Определение № 898 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. София, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601144 по описа за 2025 година

НПК.

Производството е по реда на чл.440, ал. 2 от НПК, вр. глава ХХІІ от С определение от 16.09.2025г. по НЧД № 5141/2025г. по описа на СГС, е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. Х. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определено му на основание чл. 25, ал.2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ години.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Ю. С. от САК – упълномощен защитник на лишения от свобода Д., с която се иска то да бъде отменено и да бъде уважена молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. Наведени са доводи за неправилност, незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и за предубеденост на съдебния състав. Защитата счита, че СГС не е изложил мотиви за липсата на законовите предпоставки за допускане на УПО, като същевременно е коментирал наличните положителни данни за поведението на осъдения. В жалбата се акцентира върху намалените стойности на риска от рецидив и вреди, доброто отношение към персонала и администрацията, доброто поведение, подкрепата от семейството му и добрите характеристични данни. Смята, че предоставените награди и поощрения се дават за поведение, надвишаващо изискванията за обичайно дължимото в пенитенциарното заведение и че неправилно СГС се е позовал единствено на неизтърпяната част от наказанието за отказ да уважи молбата за УПО. В подкрепа на доводите си, адвокат С. се позовава на т. 10 от Резолюция № 76 (2) на Комитета на министрите към Съвета на Европа и Постановление № 7/27.06.1975г. на Пленума на ВС.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от 1 активно легитимираната страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на осъдения И. Д. чрез защитника му адвокат С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определеното му на основание чл. 25, ал.2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, между наложените му по одобрени споразумения по НОХД № 2724/2023г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2,т.4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по НОХД № 6004/2023г. по описа на СГС, за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Видно от приложената справка от Затвора - гр. ***, към 16.09.2025г. лишеният от свобода И. Д. е изтърпял фактически 1 година и 10 дни, като към тази дата са зачетени 8 месеца и 2 дни от работа и 1 година и 1 ден предварителен арест, или общо 3 години, 6 месеца и 3 дни. Следователно правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице първата изискуема предпоставка на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, която в случая е приложима за него, а именно – осъденият да е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на СГС, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 439а, ал. 2 от НПК, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС. ОТ него е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности, а именно – 48т., които към настоящия момент са намалени до 41т. Продължават да са налице и дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умение за мислене“. Посочено е още, че риска от вреди е нисък за известен възрастен, за персонала и лишения от свобода, и среден за обществото. Като цяло оценката на риска от вреди се запазва среден.

При постановяване на определението си, първостепенният съд правилно е констатирал, че са налице положителни резултати от корекционния процес. От приложения по делото доклад е видно, че лишеният от свобода Д. спазва режимните изисквания, справя се отлично с възложените му задачи, отнася се с нужното уважение към администрация на затвора и демонстрира желание за дистанциране от негативни субкултурни форми на общуване с останалите лишени от свобода.

САС положително отчита и обстоятелството, че осъденият Д. е трудово ангажиран, като със Заповед № 614/12.12.2023г. е назначен на работа в Печатница към фирма „МКД 96“ ОО, както и че е поощряван многократно за проявена отговорност към трудовите му задължения, за оказано съдействие на администрацията и на служителите на НОС, както следва: със Заповед №151/16.05.2024г. с „писмена похвала“; със Заповед № 282/11.09.2024г. с 2

„извънредна хранителна пратка“; със Заповед № 400/18.12.2024г. и „удължено свиждане за срок от четири часа“; със Заповед № 168/28.05.2025г. със „свиждане с близките извън затвора за срок от 8 часа“. Няма данни за участие в конфликти с останалите лишени от свобода или служителите на затвора, както и няма наложени дисциплинарни наказания. Отделно от това, поради наличие на формалната предпоставка по чл.66, ал. 1 от ЗИНЗС и наличието на добро поведение, със Заповед № 20/20.03.2025г. на началника на СЦЗ, е бил заменен режимът на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода И. Д. от строг на общ.

В съответствие със задължителните указания, дадени в т. 2 на Постановление № 7/27.06.1975г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС, първостепенният съд е съобразил, че повечето от предходните осъждания на Д. са за престъпления по чл. 354а от НК, част от които извършени при условията на опасен рецидив. Това обстоятелство поставя под съмнение степента на постигнатата лична превенция спрямо лишения от свобода и ресурсите му да води законосъобразен начин на живот.

Отделно от това, затворническата администрация не е имала продължителна възможност да наблюдава поведението на осъдения извън контролираната среда, тъй като И. Д. е напускал територията на затвора само един път на основание предоставената му награда със Заповед № 168/28.05.2025г.

При тези съображения, въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първата инстанция, че по отношение на осъдения Д. е започнал поправителен процес, но корекционната дейност спрямо него следва да продължи. Все още не са изпълнени целите на наказанието, тъй като стойностите на риска от рецидив продължават да са със средни стойности, а на риска от вреди за обществото – средни. Въпреки наличието на положителна промяна, все още са налице и дефицитни зони, които е необходимо да бъдат преодолени. Затова САС намери, че положителните данни за поведението на осъдения и за демонстрирано намерение за изпълнение плана на присъдата не носят белезите на изключителност, а на дължимо поведение в пенитенциарното заведение. Поради тези причини не може да бъде направен категоричен извод, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо осъдения И. Д. е завършил и че след напускане на затвора, би водил законосъобразен начин на живот. Затова е необходимо да бъде продължено изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения за постигане на целите, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

Неоснователни са възраженията на защитата за неправилност на атакуваното определение и проявен субективизъм от контролираната инстанция. СГС законосъобразно и в пълнота е обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства, имащи отношение към преценката за наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване. Макар и лаконично, първата инстанция е отчела положителните данни за поведението на л.св. Д. по време на престоя му в затвора, като в същото време е преценила и обстоятелствата, сочещи степента на постигане на личната превенция спрямо осъдения. Затова и правилно е споделено становището на затворническата администрация, че не е завършен корекционния процес.

3

По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.09.2025г. по НЧД №5141/2025г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. Х. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определено му на основание чл. 25, ал.2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 6004/2023г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4