Решение № 4 от 16.01.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 91/2022
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 23.06.2023
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- Чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24,ал.1 т. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Плевен, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: С. АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от С. АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20224400900091 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от П. Р. А.,чрез пълномощника и адв.Н. М. с посочен адрес за призоваване в гр.Плевен,ул.*** №2 , с която срещу *** АД– гр.София, са предявени обективно съединени искове по чл. 432,ал.1 от КЗ ,както следва :
1. за сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП от 18.12.2021г. с участието на застрахован при ответника лек автомобил.
2. за сумата 885,90лв.- обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на същото ПТП,ведно със законната лихва върху тези суми считано от 18.12.2021г.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 18.12.2021г. на път ІІІ-401 км. 38+200 ,водачът на лек автомобил „*** „ с рег. № *** /застрахован при ответното дружество по застраховка гражданска отговорност „ ,валидна до 30.03.2022г./ , в светлата част на денонощието се движил с несъобразена с атмосферните условия скорост /заснежена и заледена пътна настилка /и при дясна крива навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с лек автомобил „***“ с рег.№ *** в резултат на което пострадала П. Р. А. ,която управлявала този автомобил.
Твърди се ,че след въпросното ПТП ищцата постъпила на носилка в Клиника по неврология към УМБАЛ „ Д-р Георги Старснки „ ЕАД- гр.Плевен ,където били установени получените от нея травматични увреждания : данни за напрегната мускулатура в шийния отдел ;изгладена шийна лардоза ;спонтанна и палпатарна болезненост по procc.spinosi и точките на Вале на С3 1 и С4;болково ограничени активни движения в шийния отдел. , а от образната диагностика било установено КТ на шиен отдел-КТ данни за фрактура на дъгата на С3,като окончателната и диагноза била contusio colli.Fractura arci vertebrae.
Твърди се ,че след инцидента пострадалата за дълъг период била лишена от обичайното си ежедневие / от активен социален живот, какъвто е вадила преди това /, а освен това е изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент ; след изписването си от лечебното заведение пострадалата спряла да посещава работното си място и била във временна неработоспособност ,продължително се лекувала в домашни условия ,носила яка и все още не се е възстановила –изпитва болки и напрежение в шийния и торакалния отдел на гръбначния стълб ,както и периоди на местещо се главоболие. Изпитвала трудности в ежедневието –имала нужда от чужда помощ при приготвяне на тоалета си ,при придвижване ,губела равновесие и не можела да осъществява домашните си задължения ,като за нея започнали да се грижат нейния приятел и дъщеря и ,които били принудени да напуснат работните си места за да се грижат за нея.Имала смущения в съня ,сърцебиене ,тревожност.
Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника *** АД– гр.София за изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди,като дори бил получен изричен отказ от 25.05.2022г.
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е *** АД– гр.София при когото била застрахована гражданската отговорност на водачът на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** и се иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от ищцата в резултат на процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната главница , считано от 18.12.2021г. /дата на настъпване на ПТП/ до окончателното и изплащане. Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер на 885,90лв. разходи за лечението на получените от пострадалата травми,също така ведно със законната лихва върху претендираната главница , считано от 18.12.2021г. /датата на настъпване на ПТП/ до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество *** АД– гр.София ,чрез пълномощника си юрк. И. Г. , е подало писмен отговор с който не оспорва допустимостта на исковете ,но оспорва исковите претенции по основание и по размер. Не се правят възражения да не е била редовно проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ ,като условие за надлежно предявяване на спора пред съда .
В отговора се изразява становище ,че ищцата не представя доказателства ,установяващи механизма и начина на настъпване на ПТП , тъй като представеният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, а в т.вр. няма и доказателства установяващи виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП ,което да е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
2
Сочи се ,че в случая не било изключено процесното ПТП да е резултат от нарушение на правилата за движение от ДРУГ участник ,от случайно събитие или други обстоятелства и причини , изключващи отговорността на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП.
Ответникът ,обаче ,не прави конкретни твърдения в тази насока , а посочва само хипотетично такава възможност.
Твърди се също така ,че няма доказателства твърдените от ищцата имуществени вреди да са в причинна връзка с твърдяното ПТП.Счита се също така ,че тъй като ищцата е била настанена по спешност в лечебното заведение ,то престоят и там би следвало да се покрие от здравната каса , а ако пък пострадалата не е заплаща осигурителните си вноски,то заплащането на разноските за престой в болницата е по нейна вина , и по тези причини сумата 478,50лв. за болничен престой не се дължи от ответника.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се оспорват фактически и твърдените от ищцата болки и страдания като вид , обем и време ,както и се счита ,че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено нито с действително претърпените болки и страдания, нито със съдебната практика в това отношение,нито със социално –икономическата обстановка в страната към датата на ПТП.
