Решение № 289 от 13.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20221800100179 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от Х. Д. И., чрез пълномощника й адв. В.

П. с искане за допълване на постановеното по делото решение с № 217 от 14. 06. 2024 г. като по претенцията за непозволено увреждане, с основание чл. 49 ЗЗД, да бъде осъдена О. Б., в качеството на първостепенен ръководител с бюджет, да й заплати следните суми: сумата от 6 749,00 лева за медицински изделия, изследвания и помощни средства, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане; 358,12 лева за лекарства, витамини и превързочни материали в периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. до окончателното изплащане; 932,05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане; 4 065, 87 лева, представляваща разликата между сумата, която ищцата би получила за брутно трудово възнаграждение и сумата, която е получила като обезщетение от НОИ за периода 20.03.2017 г. – 20.01.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. до окончателното 1 изплащане; 33 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане.

В молбата се излага, че съдът не се произнесъл по заявената и уточнена претенция за непозволено увреждане, а единствено по претендираната отговорност на възложителя. На основание чл. 250, ал. 1 ГПК е направено искане съдът да допълни решението си, като формира правораздавателна воля по основателността на претенцията за непозволено увреждане.

В срока за отговор насрещната страна О. Б., чрез упълномощения адв. Б. Х. от САК, е депозирала становище, в което заявява, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Искането е направено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и е допустимо, тъй като молбата е подадена в срок.

Разгледана съображения: по същество е неоснователна, по следните

С решение № 217 от 14. 06. 2024 г., постановено по настоящото гр. д. № 179/2022 г. на Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от Х. Д. И., с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. В. Л. .., вх. ., ет. ., ап. . срещу О. Б., БУЛСТАТ: .............. искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми, за претърпени имуществени и неимуществени вреди: 6 749,00 лева за медицински изделия, изследвания и помощни средства, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане; 358,12 лева за лекарства, витамини и превързочни материали в периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. до окончателното изплащане; 932,05 лева за транспортни разходи до болничните заведения в гр. София за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. до 2 окончателното изплащане; 4 065, 87 лева, представляваща разликата между сумата, която ищцата би получила за брутно трудово възнаграждение и сумата, която е получила като обезщетение от НОИ за периода 20.03.2017 г. – 20.01.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане; 33 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Редът за допълване на постановено решение е предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. По този ред не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение – в този см. Решение № 220/16.07.2019 г. по т.д. № 645/2019 г . на ВКС.

От данните по делото, в това число и от молбата на ищеца за допълване, се установява, че липсват направени от страната искания, по които съдът да не се е произнесъл. В този смисъл не може да се приеме, че е налице пропуск от страна на съда, който да бъде отстранен по предвидения за това ред в процесуалния закон, чрез допълване на неговия акт. Исканията на молителя за допълване на решението по съществото си представляват наведени оплаквания във връзка с крайния резултат от спора, които не могат да бъдат отстранявани по този начин.

Чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт – в този смисъл Определение № 3158/21.06.2024 г. по гр.д. № 507/2024 г. на ВКС, 1-во г.о. В случай, че страната счита, че съдът не е обсъдил в мотивите някое от възраженията й и в резултат на това е постановил неправилно решение, разполага с възможността да обжалва решението, от която възможност се е възползвала ищцата, чрез депозиране на въззивна жалба срещу постановения съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Д. И., чрез пълномощника й адв. В. П. за допълване на решение № 217 от 14. 06.

2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4