Решение № 592 от 10.08.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210102139 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., чрез адвокат Е. А.

СРЕЩУ Община Благоевград, представлявана от Кмета М. Б., с административен адрес: гр.

Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение, продължило повече от 20 години ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с идентификатор № ***, имотът, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-149/14.03.2019 г. е с адрес: с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с площ от 6911 кв. м. (шест хиляди деветстотин и единадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030017, при съседи, имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***. Направено е искане, за присъждане в полза на ищеца на сторените от нея съдебно деловодни разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с идентификатор № ***, имотът, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД - 18 - 149/14.03.2019 г. е с адрес: с. Д., общ.

Благоевград, местност „Валого“ и е с площ от 6911 кв. м. (шест хиляди деветстотин и единадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030017, при съседи, имоти с идентификатори ***,***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

Твърди се, че към настоящия момент, в продължение на повече от 20 години, а именно от 2001г. ищцата продължава да упражнява фактическа власт върху поземления имот с идентификатор № ***, явно, спокойно и непрекъснато, без противопоставяне от страна на ответника. Посочва се, че въпросният имот се намира до къщата й в с. Д. и откакто се помни е бил на семейството й, а от повече от 20 години ищцата го използва.

Навежда се, че във времето там са били засаждани различни едногодишни култури зеленчукови и растителни; някои от годините е използван и като ливада; засадени били и дървета, които вече са много големи, като и в момента също ищцата използва имота и никой никога не й е пречил да го прави.

1

Ищцата твърди, че предприела действия за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, тъй няма документ за собственост, като подала заявление за издаване на данъчна оценка в Община Благоевград и заявление за издаване на скица в СГКК-Благоевград, за да може след като ги получи, да подаде молба декларация до общината, с която да й бъде издадено удостоверение, че този имот не е общинска собственост.

Излага се, че ищцата е депозирала молбата-декларация в Деловодството на Община Благоевград и когато получила удостоверението установила, че за процесния поземлен имот с идентификатор № *** по КК на с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“ е издаден от страна на Община Благоевград Акт за общинска собственост № 14426/14.03.2025г., т.е. по времето когато е започнала процедурата за снабдяването й с нотариален акт.

Навежда се, че в тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание имотът е станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за общинска собственост.

Към исковата молба са представени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 3392 от 01.10.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника по реда на чл.52, ал. 2 ГПК е връчено по имейл на 02.10.2025 година.

В законоустановения срок, ответната страна по делото е депозирала писмен отговор.

В същия ответникът навежда, че оспорва твърдението, че ищеца е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ; на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ; на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесният имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Излага се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред, като определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се посочва, че комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението се твърди, че комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Излага се, че протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила 2 на протокола по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като се твърди, че такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Навежда се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, се излага, че посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е собственост на Община Благоевград. Цитира се, че съгласно разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост, в които като основание за съставянето им се вписва протоколното решение на комисията.

Твърди се, че с Акт за общинска собственост № 14426/14.03.2025 г. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., м. Валого, със стар планоснимачен №030017 по КВС на с. Д., общ. Благоевград, с площ 6911 кв.м., на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост, а съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Д., като процесният имот е посочен под № 232 - имот 30017, с площ: 6911 кв.м., начин на трайно ползване: нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Навежда се, че от извършените и представени справки в КАИС по отношение на имоти с идентификатори: ***, *** и *** се установява, че поземлен имот с идентификатор *** представлява земеделска земя, находяща се в с. Д., м. Валого, общ. Благоевград с НТП: нива, с площ от 6911 кв. м., стар №030017, вид на собствеността: Общинска частна. На следващо място, се посочва, че от извършените и представени справки в КАИС и КВС се установява, че съседните, на процесния, два имота с идентификатори ***, *** и *** по КККР на с.

Д., са възстановени стари реални граници, както следва: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., със стар пл. №030013 по КВС е възстановен с Решение на ПК №Л-1 от 08.10.1998 г., а поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., със стар пл. №030015 по КВС е възстановен с Решение на№Л-1 от 08.10.1998 г.

С оглед на горното ответникът посочва, че се установява, че земите от този масив са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши собственици, в стари реални граници, като земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., представляват остатъчен фонд, останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона. Посочва се, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации, в каквато насока е и нормативното правило, уредено в чл.

10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ според ответника се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. чл. 15, ал. 6 (Нова ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се цитират и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. където КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или 3 включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решение се посочва, че КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението. В този смисъл се цитира и съдебната практика: Определение № 503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“ Излага се, че посоченото се потвърждава и от самата административна процедура по възстановяване на собствеността, при която се е изследвало само наличието на собственост върху земите преди образуването на ТКЗС и др., което се е установявало не само с опис декларации за внасяне на земите, а в много случаи само въз основа на емлячни регистри, без да се изследва дали земята е внесена в ТКЗС. В тази връзка се иска от съда да се има предвид, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди образуването на ТКЗС може евентуално да се изследва дали земята е била внесена, отнета или кооперирана и то при условие, че може да се установи идентичност на внесените от лицето земи с настоящите имоти, като без такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, е невъзможно пряко да се установи дали земята е била внесена, отнета или включена в кооперативно земеползване. С оглед на горното се твърди, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. В случая се посочва, че ищцата не твърди и не представя доказателства, че имотът е бил собственост на конкретно лице преди масовизацията на земеделските земи. Твърди се, че процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., м. Валого, номер по предходен план: 030017, е представлявал и представлява земеделска земя, поради което, както се посочи попада в обхвата на ЗССПЗЗ. На следващо място се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Д. от Общината на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона, а на следващо място, че процесният имот с идентификатор *** по КККР на с. Д. е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Посочва се, че е аналогична разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Навежда се, че при отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни да е собствен на конкретно лице, като в цялата процедура по установяване собствениците на земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за процесния имот не са установени собственици — същите не са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, не са се явили при анкетиране и т.н., същевременно не са установени собственици, които са запазили собствеността и владението върху своите земи. С оглед на горното се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Оспорва се твърдението, че ищцата е владяла поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., м. Валого, общ. Благоевград, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че в случая за ищцата не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението, не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. За да се приеме, че са започнали да владеят процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., се твърди, че ищцата следва да докаже, че достатъчно ясно е изразила пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху имота. Предвид факта, че ищцата не излага твърдения в посока на обстоятелството, че процесният имота е своен спрямо физическо лице, според ответника може да се направи обоснованият извод, че същият е своен спрямо държавата, респективно общината, а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, в 4 каквато насока се посочва, че е трайната съдебна практика на ВКС. Освен това, се навежда, че в случая следва да се вземе предвид и нормата на чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ /нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г./, съгласно която към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ безвъзмездно са предадени в собственост земеделски земи, определени с протокол на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. Посочва се, че е аналогична разпоредбата на чл. 24, ал 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, която разпоредба е специална по отношение на чл. 86 ЗС. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване, като тези земи са част от държавния поземлен фонд. За пълнота на изложението, ако не бъде прието общината да е придобила собствеността въз основа на горепосочените основания, се иска от съда да се разгледа хипотезата на чл. 6 от ЗС /ДВ бр.