Протокол № 58 от 04.06.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Смолян, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20265400900002 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата Г. С. М., редовно призована, се явява лично и с пълномощника й адв. Р. М., редовно упълномощена отпреди.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК застраховане“ АД – гр. София, редовно призовано, се представлява от а. А., надлежно упълномощен отпреди.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. А.: Нямам възражение по хода на делото.

Съдът също счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател,

Поддържам предявения иск, оспорвам отговора на ответното дружество.

Поддържам Допълнителната искова молба, оспорвам Отговора на допълнителна искова молба. Поддържам също и направените доказателствени искания, и водя двама свидетели за установяване на неимуществени вреди, които са пред залата и моля да бъдат допуснати до разпит.

Адв. А.: Уважаема госпожо Председател,

Поддържам подаденият от нас Отговор на искова молба, ведно с 1 направените в него доказателствени искания. Запознат съм с проекта за доклад, обективиран в определение на Съда.

Относно доказателствата, единствено Съдът не се е произнесъл по нашето доказателствено искане на стр. 10 на Отговор на искова молба – Раздел ІV Доказателествени искания, точка 2.

След като изслуша предварителните становища на пълномощниците на страните и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, Съдът О П Р Е Д Е Л И:

Приема за доклад по делото проекто-доклада, изготвен с Определение № 80 от 5.05.2026 г. по ТД № 2/20026 година на СмОС.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК Съдът О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателства по настоящото дело ДП № 171/2024 г. по описа на РУ - Девин, както и изпратените с писмо вх. № 2494 от 26.05.2026 г. писмени доказателства по опис, касаещи лечението на ищцата Г.

С. М. в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив.

Адв. М.: Във връзка с приетите доказателства, аз не се противопоставям да бъдат приобщени, но във връзка с Досъдебното производство и искането, което съм направила за разпит на свидетели-очевидци на местопроизшествието и с оглед обстоятелството, че водачът на товарния автомобил е починал, аз Ви моля да ми дадете възможност да се запозная с цялата преписка от ДП и да посоча и други свидетели.

Още едно допълнително доказателствено искане искам да направя. Тъй като клиентката ми е направила нови медицински изследвания, но нямахме възможност да ксерокопираме, моля да ми дадете възможност да представим тези медицински документи с допълнителна молба.

С оглед искането на пълномощника на ищцата, Съдът намира, че следва да бъде дадена възможност да се представят с допълнителна молба, медицински документи, във връзка с направени изследвания на Г. С. М. и затова

О П Р Е Д Е Л И:

2

Дава възможност на ищцата Г. С. М., да представи медицински документи за направени допълнителни изследвания.

Съдът пристъпи към разпит на водените от ищцата свидетели, които са допуснати до разпит с определение на Съда, и на които Съдът сне самоличността както следва:

Ф. Ш. М., българска гражданка, 63 години, омъжена, неосъждана, майка на ищцата Г. С. М..

Св. М.: Желая да свидетелствам.

Б. С. М., български гражданин, 40 години, женен, неосъждан, съпруг на ищцата Г. С. М.,

Св. М.: Желая да свидетелствам.

И на двамата свидетели, Съдът напомни, за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК, за което същите обещаха да говорят истината.

Съдът изведе от съдебната зала св. Борислав Моллов и пристъпи към разпит на св. Ф. Ш. М..

Разпитана свидетелката Ф. М. обясни на Съда:

Св. М.: Аз съм майка на Г. С. М.. Аз съм първа група инвалид.

Имам ТЕЛК, от много болести съм болна. Вечерта се разбрахме дъщеря ми да отиде до болницата в гр. Доспат да ми вземе едно направление, защото ми предстоеше да минавам през ТЕЛК. На другия ден дъщеря ми тръгна към болницата и се случи това нещо. По едно време дъщеря ми звънна и ми казва:

