Решение № 121 от 21.10.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 21.10.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР

АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №77 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.

208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Община Черноочене, чрез кмета на общината, против Решение №120/22.05.2020 г., постановено по анд №210/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че в случая АУАН е бил съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и това не било взето предвид при постановяване на оспореното решение. Сочи и нарушение на чл.43, ал.4 ЗАНН, както и на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН не бил предявен на кмета на община Черноочене и не бил съставен в присъствието на надлежните свидетели. В тази връзка, намира за необоснован извода на районния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита също, че размерът на наложената санкция е необоснован и не съответства на описаното деяние. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно, прави искане за отмяна на решението и изменение на наказателното постановление, като се намали размерът на наложената санкция от 3 000 лв. на 1 000 лв.

Ответникът по касация – Заместник председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ., за законосъобразност на оспореното решение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със сочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №210/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали, а по същество е частично основателна.

С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-260/30.12.2019 г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община Черноочене, представлявана от кмета на общината - А. А. О., е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3 000 лв., за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите /ЗВ/. В решението си, предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, защото, като собственик на язовир „***“ и адресат на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, не изпълнил последното предписание в определения му срок. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

В случая, видно от съдържанието на АУАН и НП, касаторът, като собственик на язовир

„***“, е наказан нарушение на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, за това, че не е изпълнил задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ, а именно: предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, съдържащо се в констативен протокол №***/*** г. на Главна дирекция „НЯСС“, свързано с извършване на ремонтно-възстановителни работи по бързотока на язовира, с цел привеждането му в техническа изправност, със срок на изпълнение -27.05.2019 г.

Видно от приложения АПОС №498/29.10.2009 г., Община Черноочене е собственик на процесния водоем.

С разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ.

С т.V.2 на констативен протокол №***/*** г., във връзка с проверка, извършена на 22.03.2019 г. от служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към тях“, на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, на собственика на язовира е предписано, в срок до 27.05.2019 г., да извърши ремонтно-възстановителни работи по бързотока, с цел привеждането му в техническа изправност. На 14.06.2019 г, служителите И. и К. установили, че горното предписание не било изпълнено от адресата. Така установеното неизпълнение било отразено в т. IV.2 на констативен протокол №***/*** г.

По делото не са представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил дадените му предписания по извършването на ремонтно-възстановителни работи по бързотока и привеждането му в техническа изправност, задължителни за изпълнение, съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ. При така установеното, правилно РС е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора, за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН. Според отразеното в констативен протокол №***/*** г., срокът за изпълнение на даденото предписание е бил до 27.05.2019 г. Неизпълнението на предписанието в този срок означава, че от следващата дата, а именно - от 28.05.2019 г. дружеството вече е в нарушение, а нарушителят е известен. От този момент е започнал да тече и тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, за образуване на административнонаказателно производство чрез съставянето на АУАН, В случая, АУАН е съставен на 12.08.2019 г. и този 3 – месечен срок е спазен, тъй като нарушението и нарушителят са открити на 28.05.2019 г.

Неоснователни са и твърденията на касатора, че съставеният АУАН не бил предявен по надлежния ред на кмета на община Черноочене.

Установи се по делото, че на 01.08.2019 г., в деловодството на

Общинска администрация-

Черноочене е постъпила покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите, отправена до кмета на общината, във връзка с неизпълнение на предписанието за извършване на ремонтно-възстановителни работи по бързотока на язовир „***“, изходяща от ГД „НЯСС“, РО“ЮБ“.

АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Т.е., след като нарушителят е бил поканен и не се е явил на определената в поканата дата. Според показанията на свидетелите: И. – актосъставител, К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта и К. – свидетел по съставянето на акта, на 20.08.2019г., след съставянето на АУАН, актосъставителят и св.К., запознали кмета на общината с неговото съдържание, но последният отказал да подпише и приеме акта, като този отказ бил оформен с подписа на лицето Т. В. К., с надлежно отбелязани три имена и адрес, каквито са и изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН.

Не се установи и твърдяното в касационната жалба нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй като процесният АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, единият от които Д. К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, а другият - М. К. – свидетел по съставянето на акта, като последните обстоятелства са надлежно отбелязани в акта.

При така установеното, правилно е била ангажирана административнанаказателната отговорност на касатора за описаното в НП нарушение.

Административният съд намира обаче, че така наложеното наказание е завишено по размер.

В случая, размерът на санкцията е определен от наказващия орган и потвърден от районния съд, без да са изложени конкретни мотиви, обосноваващи, както решението на наказващия орган да наложи санкция в завишен размер, така и това на районния съд, поради което НП, респ. оспореното решение се явяват необосновани в частта, касаеща размера на наложената санкция. С оглед, описаните в АУАН и в НП обстоятелства, при които е допуснато нарушението и последиците от него, съдът намира, че размерът на наложената санкция следва да бъде намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер, а именно: „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща размера на наложеното наказание, като в съответствие с горното се измени и наказателното постановление, предмет на производството пред РС-Кърджали.

Мотивиран така, и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №120/22.05.2020 г., постановено по анд №210/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, в която е потвърден размерът на наложеното наказание по Наказателно постановление № НЯСС-260/30.12.2019 г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, вместо което п о с т а н о в я в а:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №

НЯСС-260/30.12.2019 г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община Черноочене е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3 000 лв., за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, като намалява размера на наложената „имуществена санкция" на 1 000 лв.

ОСТАВЯ

В СИЛА решението, в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.