Решение № 217 от 03.11.2021, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 289/2021
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 03.11.2021
- В сила
- 03.11.2021
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 159, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, изр. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, изр. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 1,т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Смолян, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500289 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2822/28.04.2021г. от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ-’ - СМОЛЯН, представлявана от гл. юриск. Т.К. срещу Решение № 108 от 19.04.2021 г.по гр. дело № 742/2020 на Районен съд – Смолян,с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян е осъдена да заплати на КР. АТ. Х. сума в размер на 572.40 лв., представляваща левовата равностойност на безплатна храна за периода 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението; сумата от 120.60 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемата безплатна храна, считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, за който полагаемата храна се дължи, до 31.07.2020 г.; сума в размер на 87,48 лв., представляваща левовата равностойност на полагаеми ободряващи напитки за периода 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 21.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението; сумата от 18.49 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемите ободряващи напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответния 1 месец, за който полагаемите ободряващи напитки се дължат, до 31.07.2020 г. и сумата от 700.00 лв. съдебни разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд - Смолян сумата от 320.00 лв., от която 200.00 лв. държавна такса и 120.00 лв. за възнаграждение на вещо лице.С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил исковата молба на КР. АТ. Х., с която са предявени главни искове по чл. 181, ал. 3, изр. 1 и 2 от ЗМВР и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован в мотивите си и в осъдителната част. Счита ,че с обжалваното решение неправилно е осъден посочения от ищеца ответник - Регионална дирекция „Гранична полиция“ Смолян, която не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР. В чл. 37, ал. 1, т.
1 от ЗМВР са определени основните структури на МВР, а в ал. 2 от същата разпоредба изчерпателно е посочено кои от тях са юридически лица главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт. Регионалните дирекции „Гранична полиция“ (РДГП) към Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) не са сред изброените. Същите са териториални звена на ГДГП, в които могат да се създават ГПУ, БГПК, ГКПП, сектори и други звена от по-нисък ранг, като същите нямат качеството на юридически лица (чл. 7 от ПУД на МВР). Намира ,че районния съд изцяло е игнорирал изложените аргументи по отношение обстоятелството, че за РДГП-Смолян липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като не е юридическо лице, а само териториално поделение на ГДГП.Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 назначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности. Служителят е назначен на длъжност в ГПУ-Момчилград именно от директора на ГДГП, а не от директора на РДГП.
Счита ,че съда неправилно е приел, че при установената по делото фактическа страна исковете подлежат на уважаване в размера им съобразно заключението на вещото лице по ССЕ, както се поддържат и съобразно допуснатото изменение в съдебно заседание.Намира ,че изводите на първоинстанционния съд по отношение иска по чл. 181, ал. 3. изр. 1 от ЗМВР са изцяло неправилни.Съгласно относимата към процесния период редакция на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, на служителите от МВР се осигурява храна или левовата и равностойност, а според чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.
Размерът на сумите и продоволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал. 4), а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5 от същата норма). Счита ,че за процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за 2 определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗМВР (редакция ДВ бр. 97 от 2017 г.).Намира ,че районния съд е игнорирал и не е обсъдил по никакъв начин представено доказателство - служебна бележка peг № 4074р-12926/24.09.2020 г., издадена от директора на РДГП - Смолян, видно от която за исковия период на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на К. е изплащана левовата равностойност на храна в размер на 120 лв. ежемесечно.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от приложимата редакция на Наредба №2 81213904/30.07.2015 г., в случай че служителите получават безплатна храна на друго основание,счита ,че те нямат право на безплатна храна за дейности, свързани със специфичния характер на труда. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. в редакцията действаща в процесния период, съгласно която безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. С оглед изложеното, поради липса на правно основание, счита ,че претенцията за заплащане на равностойността на хранителните продукти е неоснователна и като такава съдът неправилно я е уважил.
Счита ,че изводите на първоинстанционния съд по отношение иска по чл. 181, ал. 3, изр. 2 ЗМВР са изцяло неправилни.Разпоредбата на чл. 181, ал. 3, пзр. 2 ЗМВР предвижда, че на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.Задължението на работодателя е да престира в натура, като в чл. 10 от горепосочената наредба в редакцията към процесния период изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари.
Ободряващите напитки счита ,че имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична равностойност.За да възникне правото на ищеца да бъде обезщетен с паричната равностойност на непредоставените му от работодателя ободряващи напитки през процесния период, е в негова тежест да установи по предвидения в закона ред консумирания брой, вид и стойност ободряващи напитки, консумирани от него и заплатени с лични средства през периода от 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г. Счита ,че такива доказателства по делото не са представени.Безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари.С оглед изложеното, счита ,че поради липса на правно основание, претенцията за заплащане на равностойността на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд е неоснователна и като такава съдът неправилно я е уважил.Намира ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, съдът е 3 длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това счита ,че трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.Неправилността на решението по главните искове счита ,че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Поради това моли въззивния съд да отмени решение № 108 от 19.04.2021 г., постановено по гр. дело № 742 по описа за 2020 г. на районен съд — Смолян, като отхвърли исковете като неоснователни и недоказани Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на доверителя и юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.
В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, моли направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от К.А. Х..
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция „Смолян редовно призован не изпраща представител Постъпила е молба –становище от юриск.
Т. К., с която моли да се даде ход на делото ,поддържа въззивната жалба ,моли да бъде приет проекта за доклад като окончателен ,изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски. В случай ,че въззивния съд приеме ,че въззивната жалба е неоснователна , прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна
Въззиваемият КР. АТ. Х. редовно призован ,не се явяв.Вместо него адв.
Б. С. поддържа становище ,че обжалваното решение на районен съд – Смолян е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от окръжен съд Смолян .Представя подробни писмени бележки .Претендира разноски за въззивната инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника и настоящ жалбоподател Регионална дирекция “Гранична полиция“-Смолян, по 4 съображения, че Регионална дирекция “Гранична полиция“-Смолян не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР, а е териториално звено на ГДГП. За неуредените случаи ЗМВР препраща към КТ . Видно от текста на чл.61, ал.2 КТ, когато трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган, в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. В § 1,т.1 от ДР на КТ е дадена легалната дефиниция на работодател- това е всяко физическо лице, юридическо лице или неговото поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, домакинство и други подобни,където се полага наемен труд, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие- ползвател Няма спор между страните по делото ,че КР. АТ. Х. от с.К. ,общ.К., е служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и работи по служебно правоотношение при ответника на длъжността „старши полицай“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участъкМомчилград при РДГП- Смолян, което се установява и от служебна бележка от 29.01.2020г.,издадена от директора на РДГП-Смолян.
Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de64e715-1217-4d7b-901a-6143ea3cc4d9