Решение № 2396 от 27.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. Пловдив, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330105975 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ********* против „Вива кредит” ООД, ЕИК 201995287, с която са предявени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ********* от ********* г., сключен между страните, предвиждащи заплащане на такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и на неустойка.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от ********* г., по силата на който му била предоставена сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 % и годишен процент на разходите – 49.35%. Сочи, че съгласно договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 500.34 лева. Твърди се, че предвидената клауза заобикаля закона. Таксата в случая била половината от размера на получения заем. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за заем не бил посочен размерът на такса за експресно разглеждане на документ. Таксата била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължил да плати такса.

Липсвала каквато и да било еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. С нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че така предвидената клауза, има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.

Съгласно чл. 4 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което следвало да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция. В случай на неизпълнение кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 335.40 лева, която била кумулирана и се заплащала с погасителната вноска .

Твърди, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит 1 бил нищожен. Твърди и, че посочения в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40.32 % не е действително прилагания, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала стойността на ГПР, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в договора в действителния му размер, което било нарушение на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. Сочи, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40.32%, към който се кумулира вземането за неустойка, се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между страните, което водило до нищожност на договорното съглашение.

Твърди, че договорената неустойка е в нарушение на изискванията за добросъвестност, както и, че е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Счита, че кредиторът не е търсил обезпечение, тъй като бил поставил ограничения и дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Сочи, че клаузата предвиждаща дължимост на неустойка била в пряко нарушение на Директива 2008/48. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водила до скрито оскъпяване. По съществото си била добавка към възнаградителната лихва. Договорена при тези условия тя представлявала допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва, без обаче да бъде обявена на потребителя и без да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл.11 ЗПК. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаляла ограничението на чл.19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР. Макар и да била предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата за неустойка по договора представлявала предварително отчетена в падежните вноски, която не била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 ЗПК.

Поради невключване на неустойката в посочения в потребителския размер на ГПР, последния не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

С оглед изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ********* от ********* г., сключен между страните по делото, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем и на неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Не оспорва, че между страните бил сключен договор за заем от 19.12.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 800 лв.

Твърди, че с подписване на договора ищецът се задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 50.33 лева, в която били включени дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане, начислена във връзка с изявено от ищеца желание да ползва допълнителна услуга. Преди сключване на договора, на ищеца бил предоставен СЕФ, описващ всички условия по договора съгласно изискванията на ЗПК.

Твърди, че ищцата не е погасявала редовно задълженията си по кредита, вследствие на което на 04.01.2021г. ответникът е цедирал вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Поддържа, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника.

Тоест, ако длъжникът бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и 2 вземането за неустойка.

По отношение на клаузата за предоставяне на допълнителна услуга сочи, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Освен това искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно ангажирането на допълнителни ресурси. Сочи, че ищецът сам е поискал да се възползва от услугата по експресно разглеждане на документи и поради това следва да заплати нейната стойност. Излага съображения, че предвид доброволния характер на посочената услуга, ищецът не може да се позовава на неравноправност, тъй като клаузата фигурирала в договора по изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от дружеството. Твърди се, че не се изисква от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане, а плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.

По отношение твърденията за нищожност поради приложен по-висок лихвен процент от уговорения, излага, че при така договорения лихвен процент, ГПР по заема е в рамките на допустимите стойности, предвидени в ЗПК. Твърди, че дружеството е спазило изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.

Излага, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът е преценил възможностите си, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Твърди, че договорната лихва представлява цената, която потребителят заплаща на кредитора за това, че ползва неговите парични средства, поради което се дължи така, както е уговорена.

Именно такава била волята на ищеца, обективирана изрично в процесния договор.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С Определение № 11996 / 04.11.2022 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения “ ЕООД е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника.

В предоставения срок не е постъпило становище от третото лице – помагач.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи, както и на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон.

Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителните искове за основателни и доказани, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № ********* от ********* г. , по който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева, при годишен лихвен процент от 40.32%, ГПР – 49.38 %, както и, че в договора за кредит е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 503.40 лева, както и неустойка в размер на 335.40 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № *********/********* г./.

3

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем Viva Standart 14 № ********* от ********* г. /л.13-18/. С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.35 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 503.40 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до 11.02.2021 г., като общият размер на всички плащания, заедно с включена такса за експресно разглеждане, е записан, че възлиза на 1509.90 лева.

В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 503.40 лева.

Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.