Решение № 1888 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1888 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511388 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. Т. С., Д. С.А С.А и Д. С. С. /като наследници на първоначалния ищец С. Т. С., починал в хода на производството и конституирани по реда на чл.227 от ГПК/ срещу решение № 20047140/11.07.2022г. постановено по гр.д. № 63644/2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Д. Д. С. иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на К.М.В., починала на 25.02.2001г. чрез намаляване на саморъчното й завещание в полза на Д. Д. С. от 19.03.1998г., обявено с протокол от 10.09.2002г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Считат, че първоинстанционният съд в противоречие с диспозитивното начало се е произнесъл и е основал решението си на ненаведено възражение от ответника, а именно че е заявил правата си по процесното завещание и въз основа на него се е легитимирал като собственик през 2013г. пред полицейските служители т.е. на ненаведено възражение за давност. Отделно от посоченото, подадената от ответника жалба до полицията през 2013г. не представлява действие, с което се упражняват правата по завещанието от страна на ответника, нито в този момент ищците са имали обективна възможност да възприемат съдържанието на същото и да преценят дали следва да упражнят правото си да искат възстановяване на накърнена запазена част от наследството на К.В., доколкото факта на устно научаване на съществуващо завещание, не е достатъчно за да започне да тече 1 давностния срок за упражняване на правата по чл.30 ал.1 от ЗН. Твърдят, че неверен и в противоречие със събраните доказателства по делото е извода на първоинстанционният съд, че на 25.03.2014г. с подаване на искова молба по гр.д. № 15689/2014г. по описа на Софийски районен съд от С. С., ответникът Д. С. е упражнил правата си по завещанието, доколкото липсва каквото и да е активно действие от страна на ответника като бенифициер по завещанието. Посочват, че от събраните по делото доказателства, категоричен извод, че ответникът е упражнил правата си по завещанието респ. приел е същото е подаване от него на насрещен иск и отговор на искова молба по гр.д. №15689/2014г. по описа на СРС на 07.11.2014г. и от който момент е поставено началото на давностния срок за упражняване на правата на ищците по чл.30 ал.1 от ЗН, който към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело, несъмнено не е изтекъл.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се уважи, като се намали завещателното разпореждане на К.В. от 19.03.1998г. и се възстанови запазената част на ищците в размер на по ¼ ид.ч. от същото /за наследниците на С. С. – ¼ ид.ч. и за Д. С. – ¼ ид.ч./. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д. Д. С. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че правото на ищците по чл.30 ал.1 от ЗН е погасено по давност преди датата на подаване на исковата молба. Посочва, че единия от ищците – баща на ответника – Д. С. сам е поискал обявяване на завещанието от името на сина си – Д. С., който е бъли непълнолетен и от който момент следва да се счита, че е узнал за завещанието и заявил неговото приемане, от името на сина си. След това е предприел фактически действия по прехвърляне на партидите за вода и ток на името на сина си.

Несъмнено спрямо него считано от 2002г. до подаване на исковата молба, давностния срок е изтекъл. По отношение на другия първоначален ищец – С. С., същия е узнал за завещанието, както и за приемането му от страна на ответника, ако не още към датата на обявяването му, то несъмнено към момента на смъртта на Т.В. през 2000г. – съпруг на завещателката и негов баща. На следващо място, в съдебно заседание през м.04.2015г. ищецът С. С. е релевирал възражение за намаляване на процесното завещание, което обаче не е прието от съда за разглеждане т.е. дори и в този късен момент да се приеме, че е започнал да тече давностния срок, отново към момента на подаване на настоящата искова молба е изтекъл.

Моли обжалваното решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и присъдени разноски по делото.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.

Съгласно чл. 28 ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, 2 което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Според чл. 30 ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Материалноправно легитимирани по иска са наследник с право на запазена част и лицето, облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, респ. неговите наследници.

Съгласно чл. 30 ал. 2 ЗН, когато наследник, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, под "наследници по закон" по смисъла на чл. 30 ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. С Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. по описа на ВКС, ОСГК, е прието, че това изискване представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който в конкретния случай не е призован към наследяване.

