Решение № 3328 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100507751 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Депозирана е въззивна жалба с вх. №124813/15.04.2024 г. от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК 121683408, в която оспорва Решение № 5756/01.04.2024 г. поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че медицинската преценка не е доведена до решаването от компетентния по закон орган преди прекратяване на правоотношението, поради което е приел, че уволнението е незаконно. Посочва се, че във връзка със здравословното състояние на ищеца с писмо с изх.

№194/23.02.2023 г. „Столичен автотранспорт" ЕАД е поискал от ТЕЛК МБАЛ „Княгиня Клементина" София ЕАД да уточнят и потвърдят работоспособността на А. М. П.. Сочи, че с писмо с изх. №489/18.07.2023 г. от ТЕЛК МБАЛ „Княгиня Клементина" София ЕАД са уточнили, че с ЕР № 0013/06/ от 17.01.2023 г. на ТЕЛК „Княгиня Клементина" се приключва временната нетрудоспособност от 28.01.2022 г. до 16.01.2023 г. за преживян хеморагичен инсулт на 03.11.2021 г. и след като е прекратена временната неработоспособност остава в сила действащото ЕР № 0442/063 от 12.05.2022 г. на НКБ. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй 1 като липсвало предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, съответно че е неправилна констатацията на СРС, че в решението на ТЕЛК не е посочено ищецът да е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Сочи, че тази първа предпоставка е изпълнена с ЕР №0442/063 от 12.05.2022 г., с което е определена 96% трайно намалена трудоспособност и са посочени в т. 15 от ЕР противопоказанията на труд. Твърди, че съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ към 03.04.2023 г. работните места и длъжности при ответника, длъжността „Технически сътрудник, Инспектор жалби, писма и предложения“ в отдел „Експлоатация“ в предприятието на ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД и предходно заеманите от ищеца длъжности в ответното дружество не са били подходящи за заемане от ищеца с оглед неговото здравословно състояние. Посочва, че към датата на уволнението в „Столичен автотранспорт“ ЕАД не е имало свободно работно място, на което е било възможно да бъде преназначен ищецът с оглед неговото здравословно състояние. Твърди, че вещото лице при изготвянето на съдебно-медицинската експертиза е посочило, че не е установило подходяща длъжност, която ищецът може да изпълнява предвид здравословното му състояние и че в структурата на работодателя не е налице друга свободна подходяща за заемане от ищеца длъжност. Сочи, че съгласно СМЕ няма длъжности, определени за лица с намалена работоспособност, заети от лица без намалена работоспособност. Посочва, че съгласно Протокол от 13.02.2023 г. на Комисията по трудоустрояване в Централно управление няма подходящо място, тъй като работните места, подходящи за хора с увреждане, са заети от работещи с ЕР на ТЕЛК. Сочи, че съгласно Протокол от 19.01.2023 г. на Комисията по трудоустрояване от поделение „Дружба“ работните места, подходящи за трудоустрояване на лица, са били заети от трудоустроени лица. Твърди, че съгласно Протокол от 09.01.2023 г. на Комисията по трудоустрояване от поделение „Земляне“ работните места, подходящи за трудоустрояване на лица, са били заети от трудоустроени лица. Твърди, че се установява от Протокол изх. №111 от 25.01.2023 г. от Комисия по трудоустрояване от поделение „Малашевци“ работните места, подходящи за трудоустрояване на лица, са били заети от трудоустроени лица. Твърди, че работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 9 КТ, ако няма свободна подходяща длъжност, какъвто е процесният случай. Сочи, че са спазени всички предпоставки на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и прекратяването на трудовия договор е законосъобразно. Моли да се отмени решение №5756/01.04.2024 г. и да се отхвърлят исковете, предявени от А. М. П.. Моли да се присъдят разноски както за настоящото дело, така и за първоинстанционното дело.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 207550/24.06.2024 г., подаден от А. М. П., с който заявява, че оспорва жалбата и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че правилно СРС в своето решение е мотивирал и изложил, че в експертните решения не се сочи конкретна длъжност от съществуващите при работодателя, която може да се заеме от ищеца с оглед неговото здравословно състояние и противопоказания. Твърди, че правилно 2 първоинстанционният съд е приел, че твърдяната от работодателя невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност, не е установена чрез заключение на ТЕЛК, както и няма заключение на ТЕЛК, което да установява, че конкретната длъжност е противопоказна за здравето на лицето, съответно тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службата по трудова медицина или от вещо лице в производство по трудов спор. Твърди, че работодателят не е изискал заключение на ТЕЛК, което да съдържа освен здравословното състояние на работника и съществуването на здравни противопоказания, но и данни какви точно длъжности работникът не може да изпълнява, както и дали е възможно да изпълнява конкретната длъжност по сключения между страните трудов договор. Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да предложи на работника друга подходяща за здравословното му състояние работа. Сочи, че не е ясно на базата на какви критерии работодателят е определил подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Посочва, че работодателят не е предложил на ищеца да заеме друга длъжност от посочените в списъка по чл. 315, ал. 1 КТ. Сочи, че към момента на уволнението не е издадено и Експертно решение на ТЕЛК, в което да е посочено, че длъжностите, които фигурират в Списъка на трудоустроените лица, представен от работодателя, не са подходящи. Намира, че в обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения, и мотивите му са ясни и всеобхватни и са обсъдени в детайли всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че не са налице и посочените от въззивника нарушения във връзка с доклада по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът А. М. П. е предявил срещу ответника Столичен автотранспорт ЕАД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) на основание чл.344,ал.1,т.2 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и 3) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за времето за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение от 03.04.2023 г. до датата на до 03.10.2023 г. в размер на 8364лв.

