Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 78/2022
Вид
Решение № 85
Подписан
16.05.2022
В сила
16.05.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Красимира Тончева Донева, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600078 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. В. Т. против Присъда № 72/18.10.2021 г., постановена по НОХД № 3500/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.02.2018 г. в гр. Бургас, **********, се заканил на К. К. М., род. на ********* с убийство, казвайки й: „Ще те убия“, „Ще те разчленя“, „Ще те потроша“, като това заканване би могло да възбуди у М. основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК – от служител в организация, която извършва охранителна дейност, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданската ищца М. обезщетение в размер на 4 000 лева за репариране на претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.

1

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направени в хода на досъдебното производство по сметка на ОДМВР – Бургас разноски в размер на 1 169,28 лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 160 лева в приход на бюджета на съдебната власт, както и да заплати на М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Във въззивната жалба, ведно с допълнение към нея, депозирана от защитника на подсъдимия, са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано, при неправилно тълкуване на доказателствата по делото е приел съставомерност на вмененото деяние, включително и по квалифициращото качество на работещия като „*******“ подсъдим, което нямало отношение към случилото се. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззиваемата М. чрез повереника си адв. Дучев пледира за потвърждаване на присъдата, както в наказателната, така и в гражданската част.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Кокинов поддържа жалбата и пледира за отмяна на присъдата, тъй като била базирана на показанията на подбрани от другата страна свидетели, а от безпристрастните свидетели – полицейски служители, се установявала друга фактическа обстановка, съобразно която не е имало закана за престъпление.

В лична защита въззивникът-подсъдим поддържа, че не желае да вижда М., поради което се е отказал да вижда и детето си. При дадената последна дума заявява по случая, че е бил воден от желанието си за контакт с детето, но не е отишъл, за да заплашва.

Въззивният съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Безспорно установено от БРС от фактическа страна е, че подсъдимият Т. В. Т. е роден на ******** в гр. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

**********. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че е ********. В периода от 08.01.2007 г. до 26.02.2019 г. подсъдимият изпълнявал длъжността „********“ в организация, извършваща охранителна дейност. Съгласно трудов договор № 1/08.01.2007 г. Т. бил 2 назначен на длъжност „******* към „***********“ ООД. На 29.07.2014 г. с допълнително споразумение към трудов договор № 1/08.01.2007 г., трудовото му правоотношение с охранителна фирма „********“ ЕООД преминало при непроменени условия към охранителна фирма „********“ ЕООД. Със Заповед № 3-00623 от 26.02.2019 г. на управителя на „*********“ ЕООД трудовото правоотношение с Т.Т. било прекратено.

Подсъдимият Т. В. Т. и свидетелката К. К. М. са бивши съпрузи, като от брака им на ******** г. се родило детето им К. Т. Т.. Гражданският брак, сключен на ******** между Т. и М., бил прекратен с Решение № 1005/21.06.2016 г. по гр. дело № 2808/2016 г. по описа на Pайонен съд – Бургас. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката К.М., а за подсъдимия като баща на детето съдът определил режим за лични контакти, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, с преспиване. Причината, довела до прекратяване на брачните отношения, е многократно осъществявани от страна на подсъдимия актове на домашно насилие спрямо свидетелката К.М., изразяващи се както под формата на психически, така и на физически тормоз, за което св. К.М. имала издадени от съдебен лекар медицински удостоверения за нанесените й от подсъдимия наранявания. След семейни скандали, съпроводени със заплахи за живота й от страна на подсъдимия, М. посещавала многократно св. С. М. – общопрактикуващ лекар, за прегледи, в разстроен и стресиран вид, със синини, в които случаи свидетелят й изписвал успокоителни лекарства. На заплахи и следи от физическо насилие по време на брачното съжителство свидетелка била и майката на К.М. – св. К. М..

След прекратяване на брака М. заживяла с детето при своите родители в **********, а от месец ноември 2016 г. до август 2019 г. тя и детето живеели в дома на свидетеля П. Р., находящ се в **********.

При така изяснените влошени отношения между подсъдимия и св. М., предшестващи случая, БРС е приел следната хронология на събитията:

На 10.02.2018 г. /съботен ден/ подс. Т. бил на смяна в охранителната фирма, в която работел. Тъй като бил рожденик и съобразно определения от съда режим на лични контакти с детето му К., възнамерявал да го вземе, като го предаде на негов приятел – св. Ч.Ч., който да го отведе при бабата по бащина линия. Подсъдимият имал уговорка със св. К.М. да му предаде детето пред бл. *** в ж. к. ******** – адреса на свидетелката К. М. /майка на пострадалата/. В този период пострадалата вече живеела заедно с детето в дома на свидетеля П.Р.. Сутринта на 10.02.2018 г. пострадалата започнала да подготвя детето за срещата с баща му, като както тя, така и детето били притеснени от предстоящата среща. Около 08,30 часа тръгнали за мястото за срещата, която била в 09,00 часа. Пристигнали пред блок ** в ж. к. „*******“ и изчакали до 09,30 часа, като през това време подсъдимият нито се появил, нито се обадил. М. заедно с детето се върнали в дома на свидетеля Р.. Тъй 3 като детето било разстроено от случилото се, М. и Р. решили да го заведат до магазин „Джъмбо“. Тръгнали с автомобила на пострадалата. По време на пътуването подсъдимият позвънил на пострадалата, като М. включила на високоговорител телефона и свидетелят Р. чул разговора. Подсъдимият започнал да обижда М. и да й отправя закани, че ще я убие, ще я разчлени и й казал да дойде на уговореното място, за да му предаде детето. Пострадалата обърнала автомобила на паркинга на „Джъмбо“ и тръгнали в посока ж. к.

