Решение № 1497 от 17.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. В., 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ж. при участието на секретаря Х. И. Х. като разгледа докладваното от М. Ж. Гражданско дело № 20213110116516 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 16.11.2021 г. от ищеца В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А. С. Д.“ № ***, чрез адв. Н.С. от ВАК, със съдебен адрес град В., ул. „К. М.“ № ** против ответника М. Д.

АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № **, с цена на иска 20000 лева и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. ВРС е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД , съединен с иск с цена от 8 000,00 лв. и правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по делото е отправил до съда следното искане по смисъла на чл.127,ал.1 ГПК :Да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът М. Д. АТ., ЕГН ********** да бъде осъден ЗАПЛАТИ на ищеца В. Б. Б., ЕГН ********** СУМАТА от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева), дължима по договор за заем , сключен на 04.12.2017 г.;

СУМАТА от 8000,00 лв . (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от датата на падежа -08.12.2017 г. до датата на завеждане на иска 16.11.2021 г., на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства : На 4.12.2017 г. В. Б. сочи, че сключил договор за заем с В. Д. А., ЕГН **********, по силата на който предал на А. сумата от 20 000 лв., като заемополучателя се задължил да върне на заемодателя и ищец заемната сума в срок до 7.12.2017 г. В уговорения срок А. не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума.На следващо място в исковата молба, а и в уточнителната молба, ищецът е посочил, че ответникът М. Д. АТ. е единствения наследник на длъжника В.А., починал на 12.10.2019 г. в гр. В., приел наследството на своя наследодател, отговарящ за задълженията му.

На 14.09.2021 г., сочи още ищеца, чрез услугата „Телепоща „ на „Б. п.“ АД, изпратил до ответника покана за плащане на заетата сума ведно със законната лихва от датата на падежа до датата на поканата , но до момента на подаване на исковата молба ответникът не бил върнал заетата сума, поради което и за ищеца бил налице правен интерес от инцииране и водене на исковото производство.

1

При горните твърдения ищецът е отправил и исканията си до съда, като желае в негова полза да бъдат присъдени сторените разноски.В уточнителната си молба ищецът е посочил, че единствения правоприемник на заемополучателя е ответника, като е изпълнено и задължението по чл. 127, ал. 4 ГПК.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Св. И. е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Предявените искове ответникът оспорва и по основание и по размер.

По същество на спора, ответника спирайки се върху изложените в исковата молба фактически твърдения,е направил следните оспорвания:1. Оспорва изцяло твърденията за наличие на заявената облигационна връзка, както и всички свързани с това твърдения относно размера на главната претенция, падежа и задължението за връщане на главницата.

2.Оспорва твърдението ,че процесната сума била реално предадена на заемополучателя.3.Оспорва твърдението, че към него е била отправяна покана за погасяване на задължението, предмет на претенцията.

Единственото фактическо твърдение изложено в исковата молба, което ответникът не оспорва е, че е единствения наследник на В. Д. А..

Възраженията по исковете и обстоятелствата на които се основават наведени от ответника в срока по чл. 131 ГПК са следните:Договор , включително документи съдържащи индиция за наличие на каквито и да било парични задължения към ищеца не били открити сред документите на покойния В.А.. Отв. А. твърди, че наследодателят му не бил сключвал договора за заем , предмет на исковата претенция по чл. 240, ал. 1 ЗЗД . Наследодателят на ответника не бил изразявал съгласие за получаване на заем, не бил получавал суми по договора, не се задължил да ги връща на посочения от ищеца падеж.Дори и да се приемело, че страните постигнали съгласие едната да даде, а другата да получи пари в заем претендираната сума, ответника твърди, че фактическия състав на сделката не бил завършен, т.к.сумата реално не била предадена на заемополучателя , поради което не можело да се приеме, че за В. А. възникнало задължение да я върне, а от там и че ответника е отговорен за изпълнението на това задължение.

По иска за присъждане на лихви становището на ответника е, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция. Доколкото за наследодателя на ответника не било възникнало задължение за връщане на заемна сума, оспорва ответника, че не можело да се приеме, че същият изпаднал в забава, съответно че дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отделно от горното, ответникът сочи, че дори и да се приемело , че по отношение на наследодателя му В.А. било налично задължение за връщане на сумата и той не го изпълнил в срок, отговорността за тази забава не можело да бъде вменена автоматично на наследилия го ответник, т.к. последният нямал качеството страна по договора и изискуемостта на подобно задължение не му била известна . В тази връзка ответникът твърди, че би изпаднал в забава едва след надлежна покана за предявяване на задължението на наследодателя и съответно неизпълнение.

Наведено е изрично възражение от ответника за погасяване по давност на акцесорната претенция. В случай, че съда не сподели становището на ответника относно началната дата на забавата по отношение на ответника, то на осн. чл. 111 ЗЗД прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за погасяване на претендираното обезщетение поради изтекла давност.Относно доказателствата - ответника счита, че представените с исковата молба са негодни за установяване на наличието на облигационна връзка, намира същите и за неотносими,поради което моли да не бъдат прилагани по делото . В случай, че съдът приеме договора за заем представен с исковата молба, ответникът оспорва договора като неавтентичен, оспорва че договора е подписан от наследодателя му, оспорва и съдържанието 2 на договора, твърди че е липсвала воля на наследодателя му да подписва такъв договор, договора не бил парафиран от наследодателя му на всяка страница.В подкрепа на твърденията и възраженията си залегнали в отговора на искова молба, ответникът е направил доказателствени искания, посочени и по-горе.По същество ответникът желае съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани с присъждане на сторените от него разноски.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 18.04.2022 г .ищецът, представляван от адв.Н.С. желае съда да уважи предявените искове като основателни и доказани ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски .

