Решение № 1249 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502566 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.28, ал.6 вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. Р. К. чрез адв. И.

И., против решение № 307 от 31.05.2024 г., постановено по гражданско дело №73/2024 г. по описа на РС - Асеновград, ІІ граждански състав, с което е настанено детето Х. А. К., ЕГН **********, за отглеждане в „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи без увреждания“ село Н***, община Асеновград, обл. Пловдивска, ул. *****, до прекратяване на мярката за закрила или до промяна на обстоятелствата, довели до предприемането за срок от две години, и е определен режим на лични отношения между детето Х. А. К. и неговата майка А. Р. К. всяка събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като са изложени подробни съображения в тази насока. Акцентира се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото и не е мотивирал защо кредитира едни, а не дава вяра на други, въпреки наличие на противоречия. Същите не са и обсъдени и погрешно е приетото, че Х. А. К. е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, като са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е посочено 1 основанието, на което детето се извежда извън семейството. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение - страните са били лишени от възможността да участват при разпита на децата, тъй като страните са били изведени при провеждането му. Иска се отмяна на атакуваното решение и прекратяване на настаняването на Х. А. К. в Център за настаняване от семеен тип и връщането при семейството, като на жалбоподателката се присъдят направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Дирекция „Социално подпомагане“ - Асеновград, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно, законосъобразно и мотивирано да се потвърди.

Не са постъпили становища от заинтересованите лица – непълнолетната Х. К. и КСУ „Г***“ (част от който е ЦНСТ 2) Н***.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция непълнолетната заяви, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Директорът на КСУ „Г**** изрази становище, че е в интерес на детето да остане в дома.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка и със становищата на страните, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от надлежен съдебен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Решението е и допустимо – съдът се е произнесъл по редовно предявените исковете, с които е бил сезиран, правилно е дадена и материално правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението. Действително, при посочване на основанието за извеждане на детето от семейството в мотивите е отбелязана неправилно цифровото изписване, но в диспозитива, а и в мотивите текстово е отбелязано, че се касае за дете в риск, като доводите на жалбоподателката в тази насока не се възприемат.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата 2 инстанция съобрази и, че производството касае интересите на непълнолетно дете, като за тях съдът следи служебно.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр. А. за постановяване на мярка за закрила спрямо детето Х. А. К., ЕГН **********, - настаняване на детето извън семейството - в "Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане" с. Н., ул. ***, до прекратяване на мярката за закрила или до промяна на обстоятелствата, довели до предприемането , но за срок, не по дълъг от две години.

Твърдят, че детето Х. по удостоверение за раждане е с родители: майка А. Р. К. и баща непосочен. На *** г. в О“ЗД“ при Д“СП“ град Асеновград постъпил сигнал от **** на ПГ "Св. Патриарх Евтимий" А., че спрямо Х. е осъществяван психически и физически тормоз от майката, след което е извършена спешна проверка по случая. Детето споделило за заплахи и тормоз от страна на майката. С оглед констатирания риск за живота и здравето му е настанен по спешност със заповед №ЗД/Д-РВ-А020/13.12.2023 г. на Директора на ДСП А. в ЦНСТ село Н***.

Заинтересованата А. Р. К. – майка на детето, оспорва молбата и не желае Х. да бъде настанена в дома.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Детето Х. А. К. е родена на **** г. в А****, от майка, съгласно представеното в заверен препис удостоверение за раждане, издадено въз основа АР № 0081/18.02.2008 г. на община Асеновград, А. Р. К., а баща неизвестен/непосочен.

Със заповед № ЗД/Д-РВ-А-020/13.12.2023 г. на Директора на ДСП А., детето Х. е настанено по спешност в ЦНСТ село Н***.

Според представения трудов договор от 12.03.2024 г., майката А.

К. е назначена на длъжност „****“ в „Б***“ ООД с месечно възнаграждение 933 лева.

От представения и приет по делото социален доклад и от разпита на изготвилия го социален работник се установява, че Х. е настанена в Дома в с. Н*** на 13.12.2023 г. по спешност, тъй като били налице данни за психически и физически тормоз над нея от майката.

Директорът на ЦНСТ с. Н***** М. П. заявява, че Х. и С. са заедно с дома – в една стая. Х. ходи редовно на училище, включва се по желание във всички дейности в Дома, работи в екип с другите – не се изолира. До настаняването в Дома е нямала личен лекар и стоматолог, но от както е в Дома, личен лекар е д-р ****, а стоматолог - д-р ****. При проведени преглед 3 при стоматолога е установен развален зъб, които е направен, а от личния лекар знае, че в началото Х. е имала паник атаки, за което са изписани лекарства.

Майката и бабата на Х. са искали среща с нея, но тя е отказала. В дома децата са и трудово ангажирани след училище, помагат при почистване на стаите, сервиране, отсервиране, миене и пране. Х. може да работи с прахосмукачка и с перална машина, подрежда си стаята. Откакто е настанена в дома, не е създавала проблеми, ходи редовно на училище и има добри оценки.

От ДСП Асеновград е представено копие от досието на Х. К..

