Решение № 219 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110106552 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, е предявил срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 649,50 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423242417521, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 27.03.2024 г., около 07,50 часа в гр. *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Ленд роувър“ „Фрилендер“, с рег. № ***, който при извършване на маневра завой надясно ударил в задната част застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С4“ с рег. № *** и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: 27.03.2024 г., около 07,50 часа в гр. *** застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Ленд роувър“ „Фрилендер“, с рег. № ***, при извършване на маневра завой надясно ударил в задната част застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С3“ с рег. № ***, с което му причинил щети – задна 1 броня, стоп и капак. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

Твърди, че щетите са на стойност 3498,72 лв., като поддържа, че на 15.05.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 27.08.2024 г. покана, цялата дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 25,00 лева не е погасена, като ответникът платил единствено сумата от 2784,22 лева, като остатъкът се дължи. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 649,50 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ на лекия автомобил. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди.

Възразява, че размерът следва да се определи по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 649,50 лева, представляваща неплатен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423242417521, за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП, станало на 27.03.2024 г., в гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

2

В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.07.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „Ситроен“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; лекият автомобил „Ленд роувър“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; ПТП е настъпило по механизма, описан в двустранния протокол за ПТП, като във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на сервиза извършил ремонта сумата в размер на 3498,72 лева на 15.05.2024 г. и е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена.

Между страните не е спорно и че ответникът е погасил чрез плащане сумата от 2784,22 лева, като в настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимото по щетата с извършеното плащане на по-малка от търсената от ищеца сума, при възражение, че стойността на щетите е в по-нисък размер.

От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4514,02 лева с оригинални части и 3648,18 лева на база на средни пазарни цени на алтернативни резервни части и цени на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на чл.

400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (така Решение № 7670 от 15.12.2025 г по възз. гр. дело № № 6799/2024 г. на СГС, IV-Г въззивен състав и цитираната там практика на ВКС - решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., на І ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на І ТО на ВКС, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на II ТО на ВКС, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ІІ ТО на ВКС).

От заключението на вещото лице се установява, че към датата на ПТП средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране 3 надвишава платената от ищеца в полза на сервиза сума от 3498,72 лева, която ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл.

411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че 25 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП.

Ответникът е погасил чрез плащане 2874,22 лева, поради което остатъкът в размер на 649,50 лева (332,08 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски.

Същият е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, 300 лева– депозити за вещо лице (л. 71 и с молба от 26.11.2025 г). Заявил е и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.

Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от 550 лева (281,21 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) – разноски за тази инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 649,50 лева (332,08 евро), представляваща остатък от изплатено 4 застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423242417521, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 27.03.2024 г., около 07,50 часа в гр. *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Ленд роувър“ „Фрилендер“, с рег. № ***, който при извършване на маневра завой надясно ударил в задната част застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С4“ с рег. № *** и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лева (281,21 евро) - разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.