Решение № 2711 от 22.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2711 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110156150 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Е. Р. срещу Б. Й. А., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл.

240, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 11.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от общо 15 462 лева, представляваща платени суми за периода от 2015 г. до 20 19 г. за погасяване на получен от ответника банков кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 21 998 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2016 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като на 11.12.2015 г. ответникът закупил недвижим имот с идентификатор *** с площ 323 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Орландовци – Малашевци, за сумата от 10 000 лева.

Ищцата сочи, че за закупуването на имота била предоставила в заем на ответника сумата от 5 000 лева, а другата част, необходима за закупуването на имота, ответникът получил от предоставен банков кредит от „Централна Кооперативна банка“ АД през 2015 г. Излага се, че част от погасителните вноски по договора за банков кредит били правени с лични средства на ищцата, като за периода от 2015 г. до 2019 г. били платени суми в общ размер на 15 462 лева. Сочи, че на 16.06.2016 г. бил предоставен и друг заем на ответника в размер на 21 998 лева, като сумата била преведена по банкова сметка с титуляр настоящия ответник. С 1 уточняваща молба ищецът е пояснил, че сумите в размер на 21 998 лева и 5 000 лева били предоставени на ответника по силата на сключени договори за заем между страните, а сумата от 15 462 лева била предоставена на извъндоговорно основание и представлявала сбор от извършени погасителни вноски по договор за банков кредит, предоставен на ответника, за периода 2015 г. – 2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Излагат се съображения за недопустимост на иска с цена 15 462 лева, като в тази връзка се навеждат твърдения, че липсва заявяване на извъндоговорно основание, че се касае не за един, а множество искове, за които следва да се събира отделна такса. Исковете се оспорват и като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационни отношения по договори за заем.

Ответникът признава, че е закупил имота, посочен в исковата молба, но сочи, че е заплатил сумата за него с лични средства, както и че не е получавал сума в размер на 5 000 лева от ищцата по договор за заем. Оспорва да е получавал и сума в размер 21 998 лева по договор за заем от 16.06.2016 г. Оспорва и претенцията от 15 462 лева и твърди, че е погасявал кредита с лични средства. В условията на евентуалност релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции. Сочи, че през 2017 г. е отсъствал от страната и че ищцата е била негов пълномощник. В тази връзка твърди, че внесените от ищцата суми по негови банкови сметки представляват негови лични средства, както и че за извършените действия ищцата му е давала устен отчет. Поддържа, че за периода през който са живели на семейни начала бил дарил множество суми на ищцата и заплащал всичките й разноски. Ответникът твърди, че за периода от 2015 г. до 2019 г. е предал на ищцата сума в общ размер на 50 000 лева, поради което и прави възражение за прихващане. Твърди, че тази сума била получена от ищцата неоснователно и че последната се е обогатила с нея.

С молба-уточнение от 21.09.2022г. ответникът сочи, че сумата от 50 000 лева представлявала сбор от предоставени на ищцата суми без основание за периода от 2015г. до 2019г. по 10 000 лева на година.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Релевираните от ответника доводи за недопустимост на иска за неоснователно обогатяване са неоснователни, тъй като основанието на иска е уточнено с молба-уточнение от 16.08.2021г. във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, а коригираната искова молба се счита редовна от датата на нейното подаване.

По така предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните са сключени договори за заем; че е предоставил реално на ответника договорените заеми; както и че е настъпил падежа на задълженията на ответника да върне заемите. В тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесните суми, за което не сочи 2 доказателства.

По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил задължен да плати процесната сума /представляваща погасителни вноски по договор за кредит/ и се е обогатил, спестявайки разходи за заплащането й; своето обедняване и размера му; както и връзката между обогатяването на ответника и обедняването си. В тежест на ответника, при доказване на горното е да докаже, че е налице основание за получаване на сумата.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

По релевираното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от общо 50 000 лева за периода от 2015г. до 2019г. в размер на по 10 000 лева на година, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ответника е да докаже предаването на процесната сума на ищеца, а в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за имуществено разместване.

Между страните не е спорно единствено обстоятелството, че за процесния период от 2015г. до 2019г. са живели заедно на съпружески начала без сключен граждански брак.

По предявените искове за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 11.12.2015 г. и сумата от и сумата от 21 998 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2016 г., съдът намира следното. От приетото извлечение по сметката на ищцата С. Е. Р. в „Обединена Българска Банка“ АД се установява, че на 10.06.2016г. ищцата е получила превод от трето за спора лице в общ размер на 22 000 лева с основание покупко-продажба и довършителни работи на имот в гр.

Елена. Съгласно същото извлечение, на 15.06.2016г. ищцата е превела по банковата сметка на ответника Б. Й. А. сума в размер на 21 998 лева с основание „захранване“. Относно заема от 11.12.2015г. ищцата твърди, че е предала сумата на ответника в брой.