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,което намира израз в следното :
- пострадалата П. Р. А. ,която управлявала лекия автомобил „***“ с рег.№ *** била без поставен обезопасителен колан ,в резултат на което същата е допринесла значително за негативните последици от ПТП Иначе ,не се оспорва от ответника наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност „ по отношение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ ***,валидна към датата на ПТП -18.12.2021г.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК в която е взето отношение по всички възражения на ответника ,които се счита за неоснователни от ищцата , а освен това са заявени и нови доказателствени искания.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба , от страна на ответника с които по същество се повтарят тезите от писмения отговор ,без да се правят нови доказателствени искания.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното поведение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** ,което да е причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания ,както и за направените разходи за лечение.
3
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** , които твърди в писмения си отговор ,а именно за съпричиняването на вредите от самата пострадала .
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на предявените от нея искове за неимуществени и имущестевни вреди ,както и по доказване размерите им, а ответникът пък от своя страна не е изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест по доказване направеното от него възражение за съпричиняването на вредите от самата пострадала ,поради това ,че било без поставен обезопасителен колан или че имало участие на друг участник ,който с поведението си да е предизвикал въпросното ПТП.
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда по нохд по отношение на водача на лек автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП-С. Б. ,която на осн. чл.300 от ГПК д а е задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца. Поради това в случая се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса има ли деликт , да се извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.
Като се съобразят в тяхната взаимна връзка Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 08.07.2022г. ,водено срещу С.
С. Б. ,което е прекратено на осн. чл. 199,ал.1 и чл. 243,ал.1 т.1 ,във вр. с чл.
24,ал.1 т. 9 и чл. 243, ал. 3 от НПК/поради това ,че пострадалото лице е поискало това прекратяване и деецът не се е ползвал последните пет години от тази привилегия / ,както и издаденото ,и влязло в сила / по това обстоятелство не се спори и се установява и от показанията на самия С.
Б.,разпитан като свидетел по делото/ Наказателно постановление № *** / 18.07.2022г. с което му е наложено административно наказание по чл.
179,ал.2 пр. 1 от ЗдвП глоба в размер на 200лв. , а така също и свидетелските показания на самия С. Б. ,заедно с експертното заключение на комплексната АТЕ и СМЕ по делото , се налага извода ,че е налице виновно и противоправно поведение на С. Б. - водач на лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** за настъпване на процесното ПТП при което е пострадала П.
А. .Това виновно и противоправно поведение се изразява в това ,че на 18.12.2021г. около 17 ч. на път 3-401 км. 38+200 с посока на движение към гр.Л. като е управлявал лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** със скорост 69 км./ч. по мокър и частично заледен асфалт и намалена видимост вследствие на здрачаване ,при навлизане в дясна крива /завой/ и в следствие на несъобразена с атмосферните условия скорост ,загубва контрол над автомобила и удря странично л.автомобил „***“ с рег.№ *** и 4 причинява ПТП с материални щети по двата автомобила и телесна повреда на водача на л.а.*** П. Р. А. от с.*** /като ДП №11-сл/2022г. е прекратено от Военно - окръжна прокуратура –София и е изпратено за налагане на административно наказание/. Този извод се подкрепя и от експертното заключение на комплексната САТЕ и СМЕ ,в която се сочи ,че водача на лекия автомобил „*** „ с рег .№ *** се е движил със скорост по – висока от критичната на занасяне съобразно вида и геометричните размери на пътното платно,като избраната от водача скорост е била 68,18 км./ч.,докато критичната скорост на занасяне в конкретния случай е била 64,02 км./ч.
В т.см. за съда безспорно е установено ,че е налице виновно и противоправно поведение /т.е . деликт / от страна на С. С. Б. ,което е причинило процесното ПТП , а така също и увреждания на водача на другия лек автомобил- П. Р. А. .За вида и характера на тези телесни увреждания е налице медицинска документация ,която е интерпретирана в експертното заключение на комплексната експертиза /конкретно в медицинската и част / от която става ясно ,че на пострадалата П. Р. А. е било причинено счупване на дъгата на трети шиен прешлен ,което при нормално протичане на оздравителния процес налага обездвижване на шията за около 3-4 седмици ,води до трайно затрудняване на движенията на врата за около 2-3 месеца и на годността на пострадалата за физически труд за около 3-4 месеца.