоподателят оспорва постановление, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство поради местна некомпетентност по смисъла на чл. 427 ГПК.

Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 433 ГПК, където лимитативно са уредени основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнително производство поради образуването му в нарушение на чл. 427 ГПК. Следователно жалбата на длъжника е насочена срещу действия на ЧСИ, които не са сред посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които могат да бъдат предмет на обжалване, поради което жалбата, съответно производството по обжалването им, са недопустими.

Законодателят при сегашния режим на обжалване на действията на съдебния изпълнител, с оглед лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и предпоставките за обжалването, не предвижда защита по реда на чл. 435-438 ГПК в случаите на допуснато от ЧСИ нарушение на разпоредбата на чл. 427 ГПК с образуване на изпълнително производство и предприемане на изпълнителни действия в нарушение на местната компетентност. Редът на защита на страните спрямо незаконосъобразни действия или бездействия на съдебния изпълнител, които 5 не попадат в приложното поле на чл. 435 ГПК, какъвто е и настоящият, е уреден в чл. 441 ГПК, където е предвидена имуществена отговорност на частните съдебни изпълнители.

С оглед извода на съда за недопустимост на жалбата, и доколкото спирането на действията по изпълнението по реда на чл. 438 ГПК цели да обезпечи изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 4 36, ал. 4, вр. чл. 262 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЕЛЖДАНЕ жалба с вх. № 005715/20.03.2025 г., подадена от „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 102829659, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 2, ет. 2, ап. 10 - длъжник по изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – Ивелина Цанкова, рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Велико Търново против Постановление от 10.03.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 311/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.