В случая не е спорно и от приетите като доказателства по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците Д. С. и първоначалния ищец С. С. са низходящи наследници – синове на К.В., починала на 25.02.2001г. т.е. наследници по закон и призовани към наследяване и които наследяват заедно с преживелия й съпруг – Т.С.В., с оглед на което определената по реда на чл. 29 ал. 3 изр. 2 вр. чл. 28 ЗН разполагаема част от наследството е 1/4, а запазената част на всеки от ищците е по ¼ част.

В случая ответника – Д. С. и в полза на когото е направено процесното завещателно разпореждане е внук на К.В. и син на ищеца Д. С., съответно след смъртта на К.В., не е призован към наследяване, доколкото са налице низходящи наследници от първи ред.

Въпреки горното обаче, не е необходимо ищците да са приели наследството по опис, доколкото в случая се касае за универсално завещателно разпореждане и с него се придава качество на наследник на лицето, в полза на което е направено то. / практиката приравнява тази хипотеза и на случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен наследодателят е изчерпал цялото наследство/. След такова разпореждане на наследодателя липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28 ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск п о чл. 30 ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дроб по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. В този смисъл – решение по гр. д. № 4538/2019 г.на II г. о. на ВКС, решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д.

№ 825/2012 г. на II г. о. на ВКС, решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г., II г. о. на ВКС на др.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно:

-със саморъчно завещание от 19.03.1998г. наследодателката К.М.В. се е разпоредила за след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на внука си – ответника Д. Д. С., което включвало ½ ид.ч. от апартамент №35, находящ се в гр.

София, ж.к. **** с площ от 66,83 кв.м., ведно с избено помещение към него № 34, заедно с 1,367 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и ½ ид.ч. от гараж, находящ се в гр. София, ж.к. **** състоящ се от една гаражна клетка, със застроена площ от 23,65 кв.м., заедно с 0,469 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата;

3

-към датата на смъртта на наследодателя К.В. – 25.02.2001г., ответникът Д. С., в чиято полза е съставено универсалното й завещание е непълнолетен – на 14г.,а на следващата година, когато същия е на 15г. – 2002г. баща му – ищецът Д. С. е поискал обявяване на саморъчното завещание, съхранявано при нотариус и за което е съставен протокол от 10.09.2002г. за обявяване на саморъчно завещание от съдия по вписванията към СРС;

-с искова молба депозирана от С. Т. С. с вх. № 4597/25.03.2014г. по входящия регистър на Софийски районен съд, по която е образувано гр.д. № 15689/2014г. по описа на СРС, ГО, 48 състав,същия е предявил иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо Д. Д. С., че е собственик на апартамент № 35 и гараж № 1, описани по – горе и предмет на завещателното разпореждане от 19.03.1998г. на К.В., като в исковата молба се съдържа твърдение, че „преди около три години“ е разбрал за извършеното от майка му – К.В. завещание в полза на Д. С., както и че към исковата молба е приложил и заверено копие от завещанието; производството по делото е разделено с определение от 24.07.2014г., като иска с предмет апартамент № 35 като неподсъден на СРС е изпратен за разглеждане в СГС и по което е образувано гр.д. № 17370/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО,2-ри състав;

-по същото гр.д. № 15689/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, ответникът по иска – Д. С. на 07.11.2014г. е предявил насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС относно същия обект – гараж № 1 за признаване за установено, че е собственик на недвижимия имот въз основа на завещание от 19.03.1998г. и да бъде осъден С. С. да му предаде владението; по гр.д. № 17370/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО,2-ри състав ответникът Д. С. е предявил насрещен иск спрямо С. С. с правно основание чл.108 от ЗС относно същия апартамент № 35 като твърди да е собственик на основание завещание от К.В. – за ½ ид.ч. и от Т.В. – за останалата ½ идеална част;

-в открито съдебно заседание по гр.д. № 15689/2014г. по описа на Софийски районен съд но 04.11.2015г. ищецът С. С. е направил искане за намаляване на завещателно разпореждане от майка му К.В. от 19.03.1998г. до размера на запазената му част, което не е прието за разглеждане в производството/произнасяне на съда в открито съдебно заседание на 03.02.2016г./