Решение № 153 от 19.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Монтана, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.12.2022 г., постановено по гр. дело № 240 по описа за 2021 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил като неоснователен предявеният от ОТП „Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК *срещу Е. П. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12947,89 лева – главница, дължима ведно със законна лихва, считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 625/2011 г. С решението ищецът е осъден да заплати направените от ответника разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от ОТП „Ф.Б.“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Г. А. с твърдения за неправилност. В жалбата се твърди, че районният съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, а е кредитирал единствено допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Сочи се, че съобразно неизпълнението на процесния договор ответната страна дължи както 1 главница, така и лихви върху нея. В тази връзка се твърди, че лихвите се дължат, дори да не са претендирани. Релевират се доводи, че непосочването как се изчислява лихвата и при какви условия е начислена се явява неотносимо към спора. Сочи се, че съдът неправилно е счел, че цедираната главница не се олихвява със законна лихва по чл.86 ЗЗД за периода след цесията. Оспорва се решението и в частта за разноските. Предвид изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да се уважи в цялост предявения иск, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се сочи, че процесното вземане е лихвоносно и произтича от договор за кредит, като лихва се дължи до погасяване на задължението. Посочва се, че със сключването на споразумението двете страни са се съгласили за размера на остатъка на кредита. Въззиваемата страна твърди, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че в случая облигационните отношения между страните се регулират въз основа на сключения договор за потребителски кредит от 31.07.2008 г. и анекса към него от 20.11.2009 г. с нов погасителен план и крайна дата за плащане 15.11.2019 г. Посочено е, че в отношенията между страните е неприложим погасителния план към сключеното споразумение от 2016 г., тъй като основанието, на което е започнало заповедното производство и предявения установителен иск, е за дължими суми само по договора за потребителски кредит. Първостепенният съд приел, че по делото не е заявена претенция за „фактуринг лихва за забава“ и няма данни досежно начина й на изчисление, 2 поради което същата не следва да се взема предвид. Установено било, че направените от ответника вноски за периода от 06.04.2012 г. до 05.02.2021 г. са на обща стойност от 15513,27 лева. От тях съдът извадил сумата от 793,27 лева, тъй като същата била платена в хода на изпълнителното дело и получил, че направените от ответника плащания са в размер на 14720,00 лева.

Съпоставяйки тези плащания след образуване на заповедното производство със сумата претендирана в исковата молба - 12947,89 лева, съдът достигнал до извода, че искът следва се отхвърли като неоснователен.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

С договор за кредит за текущо потребление, сключен на 31.07.2008 г.

„Б.ДСК“ ЕАД отпуснала на Е. П. кредит в размер на 15000,00 лева, като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно т.7 от договора кредитополучателят е длъжен да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Към датата на сключване на договора базисния лихвен процент е 5,94%, а стандартната надбавка е в размер на 4,01 процентни пункта или лихвения процент по кредита е 9,95 %. Видно от погасителния план последната вноска следва да бъде извършена на 25.07.2018 г.

От приложените Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ) се установява следното: кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора (т.7.1); лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно (т.7.2); при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план (т.8.1); кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин (т.9.3); при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, 3 представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка от 10 процентни пункта. (т.19.1).

На 20.11.2009 г. е сключен анекс към договора за кредит от 31.07.2008 г., съгласно който срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на подписване на анекса, като крайна дата за издължаване на кредита е 15.11.2019 г. Установява се, че към датата на подписване на анекса, остатъка по кредита е в размер на 14700,00 лева. Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян от кредитора, като към датата на сключване на анекса базовия лихвен процент е 7,44 %, стандартната надбавка е в размер на 7,51 % процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 14,95 %. Съгласно погасителния план падежна дата за окончателното издължаване е 15.11.2019 г.

Н а 13.10.2011 г., поради спиране на плащанията, банката е предявила правата си в заповедно производство по реда на чл.417 ГПК. В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от Договор за кредит от 31.07.2008 г. и Анекс към него от 20.11.2009 г.

