Решение № 6201 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6201 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100510857 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Б. Н. срещу решение № 20050014/25.07.2022г., постановено по гр.д. № 53694/2020г. по описа на СРС, 30-и състав, с което същата е осъдена по предявения от ищеца „В.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да му заплати сумата 1 968.70 лева, получена с банков превод на 07.09.2016г. без основание, ведно със законната лихва от 03.11.2020г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било недопустимо. Ищцовото дружество се представлявало единствено от двамата управители заедно, като завеждането и воденето на делото само от единия от тях, в несъответствие с дружествения договор, довело до недопустимост на производството. Липсвало валидно взето решение на съдружниците за предявяването на иска – т. 9 от дружествения договор предвиждала, че ОС вземало решенията си с мнозинство 80% от капитала. В условията на евентуалност намира обжалваното решение за неправилно. Получената на 07.09.2016г. сума й била заплатена от ищеца на основание оказани на дружеството счетоводни услуги във връзка с годишното приключване на 2014г. - изготвяне на баланс на дружеството, отчет за паричните потоци, отчет за приходите и разходите и отчет за собствения капитал, обявени в ТР и годишно приключване на 2015г. От доказателствата по делото – писмени и гласни, възраженията на ответника били 1 установени. По изложените съображения моли за обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу нея иск бъде изцяло отхвърлен от съда. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „В.Б.“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Установено било, че К.Г. - единият от управителите на дружеството починал на 24.10.2019г., предвид на което правото на иск било надлежно упражнено от единствения управител на ищцовото дружество. Основание за получаването на сумата по банковия превод не било установено, за което излага доводи в отговора. Моли по подробно изложените съображения първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Ищцовото дружество „В.Б.“ ООД е юридическо лице, което се представлява съвместно от двамата си управители К.Г. Г. и Р.С.К., което обстоятелство изрично е вписано в ТР и дружествения договор предвижда, че управителите представляват дружеството заедно - чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ. С настъпването на смъртта на управителя Г. на 24.10.2019г., представителната му за дружеството власт се прекратила и предвид липсата на вписан друг управител на мястото му, следва да се приеме, че управлението на ищцовото дружество се осъществява от другия управител – К., с чиято именно искова молба е инициирано производството по делото. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че правото на иск е надлежно упражнено.

Неоснователно е и позоваването на въззивника на т. 9 от дружествения договор на „В.Б.“ ООД, предвиждаща, че всички решения на общото събрание се вземат с мнозинство 80% от капитала. Предявяването на иск е действие на управление на дружеството, като изключителната компетентност на общото събрание касае единствено вземането на решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначаване на представител за водене на процеси срещу тях, какъвто разглежданият казус не е.

Настоящото съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и 2 в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които възникнало основанието да получи и задържи процесната сума, съобразно възраженията си – валидна уговорка между ищеца „В.Б.“ ООД и ответника М. Б. Н., по силата на която ищцовото дружество й възложило изготвянето на документите за годишното счетоводно приключване на 2014г. - баланс на дружеството, отчет за приходите и разходите, отчет на паричните потоци и отчет на собствения капитал, както и за годишното приключване на 2015г., срещу възнаграждение, както и че преведената на 07.09.2016г. и получена от ответника сума 1 968.70 лева представлява изпълнение на същото поето от ищцовото дружество задължение да й заплати възнаграждение за възложената работа.

По спорния между страните въпрос имала ли е основание ответникът да получи и задържи горната сума, съдът намира, че при носена от нея доказателствена тежест за пълно и главно доказване на твърденията си, че между страните било уговорено тя да получи възнаграждение от ищцовото дружество за изготвяне на сочените счетоводни документи, такова съглашение не се установява.

Разпитана св. Д. – съжителствала съпружески с управителя Г., в съдебно дело с ищцовото дружество с предмет, аналогичен на настоящия за получен паричен превод на същата дата - 07.09.2016г., излага, че „В.Б.“ ООД, „А. С“, „А. Груп“, „О.М.К.“ и „Форте България“ били пет дружества на едни и същи собственици и в един и същи офис. Свидетелят работила кабинет до кабинет с ответника Н.. Ответникът Н. била оперативен счетоводител на „Форте България“, към което дружество официално била на трудов договор. Извършвала и оперативното счетоводство на „О.М.К.“ и „В.Б.“ ООД – имала граждански договор към тези фирми. Свидетелят Д. била съуправител в „А. С“ и отчетите на „А. С“ ги правила друга оперативна счетоводителка – Мариела Конярска. Преди това главен счетоводител била М. Н., която била от външна счетоводна кантора и отказала да направи приключванията. Управителят Г. възложил на Конярска да направи отчетите. Свидетелят знае, че през 2016г. на ответника Н. било изплатено възнаграждение за годишното приключване на 2014г. и 2015г. на „В.Б.“ ООД.

Изложеното от св. Д. в показанията й, че ответникът имала сключени граждански договори с ищцовото дружество и с „О.М.К.“ за оперативното им счетоводство, не е подкрепено от доказателствата по делото, а и страните не са въвели твърдения за съществуването на такова съглашение с ищеца в писмен вид, предвид на което при преценката им по реда на чл. 172 ГПК не са налице основание за кредитиране на показанията в тази им част.

3

От показанията на св. Д. не се установява и непосредствено да е възприела постигнато изрично устно съглашение между страните с уговорка за заплащане на възнаграждение на ответника Н. за изготвянето на счетоводните документи за 2014г. и 2015г. в определен договорен размер, което обстоятелство полежи на доказване ответника, което следва да е пълно и главно. Свидетелят Д. единствено сочи, че й било известно, че през 2016г. на ответника Н. било изплатено възнаграждение за годишното приключване на 2014г. и 2015г. на „В.Б.“ ООД. Същевременно показанията на св. М.

Н. разколебават извод за изрична устна уговорка между страните. Св. Н. имала непосредствени впечатления, че ответникът била счетоводител на „Форте България“, счетоводството на всичките свързани фирми се извършвало в една стая и много често едната счетоводителка вършела работата на другата. Показанията на св. Д. не кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. дружествения договор, предвиждащ управление и представителство от двамата управители заедно.

Не кореспондират и с показанията на св. Кардашки – брат на управителя К., който твърди, че дружеството нямало задължения към получилите на 07.09.2016г. парични преводи лица и излага непосредствени впечатления за начина, по който в банкирането установил паричните преводи, извършени единствено с подписа на управителя Г. – процесния към ответника Н., към св. Д., към адвокат на Г. и към др. приближени на Г. лица.

Отделно твърдяното от ответника основание не кореспондира на посоченото в платежния документ от 07.09.2016г. такова „заплата за м.06,07 и 08.2016г.“, предвид удостовереното в изходящото от „Райфайзенбанк /България/“ АД и неоспореното писмо изх. № 159796/21.12.2016г., че преводният документ бил създаден именно от онлайн потребител М. Н. - ответника и подписан от Г..

Други доказателства за установяване на твърдяното от ответника основание да получи и задържи процесната сума - валидна уговорка да получи възнаграждение от ищцовото дружество за изготвяне на сочените счетоводни документи в размер на процесната сума, не са ангажирани.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ответника, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за основателен, поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

4

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20050014/25.07.2022г., постановено по гр.д. № 53694/2020г. по описа на СРС, 30-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Б. Н., ЕГН **********, да заплати на „В.Б.“ ООД, ЕИК *******, сумата 300 лева, представляваща разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5