Решение № 5447 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5447 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110170160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Г. Б. К. с ЕГН **********, адрес град ., кв. ., съдебен адрес . (ищец) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Ю. Г..

Ищецът твърди, че на 14. 11. 2022 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ., по силата на който му била предоставена парична сума в размер на 2 700 лева, а ищецът поел задълженията да върне така предоставената парична сума и да заплати възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % върху главницата на 37 ежеседмични вноски в различен размер (3 вноски по 21 лева и 3 стотинки и 34 вноски по 90 лева и 70 стотинки). Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника, възлизала на 3 146 лева и 89 стотинки. Наред с това страните уговорили и задължение на ищеца да заплати неустойка, в случай че не изпълни задължението си да предостави на ответника определено обезпечение. При това положение според текста на договора за потребителски кредит годишният процент на разходите възлизал на 49, 88 %. Ищецът твърди, че така сключеният договор за потребителски кредит е нищожен. Излага доводи, че годишният процент на разходите е необосновано висок и противоречи на добрите нрави. Освен това годишният процент на разходите бил посочен в договора само като абсолютна величина без да са посочени и взетите предвид при изчисляването му допускания, което водело до неяснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка отговоря на критериите за разход по кредита, но въпреки това не е била отчетена като такъв. Според ищеца при отчитането и на неустойката като разход по кредита годишният процент на разходите щял да надхвърли допустимия размер от 50 % в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Обосновава, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Излага евентуални доводи и за частична недействителност на отделни уговорки от договора за 1 потребителски кредит: уговорката за неустойка по чл. 11, ал. 1, уговорката за прехвърлянето на риска при промяна на официалния курс лев-евро по чл. 12, ал. 1, както и уговорения годишен процент на разходите по чл. 3, ал. 1, т. 5 и уговорената възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора. Иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № . от 14. 11. 2022 г., а евентуално да прогласи за нищожни уговорките на чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 7, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от същия договор. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ., ЕИК ., седалище и адрес на управление ., бул. „., действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Х. М.. Ответникът оспорва предявените искове. Излага доводи, че ищецът е предявил пред съда пет идентични искови молби, въз основа на които са били образувани пет отделни граждански дела между същите страни. Прави извод, че ищецът е злоупотребил с право, като цели да увреди ответника със заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди, че между страните са били сключване множество договори с идентични уговорки, с които ищецът всеки път се е съгласявал. Твърди, че неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за потребителски кредит, поради което евентуалната й нищожност не следвала да влече цялостната нищожност на договора.

Заявява, че при изчисляването на годишния процент на разходите са били спазени всички нормативни изисквания, като в самия договор за потребителски кредит, а също така и в стандартния европейски формуляр ясно е бил посочен размерът на годишния процент на разходите, както е бил посочен и начинът, по който той се формира. Освен това годишният процент на разходите 49, 88 % не надхвърлял петкратния размер на законовата лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, който петкратен размер на законовата лихва възлизал на 52, 95 % към датата на сключването на договора. Признава, че уговорената неустойка не е била включена като разход по кредита при изчисляването на годишния процент на разходите, но излага подробни доводи, че тя и не следва да бъде причислявана към разходите по кредита. Отрича уговорената възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави, като излага и доводи, че тя е включена в годишния процент на разходите, а той не превишавал максималния допустим размер от 52, 95 %. Излага и доводи за действителност на уговорената неустойка. Твърди, че уговорките на договора за потребителски кредит са равноправни, в това число и чл.

12, ал. 1 от договора. Иска от съда да отхвърли предявените иксове като неоснователни. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документи за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.

128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява два евентуално съединени установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основанията, обуславящи нищожността на договора за потребителски кредит № . от 14. 11. 2022 г., съответно уговорките на чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 7, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от същия договор. В тежест на ответника е да докаже 2 при условията на пълно и главно доказване, че клаузите са били индивидуално уговорени.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали първостепенният съд направи следните фактически и правни изводи. Ищецът сключил на 14. 11. 2022 г. с ответника договор за потребителски кредит № . (към искане № 9141354), по силата на ответникът му предоставил парична сума в размер на 2 700 лева. Ищецът поел няколко парични задължения, а именно: да върне главницата на тридесет и седем ежеседмични погасителни вноски ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 %; и да заплати неустойка в размер на 2 403 лева и 11 стотинки в случай, че ищецът не изпълни задължението си да предостави обезпечение (чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 5 от договора). Заплащането на неустойката било разсрочено и съобразно погасителния план трябвало да става успоредно със заплащането на вноските по кредита. Самите страни по договора за кредит посочили в погасителния план, че размерът на всяка една вноска по кредита ведно с дължимата част от неустойката възлизал на 150 лева на седмица, а общата дължима сума по кредита възлизала на 5 550 лева. При това положение съобразно съдържанието на договора за потребителски кредит страните посочили годишен процент на разходите в размер на 49, 88 %.

От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ако неустойката не бъде включена в разходите по кредита, то годишният процент на разходите възлиза на 49, 88 %, колкото е и посоченото в текста на договора. Ако ли обаче неустойката бъде включена в разходите по кредита, то в такъв случай годишният процент на разходите би възлизал на 865, 03 %.

За да прецени кой вариант на експертното заключение да кредитира първостепенният съд приема следното. Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 11 от договора за кредит следва да се приеме за сигурен разход по кредита. Достатъчно косвени доказателства за това се съдържат в самия текст на договора – от една страна, задължението за предоставяне на обезпечение е свързано с редица трудно изпълними условия и трябва да бъде осъществено в кратък тридневен срок; от друга страна, още с погасителния план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит и е бил съставен на датата на сключването на договора, страните са предвидили, че това задължение няма да бъде изпълнено, като са разсрочили плащането на свързаната с него неустойка. Ако този сигурен разход по кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, неговият размер щеше да е съществено по-голям от посочения от страните в договора. Поради тези съображения първоинстанционният съд приема, че действителният годишен процент на разходите по кредита възлиза на 865, 03 %.

3

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07.

2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищеца сторените от него деловодни разноски. Те се изразяват в държавната такса в размер на 125 лева и 88 стотинки и депозита за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева.

Претендира се също така и заплащането на адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищеца адвокат Ю. Г.. Доколкото това възнаграждение винаги е в минимален размер съгласно чл. 38, ал. 2 ГПК, то евентуалното възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. В дадения случай предвид материалния интерес и ниската фактическа и правна сложност на делото първостепенният съд намира, че следва да присъди минимално адвокатско възнаграждение по приложимата към момента на сключването на договора за безвъзмездна правна помощ редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 855 лева.