„Взех направлението и ще си тръгвам от болницата.“ Мина около един час и дойдоха кмета и доктора на Доспат, казаха ми, че дъщеря ми е катастрофирала. Аз бях изненадана. Казах: „Не може да бъде. Тя си е тръгнала от болницата към съседното село, където е женена“. Обясниха ми, че кола я блъснала. Докторът ми каза да звъня на всичките си близки, защото положението на Г. е много тежко и до вечерта може да не оживее. В това време мъжа ми и сина ми бяха на работа в чужбина - в Германия. Аз им звъннах по телефона да се прибират. Обадих се и на мъжа й. Лекарят в Доспат е извикал линейката, за да закара дъщеря ми в УМБАЛ “св. Георги“ в Пловдив. Аз в този момент не можах да я видя. Звъняхме в болницата в Пловдив, да искаме разрешение да отидем да я видим, но ни обясниха, че не е разрешено и не можем да я видим в този момент. Тя беше в интензивно 3 отделение 3 (три) дена и не ни даваха да я видим. Казаха, че е много тежка травмата. Таза на дъщеря ми беше счупен на много места. Кракът й беше счупен на две места. На глезена имаше рана. Раната на глезена на левия крак до една година й стоеше, и не можеше да зарасне. На главата си имаше направени 2-3 шева. На дясната ръка имаше също рана, която беше с 5-6 конеца зашита. Цялата беше охлузена, натъртена, в тежко състояние. Дадоха ни да видим Г., когато я преместиха от Интензивно отделение в Травматология. Тогава я видях, в много тежко състояние беше. Тя не можеше да мръдне, само главата можеше да движи. Десният крак беше счупен в глезена и беше на екстензия. Не можеше да мърда. Ръката също е била счупена, но тъй като лекарите са се занимавали с по-тежките травми, тя си е зараснала и сега дъщеря ми не може да си отвори ръката напълно. Един месец съпругът й стоя придружител в болницата и я гледаше. След един месец я изписаха, но тя през цялото време в линейката плачеше, заради силните болки.

Линейката само да попадне в някоя дупка и да се разтърси, и тя получаваше силни болки. Линейка от Доспат ни предоставиха, за да я транспортираме от Пловдив до Доспат, защото тя не можеше да стои седнала и трябваше да бъде в легнало положение. Като дойде в Доспат цяла нощ и цял ден плака. Не можеше да спи нито тя, нито ние. Извикахме лекар. Лекарят идваше да превързва раната на крака и на таза. Един месец беше в Пловдив, закарахме я в Доспат, след един месец пак я закарахме в УМБАЛ „св. Георги“ в гр.

Пловдив. Раната на крака беше инфектирана.

Трябваше да се чака определения от лекаря период, за да се извадят пироните на счупения таз, но казаха, че се е развила коксартроза на крака и трябва да й се смени ставата.

Трябваше да се смени ставата на левия крак. Два-три дена дъщеря ми беше в отделението в болницата в Пловдив и след това я изписаха. Пак с линейката от Доспат, от Пловдив я закарахме в Доспат. През това време и аз, и съпруга й, се грижехме за дъщеря ни. През това време нищо не можеше да прави. През това време постоянно имаше болки. Цяла нощ, с различни пасти съм мазала крака й. Пет минути исках да почина малко, но тя имаше постоянни болки и почва да ме вика. Изписваха й лекарства за болките. Ние плащахме всичко.

