Решение № 58 от 06.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Русе, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20244500500962 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1235 от 24.09.2024г. по гражданско дело № 962/2024 отхвърля като неоснователни и недоказани предявените искове от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград, с ЕИК 826043778, представлявано от управителя СИ със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Сливница№3А, за признаване за установено по отношение на М. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Г общ. Ветово, обл. Русе, съществуването на парично вземане в полза на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД в размер на 551,31 лева - главница и 28,41 лева - лихва за периода от 30.11.2022 г. до 13.06.2023 г., съгласно издадени 4 броя фактури за потребени 122,078 куб. м ВиК услуги, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ЧГД 20234520103715/2023 г. по описа на РС- Русе, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна 1 жалба от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД - Разград, представлявано от инж.

СРИ против Решение № 1235/24.09.2024г., постановено по гр.д. № 5543/2023г. по описа на РС - Русе, ІХ-ти гр.с., с което е отхвърлен предявеният от дружеството, против М. Й. М., иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение. Излагат се съображения за неправилност на постановеното решение, поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, по подробно изложените в жалбата съображения. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена. Претендират се и направените разноски за производството.

По реда и в срока на чл.263 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е постъпил от М. Й. М., подаден чрез назначения й от съда особен представител адв. Б.Д. от АК – Русе, в който се взема становище за нейната неоснователност. Счита се обжалваното решение за правилно и се иска същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото са обективно съединени положителни установителни искове от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград, с ЕИК 826043778, представлявано от управителя СИ чрез упълномощен адв. Н Й., против М. Й.

М. от гр. Г общ. Ветово, обл. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 551,31 лева - главница и 28,41 лева- лихва за периода от 30.11.2022 г. до 13.06.2023 г., съгласно издадени 4 броя фактури за потребени 122,078 куб. м ВиК услуги на административен адрес: град Разград, ул. „*** В исковата молба се твърди, че в периода от 19.07.2021 г. - 17.01.2023 г., служители на дружеството системно не били допускани в имота, което довело до невъзможност за редовни ежемесечни отчети, като за горепосочените обстоятелства били съставени 3 бр. протоколи за отказ на достъп до водомерен възел. Според ищеца в периода 2021 г. - 2023 г. достъп до имота бил 2 осигурен на 13.07.2021 г. за подмяна на измервателното устройството и на 18.10.2022 г. за визуален отчет на същото, при което били установени ползвани 70 куб. м ВиК услуги, за които е издадена фактура № 3114189175/31.10.2022 г. с отчетен период 19.07.2021 г. - 18.10.2022 г. Ищецът сочи, че на основание чл.33, ал.1 във вр. с чл.25, ал.8 от ОУ, ВиК операторът издал още 3 (три) броя ежемесечни фактури, както следва: фактура № 3114227894 от 30/11/2022 за отчетен период 18/10/2022 - 10/11/2022 за служебно начислени 15,000 куб. м, разпределени от общ водомер - 1,944 куб. м или общо 16,944 куб. м; фактура № 3114256200 от 29/12/2022 за отчетен период 10/11/2022 - 22/12/2022 за служебно начислени 15 куб. м, разпределени от общ водомер - 2,763 куб. м или общо 17,763 куб. м; фактура № 3114284394 от 31/01/2023 за отчетен период 22/12/2021 - 17/01/2023 за служебно начислени 14 куб. м, разпределени от общ водомер - 3,371 куб. м или общо 17,371 куб. м.

Не се спори, че ответницата М. М. като собственик на недвижим имот и титуляр на партида с абонатен номер 2053 за имот с административен адрес град Разград, ул. „***има качеството на потребител на ВиК услуги.

Районният съд в устния доклад по делото в съдебно заседание на 10.09.2024г. правилно е разпределил доказателствената тежест като е указал на дружеството тежестта да докаже, че в процесния имот е доставено остойностеното количество вода, съответно че са били налице предпоставките за служебно начисляване на съответното остойностено количество вода. Окръжният съд счита, че тези релевантни факти не са доказани по делото.

От протокол № 916483 се вижда, че на 13.07.2021г. служител на водоснабдителното дружество е посетил имота, констатирал е показание 50 куб. м. на водомера и го е сменил с оборотен водомер с показания 567 куб. м.

По нататък в отчетите това показание 567 куб. м. остава непроменено.

Ищецът твърди в исковата молба, че достъп до имота за визуален отчет е бил осигурен на 18.10.2022г., при което е установено ползване на 70 куб. м. На 18.10.2022г. обаче е съставен протокол № 1108878 за отказ на достъп до водомерния възел. Следователно, не е вярно, че на 18.10.2022г. е извършено визуално отчитане на показанията на водомера. Вписаните 70 куб. м. са служебно начислено потребление. Точно така са записани кубиците във 3 фактура № 3114189175/31.10.22г. – служ. 70 куб. Това прави за периода от предходното отчитане 13.07.2021г. или за 15 месеца служебно начислено потребление на месец 4,7 куб. м. Как е изчислено ищецът не е уточнил.

Съставени са протоколи за отказан достъп на 28.07.2022г., 22.11.2022г., 11.01.2023г. От това следва извода, че след 13.07.2021 г., когато е извършена подмяна на измервателното устройство, не е извършван визуален отчет на водомера, монтиран в процесния имот. Ако за първите 15 месеца служебно са начислени по 4,7 куб. м. на месец, за следващите три месеца са начислени две месечни начисления по 15 куб. м. и едно месечно начисление 14 куб. м., като отделно са добавени разликите за общия водомер на сградата. Защо служебното начисление на вода за месец от 4,7 куб. м. се повишава на 15 куб. м. не става ясно по делото.

Съгласно чл.24, ал.4 от ОУ, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, подписан от него и от един свидетел, след което ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ /изчислява се по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието/, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия. В случая водоснабденият имот на М. М. в гр. Разград, ул. „***, о явно е сграда в режим на етажна собственост, но служебното начисление не се е ограничило само до разликата с общото потребление. Правилен е извода на районния съд, че ищецът не е ангажирал в исковото производство доказателства относно начина на изчисляване на конкретните служебно определени количества вода и относно съответствието на служебно начислените и остойностени количества вода с действителното положение

Обжалваното решение на Русенския районен съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния 4 съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за неоснователността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1235 от 24.09.2024г. по гражданско дело № 962/2024 на Русенски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5