Ответникът, представляван от адв.И. поддържа становището си за неоснователеност и недоказаност на исковете , поради което и желае съдът изцяло да отхвърли исковете ведно с присъждане на разноските сторени от ответника .

Съдът за да се произнесе по същество на спора, на база твърденията на страните, събраните по делото доказателства намира за установено и изяснено от фактическа страна следното :

Ищецът по делото е твърдял в исковата си молба, че ответникът е единственият наследник по закон на лицето В. Д. А..Това твърдение е единствено за което страните не спорят и напълно доказано въз основа на приложеното по делото на л. 18 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници на В. Д. А. ЕГН **********, б.ж. на гр.В., починал на 12.10.2019 г. за което е бил съставен Акт за смърт № 2012/13.10.2019 г. от район Одесос при Община В. . Видно от вписаното в цитираното удостоверение за наследници на В. А., след откриване на наследството му на дата 12.10.2019 г. единствения призован към наследяване негов наследник по закон е брат му – ответника М. Д. АТ. с ЕГН **********.

Ищецът е твърдял ,че е сключил договор за заем с праводателя на ответника, който заем не е бил върнат, поради което и наследникът по закон на заемополучателя и ответник по делото следвало да върне на ищеца заетата сума . С оглед доказване на твърденията си за възникнала облигационна връзка между заемодател и заемополучател ищецът още с исковата си молба е представил заверено за вярност с оригинала копие на договор за заем .

Видно от приложения по делото на л. 8 – 9 ,10 в заверено за вярност оригинал на договор за заем, на дата 4.12.2007 г. в гр.В. между ищеца и В. А. е бил сключен писмен договор за заем , съдържащ общо 16 клаузи. В чл.1 от договора е вписано, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя сума в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лева )а заемополучателя се задължава да върне заетата сума в сроковете и при условията , посочени в договора. В чл.2 от договора е посочено , че заемодателят предоставя сумата по заема само след като заемополучателят оформи по надлежен ред и предостави всички предвидени в договора документи и обезпечения .В чл. 4 е посочен краен срок за издължаване- падеж – 07.12.2017 г., а в чл. 5 и начина на погасяване на главицата и акцесорните вземания, в случай че плащането не е достаъчно да покрие разноските .

В чл.10 от договора , раздел Обезпечения, е вписано, че за гарантиране издължаването на предоставения заем, ведно с дължимите лихви и неустойки заемодателят приема като обезпечение :

1.Предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя да се извърши в брой, като фактът на предаването се счита доказан с подписите на страните под договора, който играе ролята на разписка за получената сума .

В така цитираното копие на договор за заем , носещ дата 04.12.2007 г. съдържа ръкописно изписване на имената на заемодател и заепомолучател и подписи за заемодател и заемополучател.

Договорът за заем е бил оспорен от ответника както като неавтентичен, така и по съдържание, поради което и в изпълнение на определение №

945/26.10.2021 г.

3 процесуалния представител на ищеца е заявил, че ще се ползва от представения договор за заем от 4.12.2021 г. , представил е с писмена молба от 3.2.2022 г. оригнала на оспорения документ и отправил искане да допускане на съдебно – графологична експертиза .

С Определение № 1307/ 4.2.2022 г. съдът е приобщил оригинала на оспорения документ към материалите по делото/л. 33-35/, открил е производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на частния документ, а за проверка на истинността на документа съгл. чл.194 ГПК е допуснал провеждането на необходимата съдебно графологична експертиза.

От заключението на вещото лице по СГЕ – Ц.Ц., приобщено по делото на л.61 -65 се установява и доказва по делото , че договорът за заем от 04.12.2007 г. е автентичен , истински документ, подписан от заемополучаеля .Заключението по допуснатата СГЕ е поддържано от в.л.Ц., като вещото лице е заявило и пред съда, че е изследван оригинала на договора, който оригинал е приложен по делото.Така депозираното заключение на в.л.Ц. е оспорено от ответника, като изрично е заявено , че ответникът няма искане по чл.201 ГПК .

Отделно от цитираните по –горе писмени доказателства, във връзка с доказване на твърдението си залегнало в исковата молба за забава за плащане, ищецът с исковата си молба е представил заверено за вярност с оригинала копие на телепоща изх.№ 14/14.09.2021 г., приобщено на л. 11 –ти . Самата телепоща , адресирана от ищеца до ответника носеща дата 14.09.2021 г. с която ищецът е поканил ответника да върне получения от праводателя му заем от 20000 лв. ведно със законната лихва от 7650,00 лв. за периода от 8.12.2017 г. до 14.9.2021 г. не е оспорена, а е оспорено ,че до ответника е била отправяна покана за плащане на задължението предмет на претенцията.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание съдът е заличил допуснатите в полза на двете страните гласни доказателства , т.к. са били допуснати при условията на чл. 164, ал.1 т.3 ГПК ,а след допускането ответната страна е оттеглила с писмена молба даденото съгласие.