От показанията на свидетеля Росица Е. Владова /сестра на ищцата/ се установява, че като свидетелката била давала многократно пари назаем на ищцата. Преди Коледа на 2015г. ищцата била отишла заедно със съпруга си /ответника, с когото ищцата е живяла заедно през този период/ при свидетелката и двамата поискали от свидетелката сумата от 5000 лева за закупуване на някакъв имот. Според свидетелката, доколкото й е известно по-късно ищцата била дала на ответника цялата сума, която получила от наследството на техния баща за построяване на имот. Ищцата постоянно била изплащала кредити, които били на името на ответника, поради което свидетелката давала често пари на сестра си назаем, включително за да ходят на море. На свидетелката не е известно ищцата да е получавала заем от ответника.

За издръжката на семейството и изплащане на кредитите се грижела ищцата, тъй като ответникът нямал постоянна работа.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че на 16.06.2016г. ищцата е предала на ответника чрез банков превод сумата от 21 998 лева, но не се установява сумата да е преведена на основание съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за заем. При извършен превод на сумата, основанието за това не може да се 3 предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца. В случая от представеното банково извлечение не се установява, че сумата е предадена на ответника по договор за заем, доколкото посоченото от ищцата основание на превода е захранване на сметка. Такова обстоятелство не се установява и от показанията на св. Владова, която сочи, че ищцата била продала свой наследствен имот /обстоятелство, което се потвърждава от съдържанието на извлечението/ и била вложила парите за построяване на къща. Друго не се установява и от показанията на допуснатите на ответника свидетели. Следователно, съдържанието на банковото извлечение и показанията на свидетелката биха могли да обосноват претенция за връщане на даденото поради неоснователно обогатяване на ответника, но не и на договорно основание, каквото се поддържа от ищцата.

Не се установява и твърдението на ищцата, че е предала в брой сумата от 5000 лева в заем на ответника на 11.12.2015г. Разписка за предаването на тази сума липсва, а от показанията на св. Владова се установява, че в действителност самата свидетелка е предоставила на ищцата и ответника заем в размер на 5000 лева около Коледа на 2015г., по което приблизително време се твърди да е сключен процесният неформален договор за заем.

Затова дори да се приеме, че сумата е ползвана само от ответника за закупуване на имот /както се твърди в исковата молба/, то ищцата не се явява заемодател по правоотношението и не е легитимирана да иска връщане на заетата сума.

Предвид гореизложеното, предявените искове за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 11.12.2015 г. и сумата от и сумата от 21 998 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2016 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По предявения иск за връщане на сумата от 15 462 лева, представляваща платени суми за периода от 2015 г. до 2020 г. поради неоснователно обогатяване на ответника, съдът намира следното.

От представеното извлечение от банковата сметка на ответника Б. Й. А. с IBAN: BG42 CECB 9790 10E1 9705 00 в „Централна Кооперативна Банка“ АД се установява, че за процесния период са налице общо 30 плащания на обща стойност от 15 462 лева, извършени на каса и чрез банков превод от ищцата по посочената сметка за различни по размер суми с основания „вноска“ и „вноска по кредит“, първата от които датира от 23.06.2015г., а последната от 07.10.2019г. Релевираното от ответника оспорване на съдържанието на банковото извлечение е неоснователно, тъй като същото кореспондира с представеното от самия ответник извлечение от сметка и договор за потребителски кредит.

От приетия Договор за потребителски кредит от 09.04.2014г. се установява, че на посочената дата между „Централна Кооперативна Банка“ АД като кредитор, Б. Й. А. като кредитополучател и С. Р. Н. като поръчител е сключен договор за потребителски кредит за главница от 6000 лева с краен срок на плащане 25.03.2019г. В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че креидтополучателят ще изплаща главницата, лихвите, таксите и разноските по кредита от своята картова разплащателна сметка при банката:

IBAN: BG42 CECB 9790 10E1 9705 00. От извлечението по банковата сметка на ответника 4 се установява още, че на 27.02.2015г. ответникът е усвоил и сума в размер на 13 000 лева по друг договор за кредит.

От така събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин, че през периода на действие на договорите за кредит, ищцата е извършвала вноски с основание „вноска“ и „вноска по кредит“ по банковата сметка, по която се обслужват кредитите на ответника, без същевременно да е задължена по договор за кредит като кредитополучател или поръчител и без за нея да е съществувало друго правно задължение да извършва тези вноски. Като е погасявала получен от ответника кредит чрез преводи и вноски на каса по кредитната сметка, ищцата е обедняла с внесените от нея суми, докато ответникът се е обогатил за нейна сметка, спестявайки разходи за заплащане на дължимите вноски по кредитното правоотношение.