На 14.10.2011 г. Берковския районен съд на основание чл.417 и чл.418 ГПК издал изпълнителен лист в полза на кредитора срещу Е. П. за сумата от 14444,88 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане; 1788,63 лева – лихва за периода 15.12.201012.10.2011 г.; 72,68 лева – наказателна лихва за периода 15.12.201012.10.2011 г.; 326,20 лева – направени разноски в размер на държавна такса и 576,20 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Н а 06.03.2012 г., след като се снабдила с изпълнително основание, „Б.ДСК“ АД прехвърлила на ОТП „Ф. Б.“ ЕАД вземането си към Е. П. с договор за цесия, за което Е. П. е уведомен с писмо.

Н а 19.09.2016 г. е сключено споразумение между ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и Е.П., с което страните признават, че размера на задължението на Е. П. към тази дата е в размер на 14191,16 лева – главница и 15,77 лева – лихва или общо 14206,93 лева. Договорено е то да бъде изплатено, заедно със съответните дължими лихви по главницата за срока на споразумението - на равни 54 месечни вноски. Крайният срок за погасяване на дълга и дължимите лихви по главницата е 20.03.2021 г. Уговорено е че при неизпълнение на коя да е част от споразумението то отпада автоматично и кредиторът има право 4 да предприеме действия по образуване на изпълнително дело въз основа на издадения Изпълнителен лист. Съгласно чл.9, ал.1 от Споразумението, същото се счита за признаване от длъжника на описаните по-горе вземания на кредитора. Видно от погасителния план лихвения процент от датата на споразумението е 10,00 % (наказателен процент).

От назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че Е. П. е подписал лично споразумението от 2016 г.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че Е. Х. е усвоил сумата по кредита от 2008 г., а последното плащане по кредита е направено на 06.03.2012 г. в размер на 200 лева. Установява се още, че размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е в общ размер на 17212,59 лева, от които 14448,88 – главница, 1788,63 лв. лихва за периода 31.07.2008-14.10.2011 г., наказателна лихва -72,68 лв., държавна такса - 326,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 576,20 лева. Установено е, че от 06.04.2012 г. до 05.02.2021 г. Е. П. е направил 73 бр. вноски на обща стойност 15513,27 лева, като няма информация какво от задължението му е погасено с тази сума. Към датата на подаване на исковата молба размерът на всички неиздължени вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита е 12947,89 – главница и законна лихва върху непогасената главница в размер на 1429,88 лева. Размерът на законната лихва върху непогасената главница – 12947,89 лв. към 31.05.2022 г. е 3800,06 лв.

От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 06.04.2012-05.02.2021 г. са направени 73 бр. погасителни вноски на обща стойност 15513,27 лева, с които са покрити следните елементи на дълга: 1501,00 лв. – главница; 1287,51 лв. – закупена редовна лихва; 634,77 лв. – закупена наказателна лихва; 476,20 лв. – закупени разходи; 11420,79 лв.

– фактуринг лихва за забава, както и 193,50 лв. – фактуринг разноски.

В съдебно заседание вещото лице по ССЕ уточнява, че при закупуване на дълга от ОТП „Ф.Б.“ ЕАД неизплатената главница е била в размер 14448,88 лева, а погасените суми по тази главница са 1501,00 лева, тъй като внесената сума от общо 73 бр. вноски е отивала за покриването на лихви, такси и начислени разходи. Уточнява още, че посочената „фактуринг лихва за забава“ – 11420 лв. е начислявана всеки месец по неизвестен начин от ОТП 5

„Ф.Б.“ ЕАД след закупуване на дълга.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Предмет на делото по установителния иск по чл.422 ГПК е съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора следва да съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК.

В настоящия случай не е спорен фактът, че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че паричното вземане произтича от Договор за кредит от 31.07.2008 г. и от Анекс от 20.11.2009 г. към договора за кредит. Обаче, в обстоятелствената част на исковата молба цесионерът ОТП „Ф.Б.“ ЕАД е посочил, че през 2016 г. между него и Е. П. е сключено споразумение, с което последният е признал вземането си, което към онзи момент било на стойност 14191,16 лв. – главница и 15,77 лв. законна лихва. Въз основа на това основание в петитума е посочен размер на главница, различен от посочения във заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът намира, че по този начин фактически е въведено ново допълнително основание за съществуването на вземането. Съгласно задължителната практика на ВКС при иска по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК, а когато се въвежда друго основание от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, същото следва да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.