Ищецът твърди, че с ответника е бил в трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № РД 12-689/25.09.1996 г. ., по силата на който е била назначен на длъжност „Организатор, автомобилен транспорт - ръководство на движението”, отдел „Експлоатация“.

С Допълнително споразумение № 12- 91/02.11.2020 г. трудовото правоотношеине е изменено 3 на основания чл. 119, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, като считано от 02.11.2020 г. ищецът да изпълнява длъжността „Технически сътрудник, Инспектор жалби, писма и предложения“ в отдел „Експлоатация”. Посочва, че със заповед наименувана АКТ № РД 12- 74 от 30.03.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,т. 9 КТ считано от 03.04.2023 г.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът дава становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, доколкото са налице предвидените в чл. 325, ал.1,т.

9 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че от ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня Клементина“ е поискано становище относно работоспособността на ищеца.

Заявява, че са спазени всички законови изисквания при прекратяване на трудовото правоотношение, като излага аргументи в тази насока.

С протоколно определение от съдебно заседание проведено на 29.10.2023 г. е увеличен размерът на предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, като същият е увеличен до сумата от 9302,76 лв.

С решение № 5756/01.04.2024 г. по гр. д. № 20231110130170/2023 г. по описа на СРС, 179 състав са уважени предявените от А. М. П., с ЕГН **********, кумулативно обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца А. М. П., за незаконно и неговата отмяна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. М. П. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Технически сътрудник, Инспектор жалби, писма и предложения“ в отдел „Експлоатация“ в предприятието на ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК 121683408; по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.

225, ал. 1 КТ искът е частично уважен, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 03.04.2023 г. – 03.10.2023 г. в размер на 4825,48 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от 9302,76 лв. искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане, извършено в хода на процеса. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждан в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на 4 двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от страните становище исковата молба и отговора на исковата молба, са обявени следните обстоятелства по делото: че страните са били в трудово правоотношение на основание сключен Трудов договор № РД 12-689/25.09.1996 г.., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност„Организатор, автомобилен транспорт - ръководство на движението”, отдел „Експлоатация“, а с Допълнително споразумение № 12- 91/02.11.2020 г. трудовото правоотношение е изменено на основание чл.119, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, като считано от 02.11.2020 г. ищецът да изпълнява длъжността „Технически сътрудник, Инспектор жалби, писма и предложения“ в отдел „Експлоатация”, както и че със заповед наименувана АКТ № РД 12- 74 от 30.03.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,т. 9 КТ считано от 03.04.2023 г