Решение № 329 от 20.09.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Ловеч, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200579 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Г. Ц. против Наказателно постановление № 26-0456-000043 на ВПД Началник на РУ-У при ОД МВР - Ловеч, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят излага следното:

Автомобилът, който е управлявал към момента на проверката, е собственост на съпругата му. Същият е закупен приблизително пет месеца преди извършване на проверката и в този период нито той, нито собственикът на автомобила са уведомявани, че за автомобила липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) и че регистрацията му е служебно прекратена.

В съдебно заседание въззивникът Ц. Г. Ц. се явява лично и посочва, че отглежда овце и фермата му се намира на три километра от дома му, като в момента ходи с жена си пеш с една количка. Сега е време за сеитба и няма да може да закара семена и торове. Бил подведен от застрахователката и като разбрал, веднага си е платил.

Въззиваемата страна – Административнонаказващият орган (ВПД Началник на РУ град У), редовно призован, не се явява и не изпраща 1 представител.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ Д.М. Ц.а била собственик на лек автомобил „Ш Й“ с рег. № ******. За автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 19.11.2025 г. На 08.04.2026 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. За прекратяването на регистрацията не е съобщено на собственика на лекия автомобил. На 15.05.2026 г. около 14:07 часа Ц. Г. Ц. управлявал МПС – „Ш Й“ с рег. № ******, в гр. У, на улица „Х.Б. ***, след като регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Този факт бил установен при проверка от органите на МВР. За описаното по - горе деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 5447467 от 15.05.2026 г. за извършено нарушение на чл. 140 от ЗДвП.

2/Веднага след като Ц. Ц. узнал, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация, на лекия автомобил „Ш Й“ с рег. № ****** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като полицата станала активна на 15.05.2026 г. в 15:57 часа. Регистрацията на автомобила била възстановена на 16.05.2026 г.

3/ С мотивирана резолюция от 01.06.2026 г. било прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 5447467 от 15.05.2026 г. и преписката е изпратена на прокуратурата по компетентност.

Няма данни резолюцията да е връчена на жалбоподателя. С постановление на РП – гр. Ловеч от 05.06.2026 г. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Екземпляр от постановлението е изпратен на РУ на МВР - У за преценка относно налагането на административно наказание. Ц. Ц. не е получил екземпляр от постановлението.

4/ С Наказателно постановление № 26-0456-000043 на ВПД Началник на РУ-У при ОД МВР - Ловеч от 12.06.2026 г. на Ц. Ц. е наложена посочената погоре санкция за това, че: в гр. У на ул. „Х Б“ пред дом № 40 в посока гр. У – гр. Ловеч, управлява лек автомобил „Ш Й“ с рег. № ********, собственост на Д.М. Ц.а от гр. Л., като към момента се установи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от 08.04.2026 г.

В автомобила пътува заедно с лицето Д.М. Ц.а от гр. Л.; не представя СРМПС 2 част II, с което е извършил: 1/ управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи след следния доказателствен анализ:

Пункт 1 се установи от: Справка за собствеността на МПС (л. 49).

Видно от Уведомление № 008703 от 08.03.2026 г. на Гаранционния фонд и справка (л. 18 и л. 19), се установява кога е сключена застраховката и кога е прекратена регистрацията. По делото няма доказателства уведомлението да е получено. Също така няма други доказателства, които да установяват, че е извършено уведомяване за прекратяване на регистрацията. Това, че жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената дата, място и час, се признава от него и се подкрепя от докладна записка (л. 46), сведение (л. 47) и АУАН серия GA № 5447467 от 15.05.2026 г. (л. 52).

Пункт 2 се доказа от: Справка (л. 19) и застрахователна полица (л. 31).

Пункт 3 се установи от: Мотивирана резолюция от 01.06.2026 г. (л. 32) и постановление на РП – гр. Ловеч от 05.06.2026 г. (л. 33). По делото няма никакви доказателства постановлението да е връчено на Ц. Ц., въпреки че в него е посочено да му се връчи. АНО е бил изрично задължен да предостави доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на ДП, но такива не са предоставени.

Пункт 4 се доказа от: Наказателно постановление № 26-0456-000043 (л.

25).

ПО ПРАВОТО:

По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Административното производство е образувано по диференцирания ред на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В този случай сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не важат поради обстоятелството, че липсва изискване за съставяне на АУАН. Необходимо е само постановлението да е връчено на нарушителя и НП да е издадено в предвидения шестмесечен срок от връчването му. В този смисъл е Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС и стр. 79 от Ръководство на наказателния съдебен състав, книга втора, издадена от НИП.

В настоящия случай постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство не е връчено на жалбоподателя.

Постановлението за отказ да се образува ДП изпълнява функциите на АУАН – привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае какво нарушение му е вменено, да се запознае с фактите и доказателствата и да успее да организира защитата си в пълен обем.

С невръчването на постановлението Ц. Ц. е изцяло лишен от възможността да участва в извънсъдебната фаза на

3 административнонаказателното производство и това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

На следващо място, издаването на наказателно постановление преди влизането в сила на постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство грубо нарушава принципа за недопустимост на двойното преследване и наказване за едно и също деяние (ne bis in idem).

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Сергей Золотухин срещу Русия“ и последващата я константна съдебна практика, забраната по чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ се отнася не само до паралелното налагане на две наказания, но и до самото водене на две паралелни производства (наказателно и административнонаказателно) с наказателен характер срещу едно и също лице за същите факти.

Административнонаказателното производство по ЗДвП безспорно има „наказателен“ характер по смисъла на Конвенцията (критериите „Енгел“).

В конкретния случай, тъй като постановлението на Районна прокуратура – Ловеч за отказ от образуване на наказателно производство не е било връчено на жалбоподателя, то не е влязло в законна сила и не е предизвикало своя стабилен десезиращ ефект. Липсата на връчване означава, че за жалбоподателя срокът за обжалване пред горестоящата Окръжна прокуратура изобщо не е започнал да тече. Това създава реална и правно недопустима опасност от две успоредни производства за едни и същи факти.

Актът, с който се отказва образуване на наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективните признаци на вмененото му деяние, както и основанието за отказа.

В конкретния случай в постановлението на РП - Ловеч ясно са посочени деецът, деянието и правната му квалификация.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него.

По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

В настоящия казус, за да се наложи наказанието, предвидено в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, следва да са били налице следните предпоставки: жалбоподателят да е управлявал автомобила, след като регистрацията му е служебно прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, и собственикът на МПС-то да е уведомен за това.

Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда задължение за Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на 4 превозни средства, че са пропуснали да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или че сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им даде срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението, за да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11 на същия член, ако в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява звената „Пътна полиция“ да прекратят регистрацията на превозното средство.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП компетентните органи на МВР служебно прекратяват регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 2023 г. на ВКС и ВАС не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Въпреки че към момента на постановяване на Тълкувателното постановление в края на първото изречение е съществувал текстът „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“, задължението да се информира засегнатото лице за ограничаване на правата му не е отпаднало.

Процедурата по прекратяване на регистрацията е уредена в Наредба № I-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях.

Основанията за служебно прекратяване на регистрацията са изброени в чл.

186, ал. 1, като т. 8 визира служебното прекратяване на регистрацията по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според ал. 2 на същия чл. 186 от Наредбата „при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т.

1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра“.

При горното се налага изводът, че задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира изрично в ЗДвП, не е отпаднало – в този смисъл е Становището на Върховния касационен съд по конституционно дело № 12/2026 г.

Предвид че собственикът на лекия автомобил „Ш Й“ с рег. № ****** не е бил информиран за прекратената му регистрация, липсва една от предпоставките за налагане на санкцията по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което прави обжалваното наказателно постановление материално незаконосъобразно.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че липсва и субективният елемент за ангажиране на отговорността от страна на АНО.