При изслушване на Х. К. в съдебно заседание пред първостепенния съд е изнесено, че от юни 2023 г. с майката, бабата и братята живеят в А., ул. Б*** №* От години майка била нервна, без причина я навиквала и удряла, без да е давала повод за това. Майка дори не давала да учи и да ходи на училище, ангажирала я с работа, за да не ходи на училище.

Преди това семейството са живели 5-6 години в дома на отец И. в село Я.. За проблемите в дома си Х. е споделила с леля си, както и с класната и психоложката на училището, а след това са отишли в „Социалните“. Майката А. е заплашвала Х., че ще я прати при отец И., където охраната – А. - ги биел.

Х. иска да остане в дома в Н***, там харесва, спокойна е, има всичко необходимо – ходи редовно на училище с автобус, осигурен от общината.

Свидетели на побоя над нея са ставали малкия брат и бабата, но те искали да се върне в дома и нямало да кажат за това. Веднъж дори майката опряла нож в гърлото на Х., след като двете се скарали, тъй като искала да отиде на училище, а майка не я пускала. Х. направила запис със заплахите, отправени от майка спрямо нея, които предала на психоложката, а след това - в полицията.

От показанията на свидетелката Х. П.– *** на детето, се установява, че тя и съжителят живеят с А. и трите деца от началото на учебната година. Не е присъствала на случай, в които А. да се държи агресивно или да бие децата. След като Х. станала приятелка със С., не ги слушала, държала се грубо и отговаряла на майка си.

От показанията на свидетелката М. Г. – позната на страните, се установява, че А. и децата живеят на квартира, децата учат, условията в дома са добри. Януари месец 2024 г. А. се обадила на свидетелката, като казала, че Х. е заминала в Н***, в Дома. Свидетелката твърди, че А. има добър родителски капацитет, грижи се добре за децата си, подпомагана от майка си, работи частно.

Али А. К., брат на Х., заявява, че не знае на колко години е, има проблем, работи с хора, които му помагат да се научи да чете и пише. Учи в „***“, специалност „***“, добре се справя – може да шие. Преди да дойдат в А., са живели в Н***, при отец И.. Преди това с Х. са били настанени в дома в З. и Н***, където било добре – имали легла, храна, ходили на детска градина.

Живели са и в дома на Т. в село Я., които се е грижил за тях определен период от време. Али не е присъствал на разправии и побой над сестра си, но тя често 4 се пали, не слушала майка си.

От показанията на свидетелката Г. Р. К. – *** на Х., се установява, че контактува рядко с Х. и А.. Свидетелката е ходила в отдел „Закрила на детето“, където е споделила, че сестра трябва да ходи да се лекува, защото е нервна – вика на висок тон и се кара. Не е присъствала на разправии между А. и Х.. Веднъж само е присъствала, когато Х. се е държала грубо с майка си на центъра на Асеновград, но не знае каква е била причината за това.

От показанията на свидетелката А. П. П. – п*** в ПГ „Свети Патриарх Евтимий“ А., се установява, че Х. е ученичка в учебното заведение, с класен ръководител М. А.. Последната споделила, че детето има лични проблеми и се държала странно, стресирано и подтисната по време на час. Х. споделила, че има проблеми със семейството – разправии с майка си, която крещяла без причина и я биела, не я пускала да ходи на училище, поради което свидетелката провела няколко беседи с Х.. Тя споделила, че майка е психически нестабилна, непрекъснато им се кара, крещи, тормози ги, заплашвала, че ще я даде на някакъв поп, като по време на разговорите Х. треперила. Физическото и психическото състояние отговаряло на това, което разказвала, тъй като изказаните думи и проявените жестове съвпадали.

За неявяване на Х. на училище била уведомена психоложката, като била подадена от системата за „Обход“. При отИ.е в дома първо не е намерила семейството на Х., които след известен период от време се върнали.

Свидетелката забелязала, че Х. отново е разстроена, плачела и треперела, което показвало отново за възникнал конфликт или разправия. Свидетелката разговаряла с майката и казала, че, ако е необходимо, ще пише доклад до директора за състоянието на детето и до ДСП, включително и на това, на което е станала свидетел. При следващите беседи Х. е споделила със свидетелката, че е правила запис, за да докаже, че не лъже /който е изслушала лично/, в който запис се чува как майката, явно много уплашена от срещата с психоложката, заплашвала детето, че ще види какво ще се случи, че ще дойде някой да я вземе, ще е далече от семейството и ще я бият, за да я възпитат. След този случай подали сигнал до отдел „Закрила на детето“. В разговора било намесено име А. – *** на *** И. в Н. **, който ги „възпитавал с бой“. След проведения обход, на телефона на свидетелката няколко пъти се обаждал непознат мъж, който я заплашвал с думите: „Ще видиш какво ще ти се случи!“, в последствие този мъж се е представил като бащата на Х.. При разговор с Х., свидетелката е разбрала, че това е бил някой от приятелите на майката. Същият мъж се обадил и по време на учебните занятия, за да заплашва свидетелката, за достояние на колегите пуснала телефона си на високоговорител, като заплахите по отношение на нея били чути от същите.