Решение № 15230 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15230 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20221110101514 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „....“ ЕООД срещу Е.

Н. С. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за кредит между „К....“ АД и Е. Н.

С. и сключения към него договор за поръчителство по силата, на който „....“ ЕООД е изплатилo вземането на кредитора по договора за кредит и е встъпило в правата му, ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 93 лева, представляваща административни разноски, сумата от 506,81 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.12.2019 г. - 09.06.2021 г., сумата от 146,41 лева, представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода 21.01.2020 г. 08.06.2021 г., сумата 371,61 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сума в размер на 155,60 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. № 37412/2021 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. между „К....“ АД и Е. Н. С. бил сключен договор за кредит, по силата на който на ответника бил предоставен кредит, от който сума в размер на 1500,71 лева останала като просрочено задължение. За да погаси просрочените вноски по първоначалния кредит ищецът сочи, че Е. Н. С. е кандидатствал онлайн за нов потребителски кредит от същия кредитодател – „К....“ АД и по реда на ЗЕДЕУУ на 16.12.2019 г. бил сключен договор за рефинансиращ кредит, по силата на който ответникът усвоил сума в размер на 2000 лева. Длъжникът по рефинансиращия кредит избрал да обезпечи задължението си по рефинансирането посредством поръчителството на трето одобрено от кредитодателя лице, а именно ищецът по делото, сключвайки договор за 1 поръчителство на 16.12.2019 г. Ищецът излага, че в качеството си на поръчител се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя – ответник в настоящото производство, за неговите задължения по договора а кредит. Посочва, че с оглед незаплащането от ответника в срок на шест погасителни вноски по договора от 16.12.2019 г. същият е станал предсрочно изискуем и на 09.06.20121 г., „К....“ АД изпратило искане за погасяване на задълженията от страна на поръчителя, като след като поръчителят уведомил длъжника, че ще пристъпи към плащане, на 16.06.2021 г. на „К....“ АД били заплатени процесните суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Е. Н. С. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че е сключвал процесните договори за кредит от 27.09.2019 г. и 16.12.2019 г. като излага, че не е давал съгласие, дори и под формата на електронно изявление, за да считат процесните договори за сключени по реда на ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди, че договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и на практиката на СЕС. Оспорва, че „К....“ ЕАД му е предоставил погасителен план, от който да се установяват параметрите на дължимите суми. Счита обективираната в договора за поръчителство наказателна лихва за неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 5 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

Оспорва, че са му връчени Общи условия, което от своя страна било основание за недействителност на договора предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота относно размера на ГПР и как се формира той. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е представен договор за кредит № ......... г., сключен между „К....“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Е. Н. С., в качеството на кредитополучател. Видно от приложение № 1/16.12.2019 г. дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от 2000 лв., а кредитополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва на 18 анюитетни месечни вноски от по 139,34 лв. всяка за периода 20.01.2020 г. – 20.06.2021 г.

Общият размер на плащанията възлизал на 2508,12 лв., лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 30%, а ГПР – на 34,49 %. С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство със страни „К....“ ЕАД и „....“ ЕООД. По силата на последния „....“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К....“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплата месечно възнаграждение за периода на действие на договора. С договор за поръчителство от 16.12.2019 г., сключен между „К....“ 2

ЕАД, в качеството на кредитор, и „....“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № ......... г. и последиците от неизпълнението.

От справка в Търговски регистър се установява, че принципал на „....“ ЕООД е „К....“ ЕАД, т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

„К....“ ЕАД е издало удостоверение в уверение на обстоятелството, че с част от отпуснатата по кредита сума възлизаща на 1500,71 лв. е рефинансирало задълженията на ответника по предходен договор за кредит от 27.09.2019 г., а разликата над тази сума до пълния размер от 2000 лв., а именно сумата 499,29 лева, кредитополучателят е получил в брой.

От представената по делото разписка № .... г. нa „......“ АД се установява, че на същата дата на ответника била изплатена сумата от 499,29 лв. с наредител „К....“ ЕАД и основание за плащането „получаване на пари в брой“.