„********“, като по пътя свидетелят Р. слязъл на автобусна спирка.

Междувременно М. се обадила на майка си – св. К.М., като й разказала по телефона, че подсъдимият я заплашва и псува, и че пътуват обратно към дома й, за да му предаде детето, като я помолила да наблюдава през терасата дали подсъдимият е пред блока. Пострадалата и детето пристигнали пред блок *** в ж. к. ******, където ги чакал подсъдимият, облечен в служебна униформа и със служебен автомобил на охранителното дружество, в което работел. След като видял М. и детето, подсъдимият слязъл от служебния автомобил и започнал да крещи срещу М., че ще я убие, че ще я разчлени, че ще я потроши. Отправените от Т. заплахи спрямо пострадалата били чути от майка й – св. К. М., която по същото време се намирала на терасата на *** етаж във вх. ** на жилищния блок и от свидетелката К. К., която била на работното си място в закусвалня, намираща се срещу блока на свидетелката К. М. в ж. к.

„*******“. Двете свидетелки възприели ситуацията, както и действията на подсъдимия, пострадалата и детето им. За да не ескалира конфликта, тъй като детето се разплакало, а пострадалата се уплашила, тя и детето набързо се качили в апартамента на майка й – свидетелката К. М.. Подсъдимият започнал да й звъни по телефона. Първоначално тя не вдигнала телефона, но при повторно обаждане отговорила в присъствието на майка си, като подсъдимият продължавал да я заплашва, че ако не му даде детето ще я убие, ще я разчлени, които закани били чути и от св. К. М.. Пострадалата позвънила на работодателя на Т. и разказала за действията му в работен ден със служебния автомобил. След това сигнализирала на ЕНН 112 и на място пристигнали полицейски служители – свидетелите Д.Й. и М. Ч.. Първоначално свидетелите разговаряли с подсъдимия, който вече бил във видимо спокойно състояние. Впоследствие пред блока слязла и пострадалата с майка си. В този момент на мястото дошъл и свидетелят Ч. Ч. – приятел на подсъдимия, който по предварителната уговорка е трябвало да вземе детето, за да го отведе при майката на подсъдимия, тъй като последният бил на работа. М. показала на полицейските служители бракоразводното решение, като им обяснила, че няма против да даде детето на подсъдимия, но предложила свидетелите Й. и Ч. да се качат в апартамента и да говорят с детето, дали иска да отиде при баща си. Полицейските служители се качили заедно с М. и майка й в апартамента, и разговаряли с детето, което категорично отказало да отиде при баща си. Й. и Ч. слезли пред блока и обяснили на подсъдимия, че детето не желае да слезе и да тръгне с него. Междувременно К.М. споделила на полицаите, че подсъдимият я заплашвал и че била много изплашена. Тъй като 4 пострадалата заявила пред полицаите, че се страхува от бившия си съпруг заради заплахи срещу живота й, св. Ч. съставил срещу подсъдимия предупредителен протокол да не отправя закани и заплахи срещу нея, след което си тръгнали. Подсъдимият също напуснал мястото със св. Ч..

Във връзка със случилото М. подала молба за защита от домашно насилие, като била издадена заповед с мерки за защита срещу подсъдимия за нея и за детето К. Т. Т..

На 12.02.2018 г. пострадалата посетила личния си лекар – свидетеля С.

М., като се оплаквала от силен стрес. След извършен преглед свидетелят М. поставил диагноза „Тревожно разстройство“ и предписал на пострадалата успокоителни таблетки. На пострадалата бил извършен и неврологичен преглед, тъй като се оплаквала от безсъние, общо напрежение и главоболие.

Последвало посещение и при психиатър, който констатирал тревожност у пострадалата с множество невротични оплаквания, поради което й било предписано лечение с антидепресанти.

Видно от заключението по изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 10.02.2018 г. пострадалата М. не е страдала от психично заболяване, но в причинноследствена връзка с възникналия инцидент се е намирала в състояние на остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство с тревожно хиподепресивен синдром. След инцидента пострадалата М. променила своя начин на живот, като изпитвала страх от подсъдимия, безсъние, кошмарни съновидения, обилно потене, оживяване на отминали сцени, свързани с преживяната заплаха.