Безплатни лекарства не сме получавали. Гледахме я вкъщи. Шест месеца я гледахме вкъщи. През това време докато я гледахме до 6 месеца, идваше едно момче-рехабилитатор, 3 пъти в седмицата, за да й прави манипулации за раздвижване. До 6 месеца тя беше с памперси. След 6 месеца малко по малко 4 започнаха да я изправят, за да седне в леглото. Целият й гръб беше в рани от залежаването. След 10-11 месеца, близо година мина, докато тя стъпи на краката. Но когато я изправихме на крака не можеше да стои, защото й се виеше свят. Водихме я - аз от едната страна, друг от другата страна, за да прави малки крачки. Всеки ден малко по малко я раздвижвахме. През това време, докато беше на легло, не искаше да гледа нищо - нито по телефона искаше да говори, нито телевизия да гледа. Три четири месеца продължи раздвижването, за да може дъщеря ми да започне да ходи самостоятелно. През това време ходихме на прегледи при лекари. Десният крак, със счупения глезен, казаха че костите са били много начупени и не са зараснал правилно, и сега не може да го движи добре. Сложили й бяха пирони, но пак костите са й зараснали неправилно и не може да се движи. След една година дъщеря ми постъпи в болницата в Пловдив, за да махнат пироните от крака. От таза пироните не са й махнати. Още си стоят. Тя постоянно ходи на прегледи в Пловдив. От Гоце Делчев в Доспат идва един лекар и ходи и при него на прегледи, и в Пловдив ходи на прегледи. В Пловдив ходи на скенер моята дъщеря и лекарят й каза, че кракът няма да се оправи. Каза, че все по-зле ще става и може накрая да не може да ходи. Когато се върна от прегледа два дена плака непрекъснато, заради това, което й беше казал лекаря. През цялото това време изпитваше болки и сега си има болки. Не може да стои продължително време седнала, не може да стои продължително време и права, затова не ходи на работа. За две години е пенсионерка по болест, и се издържа с инвалидната пенсия. Преди катастрофата ходиха по чужбина с мъжа й да работят. В болницата един месец дъщеря ми беше с катетър. След това шест-седем месеца дъщеря ми ползваше памперси. Психически дъщеря ми е много съсипана. Преди беше щастлив човек, сега нищо не иска. Дъщеря ми чувстваше неудобство, че трябваше да я обслужваме и аз, и съпруга й, и затова не искаше нито да пие, нито да яде. Постоянно лекувахме раните по гърба й от залежаването, раните на крака. Много време – три-четири месеца рехабилитатора идваше по 3 пъти в седмицата. С негова помощ тя се изправи.

Г. има дете. Детето е на 14 години. Тогава беше на 12 години. Г. има дъщеря, излизаше с приятелки, но мълчи и не говори, защото се притеснява за майка си. Нощно време изобщо не може да спи. Пие успокоителни. Не може да спи от болки и пироните й пречат. Чувства напрежение от пироните. И психически е затормозена моята дъщеря. Приема лекарство за сън моята 5 дъщеря. В Доспат има медицински център и там идват от Гоце Делчев психиатри и тя отиде да се прегледа. Дадоха й лекарства. Малко се поуспокои.

Дъщеря ми не може да стои 5-10 минути права и затова не може да си върши и битови дейности по къщата. Преди Г. беше много щастлива жена, а сега е затворена и не иска да говори. Дъщеря ми плаче постоянно от болки и от притеснение за себе си и за детето. Със счупения крак от съдебната зала до отвън на палатата дъщеря ми не може да върви и трябва да седне. А за бедрената става, където има коксартроза на левия крак, докторът каза, че трябва малко да се изчака преди да се оперира. Но заради коксартрозата тя не може да се навежда - не може да си обуе обувките, не може да си облече чорапите. Аз й помагам. Преди инцидента дъщеря ми нямаше такива заболявания. Ние сме на 10 минути път между къщите и аз всеки ден ходя при дъщеря ми. Аз лично съм виждала, че тя има проблеми със съня. В началото 10 (десет) дена бях непрекъснато при нея. Два-три пъти по 10 дена съм ходила непрекъснато да бъда с нея. Една година и половина съпругът й не работеше, за да се грижи за Г..

Адв. М.: Нямам други въпроси.

Адв. А.: Нямам повече въпроси.

В съдебната зала бе призован свидетеля Б. М..

Разпитан св Б. С. М. обясни на Съда :

Св. Молов. Аз съм съпруг на Г. М.. Чичо ми ми се обади преди две години за катастрофата. Психически много се натоварихме тогава. Чичо ми, ми се обади първо и ми каза, че е станало нещо с Гюласка, но не знае точно какво. След това ми се обадиха и ми казаха, че камион е бутнал Г.. Тогава бях на работа в Англия и не можах да тръгна веднага, защото нямаше билети. На другия ден дойдох в България и отидох в болницата в Пловдив. Направо се качих горе при нея. Г. беше в неподвижно състояние. Травмите бяха многоохлузвания по ръцете, рани по главата, глезенът й беше превързан и на екстензия. По-късно оперираха глезена. Първо с таза се занимаваха, защото е бил фрапиращо счупен. Някои пирони ги махнаха. Около 10 дена след това направиха операция на глезена. Там имаше три пирона. Аз останах придружител на Г.. Около месец бяхме в болницата в Пловдив и през това време й направиха операция на счупения таз и операция на счупения глезен.