Решение № 267 от 09.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 267

04.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

6-ти наказателен

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Весислава Иванова

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева

Стоил Георгиев Тойчев (АП-София) като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20201000601043 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е искане от адв. А. А. - упълномощен защитник на осъдения Г. К. Л. , за възобновяване на н.о.х.д. № 1306/2019г. на РС – Дупница и потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д. № 93/2020 г. на ОС – Кюстендил.

В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се посочва, че съдът неправилно е приел, че случаят не покрива разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 354а, ал. 5 от НК. Смята се, че основанията за алтернативното приложение на двете разпоредби са налице, тъй като осъденият е в млада възраст, оказал е съдействие на разследването, изразил е съжаление за стореното, държаният от него наркотик е в малко количество и с пренебрежимо ниска стойност (12.96 лева), а от предходното му осъждане е изминал значителен период от време. Възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК защитникът обосновава с това, че макар и в минималните възможни предели на лишаването от свобода, наложената санкция е висока в сравнение с максималното наказание глоба в размер на 1 000 лева, което осъденият би получил при осъждането му по по-леко наказуемия състав на чл. 354а, ал. 5 от НК.

Поискано е след възобновяване на производството САС да оправдае осъдения или да преквалифицира извършеното в престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК със следващите се от това последици, свързани с отмяна на ефективното наказание лишаване от свобода и приложението на чл. 68 от НК.

В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения адв. А. А. поддържа искането за възобновяване на основанията, посочени в него. Доразвива ги, като акцентира 1 върху съдебна практика, според която обремененото съдебно минало не може да бъде единствено основание за отказ спрямо дееца да бъде приложен член 9, ал. 2 от НК или член 354а, ал. 5 от НК. Отбелязва, че всички посочени от решаващите инстанции смекчаващи обстоятелства биха могли да се интерпретират и в контекста на приложението на някой от двата текста. Смята, че с оглед данните за личността на осъдения, който е с добри характеристични данни и е оказал съдействие на полицаите по време на задържането, пребиваването му в местата за лишаване от свобода няма да допринесе за изпълнение на целите на наказанието, нито ще подейства възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

Осъденият Г. К. Л. , редовно уведомен, не се явява пред съда по възобновяването.

Прокурорът от САП изразява мотивирано становище за допустимост на искането за възобновяване, но същевременно и за неговата неоснователност, като счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Поддържа, че законът е бил приложен правилно, защото отказът на съда да приложи чл. 354а, ал. 5 от НК, а още по-малко и чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед конкретиката на случая, е основателен. Акцентира върху това, че осъденият е държал два различни вида наркотик, върху това, че е осъждан за същото престъпление, че деянието му е извършено в изпитателния срок на предходната условна санкция, а също и върху лошите характеристични данни на осъдения и поведението му по време на проверката, когато се е опитал да избяга. Посочва, че наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода е в минималните допустими по закон предели, поради което не е налице и възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Софийският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал.

1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК окончателното решение на въззивния съд е от 17.08.2020г., а искането е подадено чрез РСДупница на 16.09.2020г.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда от 23.01.2020г. по н.о.х.д.№1306/2019г. на РС - Дупница Г. К. Л. е признат за виновен в това, че на 8.06.2018г., в гр. ***, без надлежно разрешение по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал 0.29 грама амфетамин на стойност 8.70 лева и 0.71 грама марихуана на стойност 4.26 лева - наркотични вещества на обща стойност 12.96 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, търпими при първоначален общ режим.

С присъдата е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, определено на осъдения по н.о.х.д. № 516/2014 г. на ОС - Кюстендил, което е прието, че следва да се търпи при строг режим, съдът се е произнесъл по унищожаването на веществените доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.

С решение от 17.08.2020г. ОС-Кюстендил присъдата на първостепенния съд е била потвърдена изцяло.

В искането за възобновяване осъденият се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди да анализира поотделно всяко от посочените основания САС посочва, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да 2 установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били налице при постановяване на акта в нарушение на материалния закон или при определяне на едно явно несправедливо наказание.

По отношение на искането по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, свързано с неправилно приложение на материалния закон

Анализът на доказателствените източници е дал възможност на съдилищата да направят верен извод за това, че не са налице основания за приложение нито на чл. 9, ал. 2 от НК, нито за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК.

