Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1812 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1185/2025
Вид
Определение № 1812
Подписан
15.07.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530-541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 557, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 557, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 553-559 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 556, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 59 · Закон за наследството
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1812 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501185 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3715/30.06.2025 г. на Банка ДСК АД , представлявано от пълномощника си –юк.Константин Койчев. против определение № 366/25.06.2025 г. на Районен съд Карнобат, постановено по ч.гр. д. № 717 по описа за 202 5 г., , с което е прекратено производството по делото и същото – изпратено по подсъдност на РС-Бургас за произнасяне по молбата на частния жалбоподател за назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалия на 18.05.2025 г. Г.Д.Д. ,длъжник на молителя .

С жалбата определението се оспорва като неправилно. Оспорва се становището на районния съд, че не е компетентен да разгледа молбата за назначаване на управител на наследство на основание чл. 59 от ЗН. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалба е подадена от легитимира страна – молител в охранителното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е сезиран с молба от Банка ДСК АД-гр. София ,представлявано от изп.директори $Боян Стефанов и Доротея Николова ,действащи чрез пълномощника си –юк.Константин Койчев за назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалия на 18.05.2025 г.

Г.Д.Д. ,длъжник на молителя .

В молбата се твърди, че Банка ДСК АД е кредитор на починалия 1 длъжник Г.Д.Д. въз основа на договор за кредит от 25.03.2022 г. и анексите към него –за първоначално разрешена главница от 63 200 лв./ с актуален размер на задълженията 45 592,82 лв./;договор за кредит от 26.09.2023 г. и анекси към него –за първоначална главница 63 000 лв./актуален размер на задължението -48 945,73 лв. / и договор за кредит от 15.08.2022 г. и анекси към него – за първоначално разрешена главница от 535 333 лв. / с актуален размер на задължението 423 841,88 лв. /,които кредити са били предоставени на Д. в качеството му на земеделски производител .

Законните наследници на починалия -двама сина и преживяла съпруга са се отказали от наследството му с надлежно вписани откази .От удостоверението за наследници и родствени връзки следващия по ред наследник е неговият брат – А. Д. ,който е бил уведомен и призован към наследяване ,но не е поел управлението на наследството ,Това обосновавало правния интерес на молителя като заинтересовано лице, да иска назначаване на управител на незаетото наследство.

Посочено е ,че в качеството му на регистриран земеделски производител/в каквото качеството са получени кредите /Д. е притежавал животновъден обект – овчарник за отглеждане на общо 420 овце –майки ,130 подрастващи ,10 бр. кочове,в който обект към момента има около 347 животни/съгласно приложена справка от интегрирана информационна система на БАБХ/,находящ сее в с. Есен , общ.Сунгурларе .Освен това – всички недвижими имоти ,собственост на починалия /съгласно приложена справка от ИКАР/се намират на територията на община Сунгурларе С обжалваното определение, районният съд, позовавайки се на постановките на ТР № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че съдът по местооткриването на наследството следва да предприеме действия по назначаване на управител на наследство по чл. 59 от ЗН и е прекратил делото пред себе си ,като е правил делото по подсъдност на РС -Бургас.

Настоящият състав на съда намира на първо място, че обжалваното определение, с което се оставя без разглеждане молбата, поради неподсъдност пред сезирания районен съд, е неправилно На следващо място съображенията на районния съд относно компетентния съд, който следва да предприеме действия за назначаване на управител на незаетото наследство, са неправилни.

Производството по чл. 59 от ЗН е охранително.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗН когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството, а съгласно ал. 2 управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

2

Приложението на чл. 59 от ЗН е изрично предвидено и в хода на гражданския процес, когато някоя от страните почине при неговата висящност.

Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ГПК при смърт на ответника, за ищеца възниква задължението да посочи в 6 месечен срок правоприемниците на ответника с адресите им за призоваване. В случай, че липсват данни за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред, ищецът е длъжен да поиска от съда, пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме процедура по чл. 51, ал. 1 от ЗН, като даде срок на лицето, имащо право да наследява, да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство, ищецът е длъжен да предприеме съответните, предвидени в чл. 59 ЗН действия, като поиска от районния съд назначаване на управител на наследството.

Ако починалото лице е имало качеството на ищец в производството, то тогава съдът служебно следва да го спре на основание чл. 229, ал. 1 от ГПК и чл. 230, ал. 1 от ГПК делото до призоваване на наследниците му или до назначаване на управител на незаетото наследство. Ако пък починалото лице е имало качеството на ответник в производството, то съдът със спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1 от ГПК и чл. 230, ал. 2 от ГПК, следва да даде указания на ищеца в 6-месечен срок да посочи наследниците за призоваване или да вземе мерки за назначаване на управител. Ако тези указания не бъдат изпълнени производството се прекратява /в този см. решение № 161/15.11.2017 г. по т. д. № 345/2017 г., I г. о. на ВКС, определение № 107/18.03.2020 г. по гр. д. № 3465/2019 г., I г. о. на ВКС и др. / Действително съдебната практика, вкл. задължителната такава – ТР № 1/2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС приема, че управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник, от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство. Така например е процедирал съда по к. гр. д № 2936/2017 г., I г. о. на ВКС, като следва да се има предвид, че производството по това дело е делбено и предмет на същото е било цялото наследствено имущество, с оглед на което не е било необходимо съставянето на опис. Освен това един от наследниците е бил известен и не е имало пречка да поеме управлението на незаетото наследство съобразно наследствените права на неприелия наследството съделител. В такава хипотеза с оглед процесуална икономия е логично управителят на незаетото наследство да бъде назначен от съда по висящото дело.

При тези данни сезираният районен съд не е имал никакво основание да откаже съдействие на молителите в охранителното производство, а формираната съдебна практика, допускаща назначаване на управител на незаетото наследство и от съда по висящия спор, не изключва компетентността на районния съд по местонахождението на наследствените имоти , предвидена изрично в чл. 5 53 ГПК и в разпоредбите на процесуалния закон. Това производство е охранително и по отношение на него са 3 приложими общите правила за охранителните производства, уредени в ГПК, регламентирани в глава четиридесет и девет, чл. 530-541 ГПК. Касае се за граждански съдебни производства, които се инициират и се развиват по молба на заинтересовано лице, търсещо от съда конкретно съдействие по издаване на охранителен акт. Съдебните охранителни производства са родово подсъдни на районен съд. Установените от законодателя правила, характерни само за охранителните производства, са свързани с възможността съдът да основе изводите си на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейски органи, или на общините, да събират необходимите доказателства.

Охранителното производство по открито наследство по глава петдесет и втора, чл. 553-559 ГПК също урежда изрично компетентността на районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.

Съставянето на опис е елемент от това производство – арг. от чл. 59, ал. 2 от ЗН, чл. 556, ал. 1, чл. 557, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 557, ал. 3 от ГПК описът може да се извърши и без да е направено запечатване, а когато е извършен от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия – арг. от чл. 559 ГПК. Установените правомощия на съда по чл. 553 и сл. от ГПК не касаят формирането на воля от същия, а определят кръга от необходими действия и събиране на доказателства за имуществото на починало лице при открито наследство, от които само зависи насоката на произнасянето по реда на чл. 531 и сл. ГПК за издаване на охранителен акт, почиващ на права, установени в други закони от материално-правен характер – в случая чл. 59, ал. 1 от ЗН.

По изложените съображения обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 366/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 717 по описа за 2025 г. на Районен съд Карнобат и

ВРЪЩА делото на РС – Карнобат за извършване на следващите се процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5