С протокол № ..... г. ръководителят на Отдел „Събиране на вземания“ при „К....“ ЕАД удостоверил, че в периода 20.01.2020 г. – 08.06.2021 г. за събиране на вземанията по договор за кредит № ......... г. били извършени посещения на налични адреси на кредитополучателя, изпращане на ежемесечни напомнителни писма и покани за плащане, търсене на кредтополучателя на актуални телефонни номера, провеждане на многократни обаждания с цел доброволно изплащане на вземането по кредита, възлизащи общо на сумата от 93 лв.

Представено е по делото уведомление, с което “....“ ЕООД съобщавало на ответника, че на 09.06.2021 г. е получило искане за плащане на задълженията по процесния договор за кредит и в срок до 5 работни дни ще извърши плащане.

Според изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на 16.12.2019 г. неплатените просрочени задължения по договор за кредит № ... между „К....“ ЕАД кредитор и Е. Н. С. - кредитополучател в размер на 1500,71 лв. са били погасени чрез прихващане от новоотпуснат кредит в размер на 2000 лв. по договор за кредит № ... между „К....“ ЕАД - кредитор и Е. Н. С. - кредитополучател. На 16.06.2021 г. е извършено осчетоводено погасяване на всички задължения по договор за кредит № ......... г. при „К....“ ЕАД в общ размер на 2746,23 лв., включващи: погасена главница - 2000 лв., погасена договорна лихва - 506,81 лв., погасена наказателна лихва - 146,42 лв., погасени административни разноски - 93 лв. На същата дата - 16.06.2021 г., срещу погасяването на задълженията при „К....“ ЕАД, при ищеца е осчетоводено вземане в размер на 2746,23 лв. от ответника по счетоводна сметка 531006 - „Вземания от клиенти на К....“, партида на Е. Н.

С.. Към 16.06.2021 г. преди прехвърляне на вземането на ищеца, при „К....“ ЕАД фигурират следните задължения по процесния кредит с № ......... г.: непогасен остатък по главница в размер на 2000 лв., отчитана по счетоводна сметка 532002 - „Вземания глав.потр.кредити“, като неплатената главница представлява сумата на предоставения кредит в пълен размер, непогасен остатък за договорна лихва в размер на 506.81 лв., отчитана по счетоводна сметка 496001 – „Вземания за лихви потр.кредити“, като неплатената договорна лихва е за периода 16.12.2019 г. - 09.06.2021 г. съгласно представения погасителнен план по договора за кредит, 3 непогасена лихва за забава в размер на 146,42 лв., отчитана по счетоводна сметка 496002 „Вземания за лихви потр.кредити“, като неплатената наказателна лихва представлява законна лихва за забава за периода 20.01.2020 г. - 08.06.2021 г. вкл., съгласно предоставената информация от ищеца, непогасени такси в размер на 93 лв. за административни разноски, отчитани по счетоводна сметка 446001 - „Вземания по начислени такси‘. На 16.06.2021 г. при „К....“ ЕАД е осчетоводено погасяване на задълженията по процесния кредит по договор № ......... г. от ищеца в общ размер на 2746,23 лв., включващо: пълно погасяване на главница в размер на 2000 лв., пълно погасяване на договорна лихва в размер на 506,81 лв., пълно погасяване на лихва за забава в размер на 146,42 лв., пълно погасяване на такси в размер на 93 лв.

Приета е и съдебно-компютърна експертиза, според която според предоставените данни става ясно, че клиент с име Е. Н. С. съществува в информационните масиви на „К....“ ЕАД като клиент, изтеглил повече от един кредит. Имейл адресът, с който е регистриран, е [email protected]. IP адресът е както следва: .... Според предоставените данни става ясно, че Договор за кредит № ......... г., Договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2019 г. и Договор за кредит № .../27.09.2019 г. са изтеглени онлайн през платформата на “К....” ЕАД с адрес www.credissimo.bg . В системата са записани IP адреси от които е бил достъпван сайтът www.credissimo.bg при сключването на договорите от Е. Н. С.. В конкретният случай няма как да се провери този IP адрес от кой потребител е бил използван.

При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. В конкретния случай договорите между ответника, кредитора и поръчителя са подписани чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ответникът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорени и твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко телефонно съобщение код или ползването от ответника на посочения в разпечатката от системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по 4 делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител, този препис представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de6310f7-2184-4476-88dc-658fdbc31887