Решение № 4274 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110166604 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. Н. К. и А. Б. К. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва : Б. Н. К. - 3/4 части и А. Б. К. - 1/4 част от следните суми : сумата от 792,50 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. - м.04.2023г. до имот на адрес : гр. София, ж.к.Л***, ведно със законната лихва от 25.03.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 93,81 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2022г. - 29.02.2024г., сумата от 61,80 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 11,98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2021г. - 29.02.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17298/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Позовават се на изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело 1 становище, с което не оспорва исковете и поддържа, че дялово разпределение спрямо процесния имот е извършено съобразно нормативните изисквания.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

В първото по делото съдебно заседание съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през процесния период ответниците са собственици на процесния имот. Няма спор, че квотите в съсобствеността на следните : за Б. К. – ¾ ид.ч. и за А. К. – ¼ ид.ч. Като собственици на имота ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период е доставена топлинна енергия за отопление, като в имота е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са били монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили. За процесния период е извършвано дялово разпределение от трите индивидуални разпределители за разход на отопление чрез дистанционен отчет. Към така отчетената ТЕ се прибавя и ТЕ, отдадена от 1 бр. щранг лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и която отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. През процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. През процесния период потреблението на топла вода е изчислявано съгласно показанията посредством дистанционен отчет на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 2

746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключил, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 792,72 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 871,51 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 78,79 лева.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия.

Неоснователно се възразява, че клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащането на цената на доставената топлинна енергия след покана, защото в Общите условия е предвиден срок за плащане на задълженията – 45 – дневен срок. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответниците са изпаднали в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 93,81 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.

3 на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 25.03.2024г. Изискуемостта на най – старото претендирано вземане – това за м.05.2021г., е настъпила на 15.07.2021г., като от последната дата до завеждане на делото не е изтекъл приложимия 3 – давностен срок – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД. Предвид това възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

От горното следва, че искът за главното вземане съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) следва да се уважи до предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер. Отговорността на ответниците за задълженията е разделна съобразно притежавания от тях обем права върху съсобствения процесен имот.