Решение № 9856 от 24.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9856 гр. София, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110140668 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл.

3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 246648/16.07.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 265726/05.08.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 283851/26.08.2025г. на СРС, подадена от И. В. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД. С Разпореждане № 136131/01.09.2025г. производството по делото е частично прекратено.

Ищцата И. В. Т. чрез адв. Ф. С. – АК-София, е предявила срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника главница в размер на 4342,79 лева, 6302,80 лева лихви, 659,08 лева за разноски по гражданско дело, както и 884,34 лева за лихви за забава, дължими съобразно издаден срещу Б.Т.М., наследодател на ищцата, изпълнителен лист, събирането на които било възложено на ЧСИ № *** – У.Д. по изп.д. № 2012***0400841. Обосновава се, че сумите са недължими, тъй като задълженията за тях са погасени по давност, а изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата не се явява и не изпраща представител или се представлява от адв. С., който поддържа предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк.

Г.Н. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 358438/03.11.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ищцата не била конституирана като длъжница по изпълнителното дело, като до момента нито била приела, нито се била отказала от наследството на починалата М.. В тази връзка се прави искане по чл. 51 ЗН. Сочи се, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и същата не е изтекла. Перемпцията била без значение. Следвало да се отчита спирането на давността по реда на ЗМДВИПОРНС. Давността била спряна и от момента на смъртта на М. до настоящия момент, тъй като все още нямало конституиран наследник. За насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът се представлява от юрк.

1

Каратотева или не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Както съдът е приел в определението си от открито съдебно заседание на 28.04.2026г., ищцата е приела с конклудентни действия наследството на починалата си майка Б.Т.М..

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, включително спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012г. на СРС, 80 състав, е издаден Изпълнителен лист от 20.03.2012г., с който е разпоредено длъжницата Б.Т.М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4342,79 лева за доставена топлинна енергия за периода м.02.2007г.м.04.2011г., ведно със законна лихва за периода 05.01.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 884,34 лева за периода 31.03.2007г.-20.12.2011г., както и 659,08 лева за разноски по делото.

Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС,IVг.о.).

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и 2 др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.

Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.

В настоящия случай изпълнителното дело за събиране на вземанията – изп.д. № 2012***0400481 на ЧСИ № *** – У.Д., е образувано въз основа на молба от 30.05.2012г.

Следователно от този момент до 26.06.2015г. давността се счита за прекъсната и не е текла само с оглед наличието на образувано изпълнително дело. Освен това са налице и постъпили плащания, отбелязани на гърба на изпълнителния лист, и възбрани, които също сами по себе си са годни да прекъснат давността. От 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с постъпилите от длъжницата плащания, отбелязани на гърба на изпълнителния лист, последното от които на 27.06.2017г. От този момент е започнала да тече нова давност, прекъсната с налагането на възбрана върху недвижим имот в град София с постановление от 09.06.2020г., вписано на 20.06.2020г. Така започналият да тече от 20.06.2020г. давностен срок принципно изтича на 20.06.2025г. Доколкото периодът 13.03.2020г.-21.05.2020г. е извън него, то чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., не намира приложение. След 20.06.2020г. по делото обективно не са предприети действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/20232024-ОСГТК, т. 3/.

Междувременно обаче на 31.12.2024г. длъжницата Б.Т.М. е починала. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РЛН25-УГ51-100/03.01.2025г., нейни наследници по 3 закон са дъщерите ú Е.И.К.а и И. В. Т.. Съгласно чл. 432, ал. 1 т. 3 от ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1 т. 2 /в случай на смърт на някоя от страните/ и т. 3 от ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление. В настоящия случай длъжницата е починала на 31.12.2024г. и със смъртта ú по силата на закона е спряно и изпълнителното производство до конституиране на наследниците ú, каквото по изпълнителното производство въобще не е направено /прекратено е с постановление от 19.09.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което към настоящия момент не е установено дали е влязло в сила или не, тъй като е оспорено пред съда/. За периода на спиране на изпълнителното производство кредиторът няма правна възможност да действа, поради което и през това време давност не тече /така р.294/23.10.2025г.-к.т.д.504/2025г.-ВКС,Іт.о., р.1384/09.06.2022г.-в.гр.д.8279/2021г.-СГС/.

Следователно към датата на подаване на исковата молба – 16.07.2025г., давността не е била изтекла, като предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Наред с това част от дължимите суми, посочени в отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, са били и погасени чрез плащане в хода на изпълнителното дело, поради което за тях исковете са частично неоснователни и на това основание.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de672d83-13d0-4ad1-afd6-d440c757f1a4