На първо място, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че основанията на чл. 93, т. 9 от НК не са налице, случаят не е маловажен и възможност за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК не съществува.

Нормата на чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Обстоятелствата, които могат да подкрепят тезата за маловажност на случая, която защитата последователно е поддържала и пред двете съдебни инстанции, са неголямото количество наркотично вещество, невисоката му стойност - 12.96 лева, младата възраст на дееца, изразеното съжаление за стореното и доброто процесуално поведение на осъдения.

Всички тези обстоятелства са коментирани от инстанциите по същество в контекста на обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца и обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при налагане на наказанието лишаване от свобода. Извън тях обаче има и други обстоятелства, които са пречка за реализация на исканата преквалификация. В тази категория попада обремененото съдебно минало на осъдения. Извън процесното деяние той е наказван по наказателен ред още два пъти - с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.

№ 516/2014г. на ОС - Кюстендил и с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 1450/2015г. на РС-Дупница. По първото осъждане (споразумението има характер на влязла в сила присъда) Л. е санкциониран за две самостоятелни престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2 от НК, а по второто за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно е, че и двете осъждания са свързани с наркотични вещества - първият път за държане с цел разпространение на наркотични вещества, а вторият път за управление на МПС след употреба на такива. Извън двете осъждания с решение по н.а.х.д. № 176/2014 г. на РСДупница Л. е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на глоба по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК - държане в маловажен случай на наркотични вещества. Следва да се посочи, че по делото няма доказателства, от които да е видно, че глобата по последното дело е заплатена, поради което и с оглед неизтеклите срокове за реабилитация, съдът приема това санкциониране за актуално. По-важното в случая е, че по всяко от посочените по-горе дела е ангажирана отговорност на осъдения за престъпно посегателство, свързано с държане, включително с цел разпространение, или употреба на наркотични вещества, каквото е и деянието по делото, по което се иска възобновяване. По изброените вече дела спрямо Л. е прилагана репресия от различен вид - веднъж той е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, веднъж му е налагано условно наказание лишаване от свобода и веднъж е санкциониран на пробация. Различните видове санкции очевидно не са подействали в необходимата степен предупредително и превъзпитателно спрямо дееца и той е извършил и процесното деяние. Последното освен това е реализирано в изпитателния срок на условното осъждане по н.о.х.д. № 516/2014 г. на ОС - Кюстендил. Това на собствено основание показва завишена степен на обществена опасност на дееца, тъй като изпитателният срок се определя от съда, в случаите, в които той може да направи преценка, че за целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Без значение е изтъкнатото от защитата обстоятелство, че процесното деяние е извършено на четвъртата година от 3 определения петгодишен изпитателен срок. Изпитателният срок е времето, в което осъденият се изпитва дали действително трябва да търпи отложеното наказание. Това е време за създаване на необходимите задръжки, за преодоляване на отрицателните навици, за скъсване изобщо с престъпната дейност. Ето защо няма значение дали новото престъпно посегателство е било извършено в началото или в края на този изпитателен срок. Важно е дали в рамките на този срок, чийто граници предварителното са определени от съда, осъденият е подновил престъпната си дейност. За да прецени, че деянието не съставлява маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК като съд по възобновяването апелативният съд прецени още, че осъденият е държал два самостоятелни обекта с наркотик от различен вид, като процентът на активно действащото вещество във всеки от тях е относително висок. От значение за тази преценка е и поведението на осъдения преди задържането му, когато на въпросите на полицейските служители първоначално е отрекъл да държи в себе си наркотични вещества и е направил опит да се освободи от забраненото вещество, изхвърляйки черната платнена чантичка, в която то е било. Отделно от това, преди задържането осъденият е бил в компанията на още две лица, заедно с които е пушил марихуана. Въпреки, че той не е избягал от полицейските служители по време на проверката, както твърди прокурорът от САП (това е направил един от другите задържани, а именно Г. Ц.) и няма лоши характеристични данни (противното е видно от положителната характеристика по месторабота, приложена на л. 34 от въззивното дело), в съвкупност посочените по-горе обстоятелства разкриват степен на отрицателно въздействие върху обществените отношения, чието охраняване цели състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК.